Лари Финк – Първият Трилионер на света

Сивият кардинал на световните финанси спасява Америка в моменти на криза. Неговата корпорация е задкулисен играч извън всякакви правила на финансовата система. Основен консултант е на Министерството на финансите на САЩ. BlackRock е симптом на разграждането на света извън държавните норми и националното законодателство. Това е нов свят, в който правителствата са заместени от корпорациите.

Случката се разиграва на 16 юли в ефира на CNBC по време на предаването Delivering Alpha с участието на Карл Айкан, мултимилиардер и ветеран на хедж фондовете, и Лари Финк, президент на инвестиционния фонд BlackRock. Вместо да си говорят престорено учтиво и любезно като преуспели мъже, двамата се хващат гуша за гуша. Айкан, един от най-влиятелните инвеститори мултимилиардери с лично богатство от 21,5 милиарда долара, директно нарича Лари Финк „най-голямата заплаха за финансовите пазари в света”. Повод за агресивното поведение на Айкан стават думите на Финк, че тази година той и най-могъщият финансов концерн в света BlackRock са обещали на своите акционери безпрецедентна печалба от 1,4 трилиона долара! Към 16 юли BlackRock разполага с инвестиционен ресурс от 4,7 трилиона долара и управлява общо активи за 14 трилиона долара. Само за сравнение: БВП на САЩ за 2014 г. е 17 трилиона долара, а на държавите от еврозоната, върху които се крепи еврото, 13,4 трилиона долара. Най-мощната европейска икономика, която се ръководи от т.нар. „най-могъща жена на света” Ангела Меркел, произвежда стоки и услуги на стойност 3,8 трилиона долара. Лари Финк и неговите финансови експерти дърпат конците на десетки хиляди инвестиционни портфейли по целия свят от своите компютри в скромния си офис в Манхатън. Тези сделки според Wall Street Journal се равняват на 5,5% от стойността на финансовите сделки в света. BlackRock, тази неизвестна, неинтересна и скучна за медиите компания, е сред големите акционери в JP Morgan Chase, Bank of Americа, Citibank, но също така и в Apple, McDonald’s и Nestlé. BlackRock е най-големият собственик в германския борсов индекс DAX, в модната компания Boss или пък в строителния гигант Deutsche Annington. Когато чуете новина за производството на германски автомобили, за разработката на нови американски лекарства, за рудодобива в Бразилия и златните мини в Мали, трябва да знаете, че по сметките на BlackRock текат още пари. Клиенти на фирмата на Лари Финк са петролните рафинерии на Аляска и пенсионната каса на Лондонския метрополитен, а от консултантските услуги на Финк се възползват Европейската централна банка и още 16 централни банки, десетки финансови министри. Нито едно правителство, нито един политик, нито една международна институция не разполагат с такъв всеобхватен поглед върху световните финансови пазари като Лари Финк и BlackRock. Точно заради това Карл Айкан нарича Лари Финк „най-голямата заплаха за финансите на света”. Но Айкан, бизнесменът, известен като „най-големият корпоративен рейдър”, опитал се или сложил ръка върху акциите на TWA, US Steel, Time Warner, Yahoo!, Dell Inc., Apple, Motorola, BEA Systems, Netflix, PayPal, на най-големите казина в Невада и на още десетки по-малки компании и фирми, може би има право. Защото BlackRock е реалният господар на световното финансово-икономическо и политическо задкулисие. Могъщият Федерален резерв и неговата председателка Джанет Йелън, Лари Финк, както и американският министър на финансите Тим Гайтнър, обсъждат актуални проблеми почти всеки ден, като комуникацията между тях е на малко име. При това Лари Финк държи да подчертае изрично, че той няма нищо общо с Уолстрийт и не иска да го приравняват с банки като Goldman Sachs например. Най-вече защото държи на своята репутация. BlackRock е световен лидер при т.нар. „борсово търгувани фондове”, като контролира близо половината от парите в този бизнес: 1,4 трилиона от общо 2,7 трилиона долара. Този факт го превръща в законодател на новата глобална тенденция: появата на могъщи сенчести гиганти, които действат извън официалната банкова система. Докато държавите, политиците и икономистите фокусират вниманието си върху усилията да обуздаят банките и финансовите институции, бавно, но много агресивно започват да действат паралелни структури като BlackRock. Според определението на новата международна финансова организация Financial Stability Board, създадена през 2009 г. да координира действията на държавите от Г-20 за борба с финансовата криза, фирмите като BlackRock представляват „форма на кредитни посредници, които оперират извън регулярната банкова система”. Те не се подчиняват на законите и