Как човечеството преживя „Испанския грип“ (ВИДЕО)

 

Всеки път, когато СМИ съобщават за началото на нова епидемия от грип, а експертите предупреждават за опасността от мутиращ вирус, така или иначе става въпрос за „испанския грип“.

 

„Испанският грип“ – инфлуенцата, се смята за най-масовата пандемия в историята на човечеството. За 18 месеца 1918-1919 г. са заразени над 550 милиона души.

Точният брой на жертвите на „испанския грип“ се оспорва до ден-днешен. По най-скромните оценки починалите от него са около 40 милиона души, но някои специалисти сочат 100 милиона жертви.

Пандемията от „испански грип“ се смята за една от най-мащабните катастрофи в историята на човечеството.

Тайните на „инфлуенцата“

Не е ясно кога за пръв път хората са се сблъскали с болестта грип. Описания на симптомите й могат да се открият в трудове на древногръцки автори, но обективно признаци на грип са описани за пръв път през 16 век.

През 18 век се появили двете имена на болестта – „грип“ и „инфлуенца“. До 20 век обаче знанията за природата на тази болест остават оскъдни.

През 1901 г. в Италия за пръв път бил изолиран вирусът на грип при петли, но той бил идентифициран като причинител на „птича чума“. Едва след половин век специалистите установяват, че става дума за грип.

За пръв път вирусът, който причинява грип при човека, бил изолиран от Националния институт за медицински изследвания във Великобритания от вирусолозите Уилсън Смит, Кристофър Андрюс и Патрик Лейдлоу през 1933 г. Това се случва десетилетие и половина след пандемията на „испански грип“.

Откъде дошло името „испански грип“

Липсата на знания за природата на болестта се превръща в причина за мащабни епидемии, които отнемат много човешки животи.

Изразът „испански грип“ се появява случайно. Действително, в Испания епидемията обхваща осем милиона души и засяга дори крал Алфонсо ХIII. Пикът на болестта в тази страна е през май 1918 г. и СМИ много пишат за испанския грип.

В същото време грипът засяга и други европейски страни, но журналистите мълчат за случващото се. Това е обяснено по следния начин: Испания не е участвала в Първата световна война и там, за разлика от Франция, Германия, Англия и други страни, не е действала военна цензура. В държавите, участващи в конфликта, публикациите за болестта били пресичани, заради страх от разпространението не само на вируса, но и на паника.

Веднъж в Канзас

На 11 март 1918 г. на американската военна база във Форт-Райли – Канзас, редникът от кавалерията Алберт Гитчъл се оплакал от треска и силна кашлица. Скоро лазаретът бил препълнен с войници със същите симптоми.

В базата почти не останали здрави. За една седмица починали 500 души.

Епидемията в Канзас е първият фиксиран случай на „испански грип“, но болестта била пренесена в САЩ от друг район.

От края на 19 век в САЩ започват масово да пристигат работници от бедни страни в Азия, и на първо място – от Китай. Съществува версията, че там епидемията бушувала няколко години преди да избухне в САЩ и Европа, но заради ниското ниво на медицина не обърнали внимание на ситуацията. Вероятно, някоя група работници, пристигнали в САЩ, или дори няколко групи, са пренесли „испанския грип“.

В края на второто десетилетие на ХХ век развитието на транспорта сериозно облекчило движението на хора на големи разстояния. Тази миграция решавала проблемите на работната ръка, но едновременно с това създавала условия за „пътешествия“ на болести. Друг важен фактор за разпространяване на „испанския грип“ е Първата световна война. Антисанитарията, недостигът на лекарства и продоволствие и други лишения създавали отлични условия за епидемии.

Една американка медицинска сестра си спомня, че моргите били препълнени до тавана с трупове. Нямало време нито да се лекуват болните, да се мери температурата и кръвното налягане.

Медиците били поразени от факта, че известният по това време грип бил опасност за хора с хронични болести, за малки деца и много възрастни хора. А „испанският грип“ удрял по хора в разцвета на силите им – от 20 до 40 години. За няколко часа треската се превръщала в пневмония и кървава кашлица; в някои случаи болните умирали буквално на следващия ден, без ярко изразени симптоми.

Разпространяват се слуховете, че Германия използва бактериологично оръжие. Дори в официалните доклади военните медици в Антантата може да се намерят подобни изводи: вероятно инфекцията е разпространена от германски агенти, чрез отравяне на консерви или с отровни газове, пускани на театъра на военните действия.

Но едва ли на германците им е до това. „Испанският грип“ бие и по нейните войници, както по войниците на противника. Генерал Лудендорф след това ще напише, че германците не победили във войната заради „испанския грип“.

Отговорът – на Аляска

През 1919 г., след като „испанският грип“ взел нужните му жертви, си заминава, а учените десетилетия наред се трудят над въпроса за нейната природа, страхувайки се от повторение на епидемията.

През 1997 г. специалистите успели да получат щам на „испанския грип“ от тъкани на починала през 1918 г. жена на Аляска и погребана в замръзнала почва.

През 2008 г. учени от Масачузетския технологичен институт под ръководството на Рам Сасисехаран заявяват, че са стигнали до същността на „испанския грип“.

За да проникне в клетката, всеки грипен вирус трябва да се свърже със захарите в клетъчната мембрана, които отговарят за възприемането на сигналите от другите клетки. За това свързване при вируса отговарят молекулите хемаглютинин. Вирусът на „испанския грип“ имал високо сходство с епителия на белия дроб. Клетките на епителия на белия дроб се разрушавали много по-бързо, отколкото при всяка друга инфекция от последващите щамове от грип. Това обяснява тежките белодробни симптоми при болните. Парадоксът е в това, че хора със силен имунитет, които са в разцвета на силите си, страдали по-силно – тяхната имунна система давала мощна реакция на атаката на вируса и това задействало хиперцитокинемия, или „цитокинова атака“. Казано на прост език, имунните клетки започнали да унищожават не само вируса, но и тъканите в организма в огнището на поражение и това предизвиквало ново активизиране на имунни клетки, процесът на разрушаване на тъканите се засилвал и в крайна сметка обхващал целия организъм.

Противоепидемичните мерки в началото на ХХ век не били най—съвършените, а и били малко ефективни в условията на военния конфликт. Но най-големи загуби понесли страни, далеч от европейския театър на военните действия. От 37 хиляди жители на Самоа починали над 8500, т.е. почти една четвърт от населението. В Замбия от 1 412 000 жители починали над 300 хиляди, всеки пети.

Пандемии е имало, има и вероятно ще има. Но не бива да се разпалва паника

На въпроса, дали може да се повтори пандемия като тази от „испанския грип“, епидемиолозите предпочитат да мълчат. Грипът е враг, който постоянно мутира и преподнася неприятни изненади. Но и медицинските знания и възможностите на човечеството през изминалия век вече са на друго ниво.

През втората половина на ХХ и началото на ХХI век бяхме свидетели на пандемии от „азиатски“, „хонконгски“, „птичи“ и „свенски грип“. Но нито една от тях не стига до мащабите на „испанския грип“.

Така че не е толкова страшно. Между другото, кавалеристът Алберт Гитчъл, който през 1918 г. става първият регистриран човек с диагнозата „испански грип“, оздравял и живял дълъг живот.

Сюжет по световна история с Андрей Сидорчик
Превод: Издателство PACПEP

 

 

Последно от СВЯТ