Как КГБ контролираше разпадането на Съветския Съюз

По времето на пуча през 1993 г. Борис Елцин и Михаил Горбачов действаха заедно. Целия цирк контролираше шефът на КГБ В. Крючков.

Информацията за събитията през 1991 г. в по-голямата си част е лъжа. Достатъчно се наслушахме за „героичните демократи, спасили Русия и удържали победа над ГКЧП”, изписани бяха тонове мемоари. Те почти успяха да убедят руснаците, че всичките оцелели и престарели пучисти комунисти искали само едно – да продължат да управляват „империята на злото”. Но през потоците лъжи се промъкваха и частици истина и след четвърт век постепенно изплува истинската картина на събитията.

В началото на описваните събития триото Горбачов-Яковлев-Шеварднандзе предадоха почти всичките позиции на Съветския съюз на международната арена. Дипломатите правеха всякакви отстъпки. Например по времето, когато беше разпуснат Варшавският договор, Горбачов „забрави” да подпише договора за неразпространение на НАТО на Изток!

Лятото на 1991 г. беше много тежко – си спомня бившият вицепремиер Михаил Полторанин. – Перестройката само за няколко години се превърна в катастройка! Икономиката рухна, хората нямаше какво да ядат, с какво да се обличат и обуват, нямаше нито сапун, нито чаршафи, дори чорапи. Складовете се пукаха по шевовете от стоки, но те не стигаха до магазините. По времето на срещите ми казваха, че на мартенския референдум повечето гласували за запазването на Съветския съюз. А Елцин и Горбачов ни правеха на глупаци със странните си проекти за съюзнически договори.

В подготвения от секретариата на Горбачов проект за Съюзнически договор ставаше дума за съюз на независими държави, което въпреки резултатите от референдума, разтурваше, а не запазваше Съветския съюз. Най-важната задача на организаторите на пуча беше да се разцепи Съветския съюз, а те не бяха старците от ГКЧП, а Елцин и Горбачов.

Те разбираха, че опитите да излязат срещу резултатите от народния референдум ще завърши за тях с оставки на есенния конгрес на депутатите. Значи не трябва да допускат свикването на конгреса. Оставаше само едно – да ликвидират самата партия! Нямаше официални причини да поставят извън закона КПСС, а трябваше повод. Мащабна провокация.

– Темата за необходимостта да се ликвидира монополът на КПСС във властта западните лидери повдигаха неведнъж в разговори с Горбачов, набиваха му в главата мисълта да скъса с партията – разказва бившият началник на аналитичното управление в КГБ генерал-лейтенант Николай Леонов. – В същото време бедственото положение на КПСС я правеше негодна да удържи властта.

На 17 юни на секретно съвещание в Ново Огарьово Горбачов, Елцин и представители на деветте съюзни републики насрочиха подписването на договора за 20 август 1991 г. Това трябваше да се случи в секретен режим, а не на „съюз на народните депутати”, както се предвиждаше по-рано. Това беше провокация. Но нямаше кой да спре новоогарьовското предателство; всъщност опит направи ГКЧП, но не успя да обясни на народа истинската причина за своето „въстание”. То не протече стихийно. Партийните „мумии” бяха управлявани още от първите секунди на „заговора” и до самия им арест.

– Дълго преди пуча за пръв път ми показаха възможните му сценарии; когато ги чух, буквално се опулих – разказва тогавашният кмет на Москва Гавриил Попов. – Какво ли нямаше в тях: и съпротивата в „Белия дом”, и край Москва, борба от Питер или Свердловск, резервно правителство в Прибалтика и дори в чужбина. А колко само бяха предложенията за сценарий на пуча! И „алжирски вариант” – бунт на група войски от някоя република, въстание на руското население в републиките и пр. Постепенно сценариите се сгъстяваха и все по-ясно ставаше, че всичко ще зависи от самия Горбачов – дали пучът ще бъде с неговата благословия, под флага на неговата неинформираност или с неговото несъгласие. Най-благоприятният за нас беше вариантът на пуч „против Горбачов”… ГКЧП от всичките възможни варианти избра този, за който ние можехме само да мечтаем.

Кой разработи всичките тези планове и кой в крайна сметка успя да изпрати ГКЧП в най-тупиковото направление?

– Пучът е заговор на КГБ с цел да се разпадне Съветският съюз – ни уверява председателят на Върховния съвет в РФ и главен съратник на Елцин в тези дни – Руслан Хасбулатов.

Но как така? Нали председателят КГБ – В. Крючков, беше сред привържениците на ГКЧП, за което дори понесе формално наказание. Той беше привърженик, но само за да контролира лично, комитетът да не може нищо да направи. Хрониката на пуча показва, че всичките действия на Ключков бяха насочени към това да саботира ГКЧП.

