Контейнерите за боклук до блока –
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.
Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола,
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори –
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu
и я познах- познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих –
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех –
бях станал ученикът Божидар.
Не бе познала в мене ученика –
самият аз бях доста променен –
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя – никой няма.
Пред прага – плик, кашончето встрани.
„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай- ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката вече не видях.
Автор: Неизвестен
За 30 години в демонкратична България са закрити над 1925 училища!
“Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. КАК? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството – тоест безнравствеността.
Нужни са писания, осмиващи естествеността и почтеността като архаични отживелици. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинския страх сред хората, безсрамието, доносничеството и още много пороци заложени в човека трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикваме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ!“.
«Вие не ни трябвате повече от 4 милиона»“, – посланикът на САЩ Ейвис Боулън на семинар в Боровец-1997 г.
«Винаги, когато се връщам тук, виждам, че страната е във все по-добра форма» (разбирай за демографската катастрофа идеше реч..), – Ейвис Боулън 2003 г.