принципите, върху които са длъжни да действат традиционните централни банки и застрахователни дружества. Тези нови „сенчести банки” са „алтернативни източници на капитали”. Според агенция Bloomberg те разполагат с авоари от над 75 трилиона долара. Което е 120% от БВП на страните от Г-20! Тоест това е новият финансов свят, в който се въртят новите инвестиции, раздават се новите кредити и се формират новите политики. И това се случва зад кулисите на официалните политически водевили, които се разиграват заради глобалната публика с участието на Обама, Путин, Меркел, Ципрас, Кристин Лагард и Джанет Йелън. Между 2008 и 2014 г. делът на класическите банки във финансовите сделки в глобален мащаб пада от 49 на 44%, а само в САЩ оборотите на задкулисните финансови пазари през 2014 г. са се увеличили с 5 трилиона долара и са достигнали 25 трилиона. От тях 14 трилиона се падат на BlackRock и на Лари Финк. Точно затова Карл Айкан нарича BlackRock „най-голямата опасност за финансовите пазари”. Защото тези пари не се подчиняват на никакви закони, те не могат да бъдат контролирани от финансовата система. Нещо повече, надзорните органи дори не са сигурни дали повечето от тези сенчести банки са финансови институции. Така наречените „парични пазарни взаимни фондове” – инвестиционни фондове, влагащи пари в краткосрочни дългови полици и много ликвидни ценни книжа – преди финансовата криза са считани за „скучни и изключително сигурни” почти колкото банкови влогове, защото инвестират в съкровищни бонове и американски краткосрочни ценни книжа (US Treasury bills). Тази „райска инвестиция” се промени след фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers през 2008 г., която бе вложила огромни ресурси тъкмо в такива ценни книжа. Стана ясно, че „скучните фондове” играят решаваща роля, финансирайки концерните гиганти в много сектори. След като се разклатиха сенчестите банки, дори могъщи концерни като General Electric изпаднаха във финансова криза. Според Айкан заради хора като Лари Финк шумно налаганите санкции срещу Русия са просто един кьорфишек, защото задкулисието работи по схемите отпреди „Кримската криза”. Стига да поискат, хората на Путин биха могли да ползват от ресурсите на „сенчестите банки”, да ползват услугите и каналите на BlackRock и да получават експертни консултации. Но и Обама винаги може да разчита на парите на BlackRock, както и американската администрация, и тъкмо тези пари са гаранцията, че Америка никога няма да фалира. Напук на шокиращите анализи за застрашително растящия американски дълг, стигнал 17,6 трилиона долара. Дори Кристин Лагард и Ангела Меркел да врътнат докрай кранчето на Гърция, Лари Финк и BlackRock винаги са готови да се намесят и да помогнат с каквото могат, най-вече с много пари. Карл Айкан критикува задкулисните операции на новите „сенчести банки” начело с BlackRock. И по-специално основния финансов инструмент за извличане на тлъсти печалби от BlackRock – Борсово търгуваните фондове (БТФ). Оперирайки с този вид фондове, всеки инвеститор може да диверсифицира портфейла си, намалявайки по този начин риска от загуби. Освен това БТФ са привлекателни за инвеститорите заради по-ниските си разходи, прозрачността, ликвидността и данъчните облекчения. При това BlackRock не рискува нищо, защото влага само парите на своите клиенти. За разлика от банките тези инвестиционни мениджъри не рискуват и държавно гарантираните вложения и не се заиграват с дълговите полици. Но това не означава, че новите господари на парите не оперират на ръба на риска. Хора като Лари Финк винаги искат да надхитрят конкуренцията. Даже с цената на „разпродаване на пожар” на рискови акции, ценни метали, суровини. Ако се стигне до подобна паническа разпродажба, играчи като BlackRock, действащ с активи за 2,7 трилиона, могат да предизвикат нов финансов хаос, който ще бъде неимоверно по-голям от този през 2008 г. За тази опасност наскоро предупреди и легендарният инвеститор Бил Грос, президент на Pimco, най-сериозния конкурент на BlackRock. В интервю за CNBC Грос каза, че в момента рисковете са извън традиционната финансова система, а крахът може да бъде унищожителен, защото за разлика от банките „сенчестите финансови институции” дори не разполагат с резерви за действие в кризисни условия. Когато преди близо седем години ипотечната криза достигна кулминацията си с краха на Lehman Brothers, всички анализатори побързаха да обявят, че това означава краят на англосаксонския финансов капитализъм. Но шеметният възход на BlackRock доказва, че това е било само краят на една стара глава и началото на нова в развитието на задкулисния капитализъм.