– Не мислете, че когато се подготвяше разпадът на страната, това се случваше без Крючков? А прословутото „злато на партията”? Всъщност това беше златният запас на Съветския съюз. КГБ го изнесе в чужбина, чрез партийните структури, оттам дойде името му – „златото на партията”. Всичко започна по времето на Ю. Андропов, кръстника на Горбачов! Къде отидоха тоновете злато, в кои сметки заседнаха? А колко се губеше при товарно-разтоварните работи! Ликвидацията на КПСС и на Съветския съюз замете „златната следа”. Извозването на златото контролираше кантората на Крючков – твърди Полторанин.

Изходът от пуча беше предопределен два месеца преди началото му. Не беше ясно само едно – кой от победителите ще обере лаврите – Елцин или Горбачов? Заедно играейки против общия противник, всеки от тях още тогава започна да дърпа одеялото на триумфа към себе си.

Голямата игра

На 18 юни 1991 г. Елцин пристига в САЩ за тридневно посещение и иска САЩ да не отпускат кредити на Центъра в лицето на Горбачов. Елцин убеждава приемащата страна: „До края на годината ще има преврат…” С една дума, след него всичко ще дадете на мен!

На 20 юни Джек Метлък, посланикът на САЩ в Москва, информира приятеля си Горби за възможен заговор против него. След това държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър посочва на министъра на външните работи на Съветския съюз – А. Бесмертни, имената на заговорниците – премиера Валентин Павлов, министъра на отбраната Д. Язов и други. Но Горбачов дори не прави разследване. Защо? Защото всичките тези са негови хора, които мислят, че заедно с него се борят против Елцин.

– Списъка с членовете на ГКЧП състави лично Горбачов; това ми казваха неведнъж самите гекачеписти – разказва писателят Александър Проханин.

През септември 1991 г. на следствието по делото ГКЧП Горбачов ще каже, че е заминал в отпуск, тъй като нищо не знаел за подготвяния преврат. Само след 20 години – през август 2011 г., ще признае, че предварително е знаел за всичко, но това е държавна тайна!

Докато Елцин и Горбачов се мотаеха на срещи с чуждестранни агенти, цялата организационна работа свърши Крючков.

На 17 юни на закрито заседание на Върховния съвет на Съветския съюз той заяви, че ЦРУ от 1977 г. извършва вербуване на агентура на влияние сред съветски граждани, обучава ги и ги придвижва в управлението на политиката, икономиката и науката в Съветския съюз. И тези агенти на влияние вече са внедрени на съответните длъжности за целенасочено разрушаване на страната, което трябва да се предотврати.

Плашейки партийната номенклатура с Елцин и формирания около него кръг, четистът убеждава бъдещите пучисти да не губят време и да поемат управлението на страната, иначе за тях няма да остане място във властта.

Планът успя. Надценявайки своя политически опит, безгранично вярвайки на КГБ и надявайки се на поддръжката на Горбачов, тези незначителни хора вероятно за пръв път в живота си се решиха да вземат инициативата.

Страстната седмица

На 17 август Крючков, Павлов, Язов, министърът на машиностроенете Олег Бакланов, членът на Политбюро Олег Шенин и помощникът на Горбачов Валерий Болдин се срещат на обекта „АБЦ” – закрита резиденция на КГБ. Те вземат решението да въведат в страната извънредно положение на 19 август, да поискат от Горбачов да подпише съответните укази и временно да предаде пълномощията на вицепрезидента Генадий Янаев.

На 18 август от името на съветското правителство е създаден Държавният комитет по извънредното положение (ГКЧП), уж във връзка с това, че Горбачов поради здравословното си състояние не може да управлява страната. То телевизията тече „Лебедово езеро”, а към Москва настъпва бронирана техника.

За преговори с Горбачов за Крим отлитат на личния самолет на Язов – Бакланов, Шенин, Болдин и главнокомандващият Сухопътните войски – Валентин Варенников. Президентът ги посреща на терасата с чай и грузинско вино. Не подписва никакви документи, но сбогувайки се с гостите си, им казва: „Дявол да ви вземе, действайте!” Вероятно се е смял, след като си тръгват, защото е знаел, че те няма да могат да действат. С тази работа се заема Крючков.

На 19 август, демонстрирайки причастност към ГКЧП, той изпраща 60 бойци от „Алфа” начело с командира Виктор Карпухин да вземат под контрол дачата на Елцин в Архангелск.

Там се събрали почиващите в съседните дачи – председателят на Върховния съвет Р. Хасбулатов, председателят на правителството Иван Силаев, кметът на Ленинград А. Собчак, държавният секретар Генадий Барбулис, министърът на печата и информацията М. Полторанин, народните депутати С. Шахрай и В. Ярошенко. Те пишат обръщение „Към гражданите на Русия” и го предават по факса на чуждестранните информационни агенции и радио „Ехото на Москва”. След което спокойно заминали на митинга пред „Белия дом”.

