Празнуваме Лазаровден
Днес православните християни отбелязват църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които красят вратите на следващия ден – Връбница, познат още като Цветница.
Лазаровден, „Лазарица“ или „Лазарова събота“ се празнува винаги в съботата преди Цветница. Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване. Млади жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за предстоящия празник Цветница. В българската традиция Лазаровден е и празник на нивите и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат да се обличат и държат така че да ги харесват ергените.
За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ – така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.
Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци.
ЛАЗАРОВ ДЕН – ХРИСТИЯНСКИЯТ ПРАЗНИК НА СВЕТИ ЛАЗАР
Вълнуващото възкресяване на Лазар
Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Той бил родом от Витания и бил приятел на Иисус Христос. Според евангелското предание, когато Спасителят се намирал в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и починал. Когато Иисус се върнал, възкресил покойника. Христос му казал: „Лазаре, излез навън!“, и го съживил. Лазар излязъл от гробницата си.
Според Евангелието Лазар живял 30 години, в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първия епископ на град Китон, на остров Кипър.
Християнският празник Лазаровден се празнува осем дни преди Великден. Той се пада в различните години на различна дата, но винаги в събота.
На този ден църквата отбелязва с празнична литургия чудото на Лазаровото възкресение.
Българската православна църква отбелязва паметта на свети мъченик Лазар Български, убит на 23 април 1802 г.
Обичаят Лазаруване – Боенец, Кумичене
Млади жени – лазарки, берат цветя за венците, които ще оплетат на другия ден – Цветница. Те носят народни носии, обикалят къщите в селото, пеят обредни лазарски песни и благославят семействата за здраве, щастие и берекет. Стопанинът ги дарява с яйца, пари, плодове, малки подаръци. В миналото на Лазаровден момците искали ръката на своята избраница.
Лазарските песни благославят здравето, плодородието и берекета в дома. Но в тях се вмъкват и любовни мотиви.
Според вярванията, ако една мома не е лазарувала, няма да може да се омъжи.
В българската народна традиция Лазаровден се свързва с порастването на жената и готовността й да встъпи в брак.
Лазаровден попада във Великденския празничен цикъл, който е преходът между зимата и пролетта, между смъртта и живота.
Според вярванията на Цветница – Връбница, на другия ден след Лазаровден, се „пускат умрелите от гробовете“. За да се умилостивят, се организира Лазаровата задушница.
В навечерието на Лазаровден жените прекадяват гробовете на близките си и ги поливат с вино, раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура – малки пшенични хлебчета, варено жито. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускането на мъртвите, ражда обичая палене на огън на гробовете, наречен „греене на покойниците“.
Трапезата на Лазаровден
Трапезата на този ден е отрупана с различни празнични ястия: баница с лапад, лазарски „плитки“, зелена салата, фурми, варено жито, което се раздава в памет на покойниците, ястия с коприва, спанак, картофи или гъби, пълнени постни чушки.
На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лазарин и Лъчезар.