ФИНАНСОВИЯТ ХРИСТОС

На този фон не е ли наистина шокиращо, че медиите изобщо не проявяват любопитство към операциите на BlackRock и че толкова малко хора са чували изобщо името на Лари Финк. Ролята му в условията на финансовата криза е огромна. За политическите и бизнес кръгове от двете страни на океана той е безспорно най-влиятелната фигура в съвременния финансов свят. На Уолстрийт често го наричат „президентът в сянка”. За злите езици той е просто върхът на финансовата олигархия. „Няма друга банка, инвестиционен фонд или застрахователна компания толкова могъщи и големи като BlackRock” – твърди в интервю за Bloomberg Ралф Шлостийн, един от основателите на BlackRock, който сега е главен изпълнителен директор на Нюйоркската инвестиционна банка Evercore Partners. „Да си го кажем направо: BlackRock е най-влиятелната финансова институция в света.” На Уолстрийт не крият, че Лари Финк е най-важният търговски партньор, който плаща на инвестиционните банки по 1 милиард долара годишно само такси. В момента BlackRock контролира публичните пенсионни фондове на Калифорния, Ню Йорк и Ню Джърси на стойност 1,4 трилиона долара и инвестира годишно от името на централни банки или суверенни инвестиционни фондове поне по 300-400 милиарда. Освен това Лари Финк е основният консултант на американскотоМинистерство на финансите, той предоставя изключително прецизна информация и експертиза, когато трябва да се вземат съдбоносни решения. Лари без проблем защитава и интересите на данъкоплатците, както например стана в началото на кризата, когато се зае да реши проблема с т.нар. „токсични активи” (несъбираеми кредити) в размер на 150 милиарда долара. Всъщност, образно казано, Лари Финк e „модерният финансов Христос”, „човекът зад завесата”, спасителят, който спря пълното разпадане на финансовия свят по време на последната криза с високорисковите ипотечни заеми. На 23 септември 2008 г. в рамките на пет работни дни Лари Финк разработи схема за продажбата на банка Bear Sterns на JP Morgan за 30 милиарда долара, предоставянето на стабилизационен пакет от 180 милиарда на AIG, инжектирането на 45 милиарда за спасяването на Citygroup, а след това на още 112 милиарда за предотвратяване на краха на Freddy Mac и Fanny Mae. По този начин той се наложи като централната фигура в процеса на стабилизация на Уолстрийт и в дефинирането на политиката на Белия дом при овладяване на краха на ипотечните кредити. Тъкмо BlackRock осигуряваше за Федералния резерв всекидневна оценка на риска за ипотечните облигации на стойност 1,2 трилиона долара, които банката купи като част от усилията за преодоляване на кризата с недвижимите имоти. Лари Финк е човекът, който спаси и Morgan Stanley с помощта на финансова инжекция от 10 милиарда долара чрез т.нар. „Програма за изкупуване на проблемни активи”, наречена от Wall Street Journal „най-успешната правителствена финансова програма за всички времена”. Според банковия анализатор Ричард Бо заради заслугите му в овладяването на най-негативните последици от финансовата криза доста експерти са на мнение, че Финк трябва да стане следващият министър на финансите на САЩ. Всъщност BlackRock е може би единствената компания, която изобщо не усети финансовата криза и даже успя да придобие още по-голяма власт. Компанията на Финк влезе в кризата с контрол върху активи за 3,3 трилиона долара, а пет години по-късно те се увеличиха на 13,3 трилиона. Има нещо удивително в уникалната способност на Лари Финк да печели пари, като съумява да стои извън светлината на прожекторите. За разлика например от Лойд Бланкфейн, президент на Goldman Sachs, която банка несправедливо наричат най-голямата инвестиционна банка в света, най-могъщата финансова институция, финансовия инструмент на Америка и прочее. Goldman Sachs и BlackRock са играчи от една категория и са конкуренти при управлението на активи, въпреки че двете компании оперират в абсолютно различни сфери. Когато през 1999 г. и двете компании излязоха на борсата, фирмата на Лари Финк успя да привлече само 126 милиона долара при своето първично публично предлагане. Докато банката на Лойд Бланкфейн събра 3,7 милиарда. 12 години по-късно акциите на BlackRock скочиха с 1110%, докато тези на Goldman Sachs – само с 200%. И още нещо много важно: BlackRock и Лари Финк винаги могат да се радват на сърдечен прием при всеки от водещите политици във Вашингтон, докато мнозинството от тях не са склонни да рискуват репутацията си и да общуват открито с Бланкфейн.

