Трагедията във военното градче „Свердловск-19”
Как съветските специални служби се опитаха да скрият изтичането на спори от сибирска язва
Хронологията
В нощта на 2 април 1979 г. над подземния участък, който свързва военните градчета №19 и №32, се издигнал странен облак, който покрил южните райони на Свердловск. Смъртоносният аерозол се насочил на юг и югоизток от военно градче №19 в Чкаловски район на града. Облакът покрил част от военно градче №32, жилищния масив “Вторчермет”, селището на керамичния завод, частни сгради, много учреждения, детски градини и училища, няколко затворнически комплекса. Военнобиологичният център Свердловск-19 не попаднал в зоната на поражението, персоналът наблюдавал всичко отстрани. Първите жертви се оказали онези, които в ранните часове на деня вече били на улицата – работниците от ранните смени в заводите, деца, които бързали за училище и детски градини, затворници, военнослужещи от градче №32 (Симферополската и Уралската дивизия).
През деня на 2 април офицерите в градче №32 били приведени в бойна готовност. На 3 или 4 април в Свердловск пристигнал началникът на 15-о главно управление на ГЩ на въоръжените сили на СССР – генерал-полковник Е.И.Смирнов. На 3 и 4 април всички работници във военното градче №19 били масово диспансеризирани и ваксинирани.
На 4 април в Свердловск пристигнали двама специалисти от Москва, командировани за борба с епидемията, за която лекарите в града нищо не знаели.
През деня и вечерта на 4 април 1979 г. се появили първите болни и починали лица, основно сред работниците в керамичния завод.
Поставили им диагноза пневмония. От 5 април 1979 г. за три седмици всеки ден умирали по пет и повече цивилни лица в града.
Едва през третата декада на април смъртността намаляла.
На 5 април “Гласът на Америка” съобщил, че СССР разработва биологическо оръжие и че е изтекъл щам от сибирска язва в Свердловск, предизвикал много смъртни случаи.
На 10 април била направена първата аутопсия на починал. Сред медицинските кръгове се разпространили слухове за диагнозата “кожна форма на сибирска язва”.
На 12 април в 40-а градска болница бил определен корпус за 500 болни; толкова бил максималният брой очаквани случаи на заразяване.
На 21 април започнало спешно ваксиниране на цивилното население и обеззаразяване на територията на Чкаловски район, но след това избухнала нова вълна от смъртност.
На 12 юни бил отбелязан последният смъртен случай в района на епидемията.
През май 1980 г. съветско научно списание съобщило факти за отделни случаи на заболявания от “сибирска язва” в Свердловск през 1979 г.
През август-ноември 1990 г. в съветския печат били публикувани първите данни за реалния източник на смъртоносния облак – военното градче Свердловск-19.
Военно-биологическият център
Източник на епидемията бил военно-биологическият център на министерството на отбраната, известен като военно градче №19; за пощенската служба и цялата страна – Свердловск-19.
Свердловск-19 е създаден през 1946 г. в покрайнините на Свердловск за военно-биологични изследвания. Около центъра расте гора. Жилищните комплекси постепенно се разрастват и застрашително доближават опасния център, затова се налага той да се пренесе по-далеч от тях. Но постъпват по друг начин – до военното градче построяват други предприятия. Така опасното военно градче се оказва в центъра на голям индустриален район, опасен за хората.
Като всяко военно градче и Свердловск-19 е напълно автономно по отношение на големия град Свердловск. Центърът е подчинен на ГЩ в министерството на отбраната; в него 15-о главно управление се занимава с биологични изследвания. За осигуряване на пряка връзка над Свердловск на геостационарна орбита е изведен специален спътник.
