Кримските татари служели на фашистите

Украйна не за пръв път се опитва да представи на „Евровизия” политически подплатена песен, макар че конкурсът се позиционира като свободен от политическа, религиозна или друга идеология.

Много музикални продуценти бяха сигурни, че песента няма да бъде допусната, защото според правилата на конкурса в композициите не трябва да се изказва пряко политическа позиция или възглед. Тематиката на украинската песен с лаконичното име „1944” е депортацията на кримските татари по заповед на Сталин. Авторът на думите и мелодията е певицата Джамала, която е кримска татарка. Тя изпълни песента частично на английски, частично – на татарски език. Съдбата на песента беше решена от журито. През 2009 г. то отхвърли грузинската песен, тъй като счете, че тя е насочена срещу Владимир Путин, който по това време беше премиер на Русия.

Украйна два пъти прикова вниманието на ръководството на конкурса. Първия път през 2007 г., когато се представи комикът Андрей Данилко, с творчески псевдоним Верка Сердючка, чиято песен имаше директни намеци срещу Русия. През 2005 г. Украйна, като организатор на „Евровизия”, имаше намерението да представи на конкурса песен, която намекваше директно за Оранжевата революция и тогавашния президент В. Ющенко, но във финалната версия тези намеци бяха премахнати.

По времето на Великата отечествена война става очевидно, че кримските татари очакват германската армия и не искат да воюват. Немците използват обстановката и разпръскват от самолети листовки с обещания да решат „въпроса за самостоятелността на татарите” – като протекторат в състава на Германската империя. От дезертиралите татари се подготвят кадри на агентурата, които се изпращат в Крим за засилване на антисъветската, пораженческа и профашистка агитация.

В една докладна записка се казва: „… Всичките призовани в Червената армия са 90 хиляди души, включително и 20 хиляди кримски татари… 20 хиляди кримски татари дезертираха през 1941 г. от 51-ва армия при отстъплението й от Крим…”

Красноречиво е изказването на немския фелдмаршал Ерих фон Манштайн: „… по-голямата част от татарското население в Крим беше настроено дружелюбно към нас. Ние дори успяхме да създадем от татарите въоръжени роти за самоотбрана, чиято задача беше в охраната на своите селища от нападенията на криещите се в горите на Яйла партизани…”

„Татарите веднага застанаха на нашата страна. Те виждаха в наше лице освободители от болшевишкото иго, още повече че ние уважавахме религиозните им обичаи. При мен дойде татарска депутация, която донесе плодове и красиви тъкани ръчна работа за освободителя на татарите „Адолф Ефенди”…”

На 11 ноември 1941 г. в Симферопол и други градове и населени пунктове в Крим са създадени т.нар. мюсюлмански комитети, чиято дейност преминава под прякото ръководство на СС. Впоследствие ръководството на тези комитети преминава към щаба на СД.През октомври 1941 г. немците започват да привличат кримските татари за борба с партизаните и да формират от тях роти за самоотбрана. В началото тези роти имат неорганизиран характер, но след като фюрерът дава картбланш да се използват кримските татари, отчетът на татарските доброволци е възложен на началника на оперативната група „Д” на полицията и СД на оберфюрера от СС Ото Олендорф, впоследствие екзекутиран след Нюрнбергския процес.

Татарите в много населени пунктове дават клетва пред немците, че като един ще се вдигнат на „борба срещу общия враг”, наричат Хитлер – „най-великия син на немския народ”.

Много татари се използват като водачи на наказателните отряди. Отделни татарски подразделения се изсипват на Керченския фронт и частично на Севастополския участък от фронта, където участват в боевете срещу Червената армия. По въпросите за наказателната дейност на кримско-татарските формирования е предоставена голяма самостоятелност. Татарските доброволчески отряди са изпълнители на масови разстрели на съветски граждани. Наказателните отряди издирват съветски партиен актив, пресичат дейността на партизаните и патриотичните елементи в тила на немците, охраняват затворите и лагерите на СД, лагерите с военнопленници. Освен в състава на германската армия и в наказателните и охранителни батальони на СД, кримските татари участват в полицейския и жандармерийския апарат и в апарата на затворите и лагерите на СД. Най-голямата награда за тях е да носят немска униформа. Населението на планинските села се въоръжава и участва в наказателни експедиции против партизаните. В много случаи татарските отряди по жестокост превъзхождат редовните части на СД. Освен че разстрелват червеноармейци, татарските отряди се разправят и с мирното население. Често преследват рускоезичното население, което търси спасение при немците и те им го дават. За прислужването на немците татарите получават специални отличителни знаци, утвърдени от Хитлер.

Към ноември 1942 г. са сформирани осем кримско-татарски батальона, с номерата 147-и до 154-ти, през пролетта-лятото на 1943 г. – още два (155-и и 156-и). През април-май 1944 г. кримско-татарските батальони се сражават срещу освобождаващите Крим съветски войски. На 13 април в района на станция Ислам-Терек, в източната част на Кримския полуостров, против частите на 11-и гвардейски корпус действат три кримско-татарски батальона – вероятно 148-и, 151-ви и 153-ти, от които са пленени 800 души; 149-и батальон отчаяно се сражава в боевете за Бахчисарай.

Остатъците от кримско-татарските батальони са евакуирани по море. През юли 1944 г. в Унгария от тях е сформиран Татарският планинско-егерски полк на СС, който скоро се превръща в Първа Татарска планинско-егерска бригада в СС, с численост около 2500 души под командването на щандантерфюрера от СС В. Фортенбах. Някаква част от кримските татари са прехвърлени във Франция и са включени в състава на запасния батальон на Волжско-татарския легион. Други, основно необучени младежи, са зачислени в спомагателната служба на противовъздушната отбрана.

Издателство PACПEP

Последно от ЛАЙФСТАЙЛ

Фейсбук страница

The Bulgarian Times