НАЙ-ЗАБАВНИЯТ МУЛТИМУЛТИМИЛИАРДЕР

Лари Финк по характер е безцеремонен, непреклонен, своенравен, доста краен. Въпреки това много хора вярват на Лари и го харесват заради начина, по който прави бизнес. BlackRock оперира само с капитали, които принадлежат на клиента. За разлика от много други мениджъри, чиято лоялност преминава през призмата на собствената им печалба, при Финк всичко е подчинено на интересите на клиента. Умен, винаги готов да се пошегува, интелигентен и общителен, Лари Финк е най-забавният мултимилиардер в света. Той е редовен посетител на легендарния ресторант „Сан Пиетро” на 54-а улица в Ню Йорк, където се събира финансовият елит на Уолстрийт. Който иска да успее, просто е длъжен всеки ден да посещава този ресторант, „за да види и за да бъде видян”. Финк сяда винаги на една и съща маса на т.нар. „редица на изпълнителните директори”, до прозореца, който гледа към улицата. Когато е там, около масата му винаги има желаещи да разменят с него някоя и друга информация. Той е цар на информацията и крал на клюката. В една индустрия, в която информацията може да струва милиарди, размяната на факти и данни понякога е по-съдбоносна от чаша вода в пустинята. Затова прякорът на Финк тук е Лари Клюкарката. Най-любимата му фраза е: „Както казах на Вашингтон”. Той умело успява да вплете тази фраза във всеки разговор, който води на масата. Хората казват, че той е много самолюбив и винаги е мечтал да има тежест във финансите и политиката. „А днес се оказва, че дори е по-важен от най-развихрената му мечта” – казва един от редовните посетители на ресторанта. Той е параноичен, невротичен и вманиачен на тема контрол и авторитет. Но все повече стават онези, които не крият опасенията си от концентрацията на толкова много пари, влияние и власт в ръцете на един човек и на една компания. Онези финансисти, които не изпитват особено топли чувства към Лари Финк, като например Джеймс Бианко от консултантската агенция Bianco Research, казват: „Лари Финк и BlackRock действат като правителство в сянка”. Самият Финк отдавна е заел ролята на „сив кардинал” във финансовата политика на Уолстрийт и Федералния резерв. Преди две години Бианко успя да привлече вниманието на Конгреса около ролята на BlackRock в програмите на Белия дом за преодоляване на финансовата криза. Бианко подчерта наличието на конфликт на интереси и това как Лари Финк печели една след друга държавни поръчки за десетки милиарди в условията на пълна секретност и гарантиране на привилегировано положение. „Лари Финк е олицетворение на концентрация на власт и пари в хора, които имат повече връзки, отколкото реално впечатляващи качества” – твърди Джанет Таваколи, президент на консултантска компания и автор на книгата „Скъпи мистър Бъфет, или какво научава един инвеститор на 1269 мили от Уолстрийт”. „Балансът на властта се измества постепенно от продавачите към купувачите, така че фирми като BlackRock волю-неволю придобиват гигантска мощ. Какво ще правят с тази мощ, заслужава специално внимание. Ето, Белият дом редовно се консултира с Лари Финк и мога да ви кажа, че не са напълно пасивни по отношение на неговото влияние” – коментира Питър Солоно, бивш вицепрезидент на Lehman Bros и настоящ собственик на консултантската фирма за инвестиционно банкиране Peter J Solomon Co.