Свердловск-19 е разделен на три зони, които влизат една в друга според степента на секретност. Изследванията за създаването на биологическо оръжие се провеждат в специална зона, която се намира в южната част на военното градче и доближена до военно градче №32. Служителите там попадат едва след третата проверка. Производствените помещения са разположени дълбоко под земята и заемат част от обширно изкуствено военно подземие, създадено с години работа от строители под надзора на спецслужбите. Под земята се раждат нови щамове бойни бактерии, основно на сибирска язва и чума, известни са и разработки на туларемия. В опитните и промишлените реактори се отглеждат запаси от бойни бактерии. Под земята се разработват и складират биологически боеприпаси. Част от тях съдържа зарази, получени от други военни и цивилни центрове, свързани с подготовката за биологическа война. От Свердловск-19 биологическите боеприпаси се изпращат на полигони за изпробване, в наземни и подземни складове.
Южно от Свердловск-19 е разположено военното градче №32 с малко по-ниско ниво на секретност. През него, по подземен тунел, се вкарват и извозват материалите за Свердловск-19.
Сибирска язва
Болестта сибирска язва започва с температура, суха кашлица, треска, световъртеж, главоболие, слабост, гадене, болки в гърдите, лош апетит, повръщане с кръв. Пострадалите се покриват с трупни петна, много преди да починат. Смъртта настъпва внезапно – на улицата, вкъщи и на преглед при лекаря. При някои хора болестта се развива за 2-3 дни. При аутопсията се откриват кръвоизливи в белия дроб и главния мозък, т.нар. картина на известната на инфекционистите “шапка на Мономах” – почерняване на тъканите от разкъсани кръвоносни съдове. При други болни болестта продължава 3-4 дни, а кръвоизливите са тотални – поразени са всички вътрешни органи; по този начин протичат и болестите Марбург или Ебола.
Диагнозата “кожна форма на сибирска язва” става официална в медицинските кръгове в града на 10 април и заляга в основата на лечението, но маскират болестта под името “сепсис 002”. Официално в смъртните актове сибирската язва не се споменава. Там записвали инфекция на горните дихателни пътища, пневмония, бактериална пневмония, отравяне с неизвестна отрова, сепсис, инфаркт и др. Официално определили източника на заразата – заразено месо, купено от пазара в града.
Но КГБ подготвил официален списък от 96 души, които се смятали за болни от сибирска язва. Документът не бил предназначен за обикновеното население, а за медицинските кръгове, основно в чужбина, и той постигнал целта си. На 17 души в списъка написали “кожна форма на сибирска язва”; всичките оцелели; на останалите 79 – диагноза “чревна форма на болестта”, 64 от тях починали. В Русия всичките данни за сибирска язва остават секретни, включително и тези времето на епидемията от 1926 г. в Ярославъл.
Всъщност сибирската язва през пролетта на 1979 г. в Свердловск би трябвало да се определи не като кожна, а белодробна.
Възбудителят не бил в “заразеното” месо (и червата), а се пренася по въздуха (през дробовете), чрез вдишване на заразен въздух.
Истинската диагноза се появява през 1991-92 г., когато под натиска на фактите полуофициално е признат фактът на изтичането на бактерии на сибирска язва от вентилационната система в Свердловск-19.
Но в този сценарий зад кулисите остава още един факт, за който населението не е информирано. Напълно е възможно освен бактерии на сибирска язва (нормални или модифицирани) във въздуха над Свердловск да са изхвърлени и патогенни вируси – например на Марбург или Ебола.
Причините за трагедията
В първите седмици на трагедията истинските причини за нея не знаят нито КГБ, начело с Андропов, нито Свердловският областен комитет на КПСС начело с бъдещия президент на Русия Б. Елцин. КГБ провежда разследване и установява, че военните биолози са виновни. Но секретната карта – обвинение от онова време, и днес е държавна тайна.
Има няколко версии за трагичното събитие
По данни на КГБ сутринта на 2 април работник от военното градче №19 не включил предпазните филтри и защитните детайли, а направо започнал работа, в резултат на което отровите били аварийно изхвърлени в атмосферата. Отровите били изхвърлени през затворения филтър заради повишаване на налягането във вентилационната система. Като източник на бедата бил посочен и функциониращият в Свердловск-19 завод за производството на ваксина за сибирска язва, откъдето изтекли нейни спори.