„Алфа” не се намесва, а на оперативното съвещание на ГКЧП Крючков обяснява, че неговите хора никого не са арестували, тъй като той е убеден, че е възможно да се договорят с Елцин против мекотелото Горбачов.

В същото време Елцин се обръща към привържениците си от кулата на танк на Таманската дивизия.

– Вие помните Елцин на танка, но не знаете, че той се качи на него, защото знаеше, че никой няма да стреля. Оказа се, че той още сутринта съобщи на своята команда „Горбачов е наш!” – разказва Полторанин.- След като попозира на танка, той тръгна да пие кафе с коняк…

Знаете ли какво говори Елцин на танка? Той каза на света, че иска „Горбачов да се върне в Кремъл като законен президент на страната!” – с което обърка хората окончателно. Всичките вестници в последните вестници раздухваха страшни конфронтации, стигащи до ненавист. А от думите му стана ясно, че те действат заедно. А враг на народа и техният общ враг беше КПСС.

На пресконференцията Янаев нарича Горбачов „приятел” и уверява, че те „още ще работят заедно”. Телевизионните зрители виждат как ръцете на Янаев треперят…

Веднага след тази пресконференция президентът на САЩ Джордж Буш-старши, изрази загриженост от събитията в Съветския съюз и заяви поддръжката си за президента Елцин за възстановяване на законните държавни органи. Така Буш определи крайния победител.

Западът заложи на Елцин, защото виждаше, че Горбачов е обграден от хора от старата гвардия, които не могат да се спасят от вихъра на промените в страната. Тогава беше нужен вихър, за да не може народът да се опомни пред вида на разбитото корито. Западът залагаше на млади кариеристи като Чубайс, Авен, Кох, Глазев, Гайдар, Яковлев, Арбатов и други „реформатори”. Московската команда на Гайдар даде петима вицепремиери, осем министри, осем заместник-министри. Ленинградският кръжок на Чубайс – трима вицепремиери, двама министри, петима заместник-министри.

На 21 август, рано сутринта, на Лубянка се провежда съвещание, на което Крючков озвучава решението да не се провежда операцията. След него той звъни с доклад на Елцин и предлага заедно да летят за Крим на доклад при Горбачов…

– Между Крючков и Елцин в тези дни денонощно имаше постоянна телефонна връзка – разказва бившият член на Върховния съвет Сергей Бабурин.

Елцин няма намерение да напуска Москва. В този момент той е единствената власт и бърза да я укрепи. Връщането на Горбачов в Кремъл може да му попречи и той изпраща в Крим след самолета на ГКЧП самолет с вицепрезидента А. Руцкой и други „демократи”. Задачата им е да задържат Горбачов в „отпуск”, доколкото това е възможно.

Неуспешният край

Горбачов лети за Москва на 22 август. Но всъщност той се приземява в друга държава. Окончателно разбира, че е загубил в играта, когато влиза в кремълският си кабинет и вижда на бюрото си Елцин.

– Горбачов се върна в Москва, когато Елцин вече беше преподчинил с указите си всичките структури на държавната власт – разказва писателят А. Проганов. – Той, като действащ президент на страната, беше длъжен да обяви Елциновите укази за нелегитимни и да си върне властта – това беше неговият конституционен дълг. Горбачов не го направи и по този начин се превърна в съучастник на държавния преврат, който извършиха не членовете на ГКЧП, а Елцин и самият той.

В този ден над „Белия дом” за пръв път се издига трицветният руски флаг.

На 23 август Горбачов държи реч на сесията на Върховния съвет на Русия, където Елцин направо в залата подписва указа за разпускането на КПСС.

Две седмици след пуча конгресът на народните депутати признава независимостта на Латвия, Литва и Естония. Оглупелият народ не успява и да мигне, когато през декември 1991 г. се подписва Беловежското споразумение за ликвидирането на Съветския съюз.

Според депутата от „Единна Русия” – Евгений Фьодоров, резултатът от организирания от Елцин и Горбачов преврат, Русия получава статута на колония на САЩ…

Издателство PACПEP

Свръхчовекът от подземната академия на КГБ

Защо русофобите мразят Путин ?

Разсекретени архиви на ЦРУ за Михаил Горбачов

Последно от СВЯТ

Войната в Украйна – кървав заговор срещу славяните: Крим, Хабад-Любавич, Небесен Йерусалим, Юдейски Преврат 2014, Хабад и Путин, Предателство в Кремъл, Постановъчна война. Операция „Z“ (Zion/ Цион)

Крим Днес предаването на Крим от РСФСР в състава на Украинска ССР през 1954 г. мнозина

The Bulgarian Times

Фейсбук страница