ЦЕНАТА НА РИСКА

Когато през 1976 г. Лари Финк започва да гради кариера на Уолстрийт, той е само на 23 години. Израсъл е в малкото калифорнийско градче Ван Нойс, където баща му имал магазинче за обувки, а майка му била учителка по английска литература. Завършва Калифорнийския университет, като първоначално получава диплома за политолог, след което се жени за своята състудентка Лора и решава да се образова още, този път в посока финансиране на недвижими имоти. Започва първата си работа в банка First Boston и задачата му е да търгува облигации, една „твърде заспала работа” според собствените му думи. Но само след три години е назначен да отговаря за почти непознат бизнес по онова време – структуриране и търговия с ипотечни облигации. И така през следващите десет години Лари Финк се превръща в истинска легенда. Съвместно с Лю Раниери от Salomon Bros той създава пазара за секюритизация на дълг (тоест трансформирането на дълг в облигации и продажбата им като самостоятелни финансови инструменти), който само за няколко години набъбна до няколко трилиона долара и промени завинаги лицето на световните финанси. Точно този пазар на пакети от задължения по ипотеки, кредитни карти и лизинг на автомобили през 2008 г. доведе света до най-опустошителния финансов колапс. Преди да излезе извън контрол, точно този пазар бе считан за гениална иновация, а един от неговите създатели трупаше самочувствие, авторитет и, разбира се, много, безсрамно много пари. Лари Финк се гордее с бащинството и кралската позиция на този пазар, но в един момент се оказа, че той и неговите съмишленици са яхнали не вълната на късмета, а един big swinging dick, „големият размандахерцан джойстик”, според безцеремонния израз на Майкъл Люис от книгата му „Покер за лъжци”, където описва най-арогантните търговци на облигации на Уолстрийт. В началото рискът уж се оказал оправдан и за кратко време Лари Финк успява да спечели 1 милиард за First Boston и с това си спечелва привилегията да стане най-младият управляващ директор в историята на банката. Тогава той е само на 31 години. Всички са убедени, разчитайки на финансовия нюх и прогнозата на Лари Финк, че лихвените проценти ще се повишават още. Но те внезапно падат и цялата схема на хеджиране на риска рухва и Финк се превръща от галеното момче в черната овца на банката. Вече никой не иска да разговаря с него по коридорите, колегите го избягват. Бляскавата кариера, очертала се пред Финк, се превръща в един от най-зрелищните провали на Уолстрийт. Раздялата с банката не идва внезапно и агонията му продължава цели две години, през които той е persona non grata във фирмата. Лари си спомня за този период като за „най-кошмарните две години от живота ми”. Но Финк научава най-тежкия урок в професията: недооценяването на риска винаги завършва с крах. В едно интервю за списание Fortune Финк разказва, че по онова време компютърните системи са неадекватни и липсват софтуерни приложения за анализ и оценка на променливите величини – като например промените в лихвените нива. „Създадохме една гигантска машина, която самостоятелно правеше пари, но която в един момент безнадеждно забуксува и спря. Нямахме представа как тази машина прави толкова много пари. Не разполагахме с подходящи инструменти, за да измерваме риска. Затова моят най-ценен съвет днес гласи: дори когато правиш много пари, винаги анализирай риска, защото може да се окаже, че рискуваш прекалено много” – казва Финк. След като напуска First Boston през 1988 г., Лари Финк дава обет, че никога повече няма да се постави в положение, в което не е наясно с риска, който поема. Той знае, че най-могъщите му клиенти – пенсионни фондове, корпорации, държавни и местни администрации – много често не си дават сметка за рисковете, които във всеки момент висят над техните инвестиционни средства. Всички се доверяват безрезервно на фирмите от Уолстрийт, които измерват този риск, но Лари знае най-добре колко нескопосано и безотговорно го правят те. Вроденият му нюх към риска му подсказва да създаде компания, която да се занимава само с този сегмент от пазара – инвестиране на пари при абсолютно строг контрол и стриктно управление на риска. „Върху себе си сме поели огромна отговорност. Ние сме призвани да управляваме активи за трилиони и никога не бива да забравяме защо и за кого ги управляваме. Може би става дума за вашите родители, за вашия любим учител от гимназията или за някой честен и почтен пожарникар. Никога не го забравяйте, защото нашата компания е свързана с целия свят поради естеството на нашата работа” – често повтаря на служителите си Лари Финк.