Според друга версия – отровата изтекла от работилница за производството на биологически боеприпаси; там се намирала копирана от САЩ бомба, която се предвиждало да бъде изпробвана на остров Възраждане в Аралско море.
Сред другите причини се посочвали грешки на работниците, допуснати при монтажа на новата установка в сушилния цех, която предизвикала аварията.
Най-екзотичната версия за трагедията е на последния шеф на 15-о управление в министерството на отбраната В.И. Евстигнеев – диверсия с цел компрометиране на военното градче №19. Целта на тези версия е да скрият истината за военните подземия, построени в първите години след войната, които надхвърлят територията на Свердловск-19. Т.е. армията прави опит да скрие една от тайните си.
Населението на Свердловск научава няколко факта – новият вид оръжие унищожава хората избирателно – основно мъже в зряла възраст, жертвите жени са много малко. Нито едно дете не се разболява от сибирска язва. Смъртността сред най-възрастните е нищожна.
Криенето на информацията започва веднага след избухването на епидемията.
След установяването на истинската причина контраразузнаването започва мащабна операция за скриване на истината. В нея заляга “месната” версия на събитията. Разработена е цяла програма за дезинформация на общественото мнение в страната и в света. Контраразузнаването контролира пощите, комуникациите, пресата, работи с чуждестранните разузнавания. КГБ иззема всички документални материали – медицински карти, списъци и лични записки на медицинския и всеки друг персонал.
Последните документи са унищожени през лятото на 1990 г. с решение на Съвета на министрите на СССР, с подписа на Н. И. Рижков.
Военните биолози от градче №19 изземат от семействата на починалите всички доказателства за смъртта им.
В свердловската преса са публикувани съвети към жителите да се пазят от заразяване със сибирска язва от месо на болни животни. На стените на сградите се появяват цветни плакати с нарисувана крава и надпис “сибирска язва”.
“Месната” пропагандна версия рухва, когато през 1990-91 г. в печата се публикуват първите съмнения за трагедията в Свердловск. Авторите излагат по-реална картина на събитията. Те съобщават за изтичане на биологично оръжие от Свердловск-19 и избирателното му действие.
През 1991-92 г. КГБ вкарва в действие втория етап на операцията за скриване на истината чрез пропаганда. Потвърдена е истината за патогенния облак над Свердловск-19, но се подчертава, че количеството спори от сибирска язва било минимално.
Сред активните мероприятия на КГБ-ФСБ влиза и серията почти правдиви, но противоречиви, публикации във вестник “Известия”.
В Свердловск е заснет документалният филм “Генералите и сибирската язва”; в пресата се появява серия от поръчкови материали на тема – сибирската язва и сигурността.
Точният брой на загиналите в най-голямата биологическа епидемия от епохата на студената война, която по същество е изпробване на ново биологично оръжие върху населението в Свердловск, не е известен. Предполага се, че той е 20-30 пъти над официално обявените, т.е. 1500-2000 души. 500 души са военнослужещи от военно градче №32.
Всичко започва със смъртта на няколко войници и офицери от запаса; офицерите се оказват участници във военната подготовка, която въпреки епидемията, не е прекратена; стотици войници, които работят във военните градчета, свършват в моргата и крематориума в 32-ро градче. Жертви са и стотици затворници, участвали в дезинфекционните мероприятия. Освен конкретните смъртни случаи по времето на епидемията, през лятото на 1979 г. се увеличава смъртността сред населението в Свердловск заради снижения му имунитет.
Здравето на много хора е сринато заради последиците от масовото ваксиниране; в тази група попадат около 50 хиляди души. Децата не са засегнати от епидемията, но има случаи на новородени, с различни отклонения, основно с патологии на централната нервна система.
Издателство PACПEP