СИСТЕМАТА „АЛАДИН”

След като гръмна световната финансова криза, отговорните фактори в редица страни като Великобритания, Швейцария, Германия, Австрия и най-вече „мозъците” от Уолстрийт и от Европейската централна банка се обръщат за помощ и консултации към BlackRock на Лари Финк. Оказва се, че BlackRock е единствената фирма, която има опит в анализиране на финансовата система на една цяла държава. Най-напред Лари се захваща със САЩ в разгара на ипотечната криза, а по-късно през 2011 г. Финк активно консултира централни банкери и политици за кризисните явления в Европа. Най-напред Ирландската централна банка ангажира BlackRock да изчисли загубите на шестте най-големи банки в страната. В началото на миналата година ирландското правителство отново се обърна към BlackRock за помощ, тъй като кризата в страната продължи по-дълго от първоначалните прогнози. След това дойде и ангажиментът на Лари Финк в Гърция, като и в двата случая Лари Финк хвърли един и същи „спасителен пояс”.

Този пояс се казва „Аладин” и това е името на системата, която реално овладя банковата криза в Гърция и в Европа. Кръстена е на героя с вълшебната лампа от приказките. И това не е случайно. Това е най-модерната система за оценка на риска във финансовия свят днес, разполагаща с 5000 компютъра, свързани в единна мрежа посредством четири IT центъра, които работят непрекъснато и чрез които математици, инженери, анализатори и програмисти всеки ден следят милиони сделки почти в реално време, анализират и оценяват дори най-малкия риск за инвестициите на клиентите. Всяка седмица системата прави по 200 милиона изчисления, подлага на стрес-тест стотици хиляди ценни книжа и разиграва симулации на десетки най-различни кризисни сценарии за предотвратяване на рискове, скрити в балансите на банките. За броени секунди „Аладин” е в състояние да изчисли стойността на акции, кредити и деривативи. В процеса на анализ се включват многобройни икономически величини – лихвени проценти, цената на суровините, валутните курсове. Всъщност тази технология първоначално е създадена, за да следи за стойността на дяловите участия на BlackRock, и се специализира в събиране на информации за ипотеки от 1994 г. до сега. В разгара на ипотечната и финансовата криза обаче тази информация се превърна в изключително важен и значим актив, който в комбинация с натрупания огромен опит да се анализира финансовият риск – особено облигационния риск и рисковете по ипотечните облигации – неочаквано гарантира на Лари Финк статута на финансов магьосник. За една нощ BlackRock изведнъж придоби известност из коридорите на властта във Вашингтон, Лондон, Брюксел, Берлин, Париж, Рим, Мадрид и Атина. Компанията на Лари Финк бе извикана от правителственото на Андонис Самарас да спасява положението и в Гърция. Когато експертите на фирмата пристигнали в Атина, гръцките власти сметнали, че е в ход тайна разузнавателна операция: мисията им получила кодовото име „Солар”, а агентите на BlackRock категорично отказали да се настанят в луксозен хотел в центъра и наели скромна стара бизнес сграда в покрайнините. Освен това всеки от деветимата експерти бил охраняван от двама агенти на гръцките тайни служби. Шеф на мисията бил Крейг Филипс, който окачил в кабинета си постер от любимия си филм на ужасите „Екзорсистът” като предупреждение за сложната задача, която трябвало да изпълни BlackRock. Задачата на американския екип от одитори, математици, инженери и финансови анализатори била да подложат нащателна проверка 10 милиона балансови позиции в 35 гръцки банки – от фирмени кредити през строителни заеми до потребителски кредити. Консултациите между гръцките мениджъри и американските проверяващи експерти наподобявали разпити на заподозрени криминални престъпници и често прекрачвали границите на добрия тон. Но в крайна сметка американците изпълнили задачата си и наложили своята логика: всички кредити, които не били с адекватно обезпечение, получили стойност нула. И нито една банка не можела да има претенции да получи стабилизационно финансиране заради своите грешки. В крайна сметка от BlackRock установили, че гръцките банки се нуждаят от 50 милиарда евро рефинансиране, за да продължат да работят нормално. Само две от най-големите гръцки финансови институции – Aлфа Банк и Евробанк – общо имали нужда от 9,3 милиарда долара, рефинансиране, което представлявало десет пъти над тяхната борсова стойност. Тези анализи впоследствие влизат и в текстовете на споразумението, което Гърция успя да постигне с кредиторите след драматичен и изпълнен с много обрати преговорен маратон.

ТАЙНАТА НА ПЪРВИЯ ТРИЛИОН

Тези мисии на най-високо ниво са много добър пиар и градят имиджа на BlackRock. Лари Финк обаче печели парите си по друг начин, благодарение на инвестициите си в Борсово търгуваните фондове. Борсово търгуваните фондове следят представянето на определен индекс от ценни книжа, цените на даден пазарен сектор или цените на стоки като петрол, злато и др. и инвестират съобразно тези индекси. Повечето БТФ отразяват цените на индекси, като S&P 500, DJIA, DAX30, Nikkei225 и др., и за разлика от индексите се търгуват като акции на световните борси. Търгувайки този вид фондове, всеки инвеститор може да диверсифицира портфейла си, намалявайки по този начин риска от загуби. БТФ не гарантират точното отражение на цената и доходността на индекса, но портфейлният им мениджмънт е насочен към реализиране на най-близък резултат с този на индекса. Историята на Борсово търгуваните фондове започва през 1989 г., но те придобиват популярност през 1993 г., когато Нейтън Мост и Стивън Блум създават и разработват депозитарните разписки на Standard & Poor’s. Известни още като Spiders, те се превръщат в най-големия Борсово търгуван фонд в света. През 1996 г. Barclays Global Investors въвеждат т.нар. акции WEBS, които по-късно са преименувани на iShares (MSCI Index Fund Shares). „Мрежите” били иновативен инструмент, тъй като давали на обикновените инвеститори лесен достъп до чужди пазари, но за разлика от „паяците” действали като взаимни фондове. Поради това все повече инвеститори предпочитали тези продукти. През 2011 г. само в САЩ има 918 такива фонда с активи от близо 960 милиарда долара. След като BlackRock купува Barclays Global Investors, благодарение на iShares се утвърждава като световен лидер в управлението на индексни фондове. Ето един малко известен пример: BlackRock е най-големият частен инвеститор в германския индекс DAX 30: гигантът държи 5% от германския индекс на акциите на 30-те най-големи компании. Много или малко е това, всеки може сам да изчисли според пазарната му капитализация, която в момента е 442,5 милиарда евро. И още нещо: BlackRock е най-големият индивидуален акционер в такива икономически гиганти, като Дойче Банк, „Луфтханза”, БАСФ, „Алианц”, като само Дойче Банк е с активи на стойност 2,1 трилиона евро. В списъка с акционерни участия на BlackRock има едно любопитно име: DTCC – Depository Trust & Clearing Corporation (Депозитарен тръст и клиринг корпорация), която също е сред големите играчи, разбира се, след Нюйоркската фондова борса. Това е една малка и тайнствена компания, основана през 1973 г. от Робърт Друшкин и Майкъл Бодсън. Но тази неизвестна компания се оказва, че разполага с активи за 10 трилиона долара и държи ценни книжа на стойност 37,7 трилиона долара, реализирайки приходи от 960милиарда долара, осъществявайки транзакции на правителствени и ипотечни облигации на стойност 1,7 квадрилиона долара! Представете си това число! Въпреки огромното си лично богатство Лари Финк е малко познат в светските кръгове на Манхатън, където притежава огромен апартамент в Ъпър Ийст Сайд. Дори в 7-хилядното „село” Аспен той е „непознатият пришълец”, въпреки че притежава едно от най-луксозните курортни имения там. Единствено в благоденстващото предградие на Ню Йорк Северен Салем той е разпознаваем. Вероятно поради две причини: имението, което той и съпругата му притежават тук, е 11 хектара, а и повечето имоти са собственост на банкери от Уолстрийт. Една анекдотична случка с нюйоркски брокер на недвижими имоти все още се разказва по светските купони в предградието. Повод за нея станал стар коларски път, който някога преминавал през имението на Финк. Брокерът развеждал наоколо нови купувачи и с изненада установил, че коларският път е изчезнал. Той попитал местния агент чий е имотът, накъдето пътят е изчезнал, и когато му казали, че е на Лари Финк, той с нескрита изненада запитал: „Кой, по дяволите, е този Лари Финк?”. 

Валери Ценков, Infacto 

Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на infacto

 

https://thebulgariantimes.com/monsanto-bayer-%d0%b8-%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b0%d1%81%d0%b5%d0%ba%d1%81%d1%83%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%be%d0%bb%d1%8e%d1%86%d0%b8%d1%8f/

 

Последно от СВЯТ

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times