„Значи просто ей така – пуф! – и се изпарил!”
Това е последната реплика на Кевин Спейси в ролята на супермафиота Кайзер Созе от легендарния филм „Обичайните заподозрени”. На 11 юли сценката е разиграна на живо от Хоакин Гусман – Дребосъка (El Chapo), мексиканския мултимилиардер, наркобарон №1, главатар на клана „Синалоа”, контролиращ 75% от трафика на кокаин, хероин и хашиш в САЩ.

Той е най-търсеният престъпник на света. И сега се укрива в гъстите гори на планината Сиера Мадре.

Заради уникалния си бизнес нюх и уменията да намира изход от всяка ситуация той е наречен „Стив Джобс на хероина”. 

Бягството започва в 8 часа и 52 минути. Точно в момента, в който самолетът на младия мексикански президент Енрике Пеня Нието, който се закани за две години да ликвидира мексиканските наркокартели, прелита Атлантика на път за Франция. Бягството на Дребосъка е сериозен удар срещу президента, който е обект на остри критики заради своя президентски самолет по поръчка Dreamliner 787 с цена 580 милиона долара. Тоест той е по-скъп дори от Air Force One на Барак Обама. Президентът е атакуван и заради къщата на своята съпруга (звезда от мексиканските сапунени опери), построена от строителна фирма, която се облажила с обществени поръчки за милиарди долари. Когато миналата година журналистите питат президента Нието какво би се случило, ако Дребосъка отново избяга от затвора, както направи това през 2011 г., той отговоря:

„Това би било истинско нещастие. Наистина непростимо!”. 

До 11 юли 2015 г. затворът Алтиплано (Федерален център за социална реадаптация) е считан за най-сигурния затвор на американския континент. Откакто е открит през 1991 г., няма регистрирано нито едно бягство от там. Стените му са с дебелина 1 метър, а от всички страни съоръжението се охранява от бронирани автомобили и от 750 охранителни камери. Забранени са полети над затвора в радиус от 100 км, комуникациите са ограничени в радиус от 10 км. Миналия месец главният прокурор на Мексико за пореден път отказва на САЩ да екстрадира Дребосъка, за да бъде съден в Америка. Главният прокурор заявява иронично, че това може да стане едва след като наркобос №1 излежи присъдата си, тоест „след около 300-400 години”. Осем часа след бягството Дребосъка пише в своя профил в Twitter:

„С пари ще накараш и кучето да танцува”. 

До 11 юли 2015 г. бягството от най-строго охранявания затвор Алтиплано се счита за невъзможно.

Затворът е разположен в района на Санта Хуана на 110 км западно от Мексико Сити и тук излежават присъдите си всички заловени и осъдени босове на мафията – главатарите на наркокартелите „Сетас” и „Братя Белтран-Лейва”. Стените могат да издържат на танкова атака, всички входове и изходи са снабдени с детектори за откриване на метал, експлозиви и наркотици, всеки сантиметър се наблюдава. В радиус от 10 км няма безжична връзка, затова тук не може да се слуша радио, а мобилните телефони са ненужни. Освен това под затвора е изградена т.нар. „антитунелна бариера”. Подземен радар регистрира всяко движение на обекти над 1 м, за да предотврати подземни изкопни работи.

Тогава как прокопаването на тунел остава абсолютно незабелязано цяла година? 

Най-елементарното обяснение е, че радарната система е била дефектна или че е била изключена. Палестинците в Синай демонстрираха, че е възможно да бъдат надхитрени израелските власти, които разполагат с най-съвършените системи за откриване на подземни тунели. А мексиканският картел „Синалоа” е многократно по-богат от палестинците, освен това има възможност да наеме най-добрите мексикански инженерни кадри от специалните части на страната.

И нещо много важно: „Синалоа” е известен като „картелът на къртиците”, защото осъществява контрабандата на наркотици в САЩ посредством мрежа от подземни тунели по границата, които са истински шедьоври на подземното инженерно изкуство: снабдени са с вентилационна система и климатична инсталация, както и с релсови пътища за бързо придвижване през подземните галерии. 

Същата технология е използвана за прокопаване на тунела за бягството на Дребосъка. Тунелът е с дължина 1500 м и свързва директно килията на наркобоса със странната самотна къща на хълма Санта Хуана. Преди една година там не е имало нищо, а днес стои полузавършена къща с две стаи. Майкъл Виджил, бивш директор на Отдела за международни операции на ДЕА, заявява пред Times, че построяването на тунела е струвало минимум 5 милиона долара и е отнело минимум една година.

„За прокопаването на тунела са били наети най-добрите специалисти с отлични познания по минно дело, снабдени с най-новите технологии за прокопаване на подземни галерии. И те са построили този тунел по мярка точно на Гусман” – разкрива Виджил.

Гусман изчезва през квадратна тръба с размери 50х50 и слиза по нея близо 10 метра, докато стигне до тунела. От снимките на тунела се вижда, че той е укрепен с дървена рамка, снабден е с осветление и вентилационна система от PVC тръби. Строителите са разполагали с модерна GPS технология, чрез която безупречно са копали точно в посока на килията на Дребосъка.

„Строителството на такова съоръжение струва милиони долари, но за човек като наркобос №1 това изобщо не е проблем” – коментира Виджил.

Местните жители разкриват пред полицията, че преди четири месеца неизвестен човек купува земята и наема хора от околността, за да му построят къщата. Плаща им много добре, за да му изградят постройка от шлакобетон. Те дори му прокарват селски път, който свързва къщата с магистралата. След като е завършен грубият строеж, в къщата се нанася мъж на около 50 години, който се представя като Ел Пастор, тоест Пастира. Полицията предполага, че той е шефът на строежа, който е контролирал прокопаването на тунела от мазето на къщата. Копали са четирима души, които всеки ден са работили на две смени по 5 часа. За една година работа те изкопават 3250 т земя, колкото се побират в каросерията на 300 камиона. Снабдяването с електричество идва от генератор с размерите на малък автомобил, а двутактов мотор и релсов път помагат на копачите да изхвърлят пръстта навън, където тя е разпилявана наоколо. Работниците имат удивително точни познания за разположението на затвора – включително плановете на етажите и на алармените системи. Поради това два пъти посоката на прокопаване се променя, за да се избегнат „проблемните райони”. А построяването на шахтата точно под банята на Дребосъка е истински шедьовър на инженерното майсторство: изходът 50х50 излиза точно до душа в килията, като не е повреден нито един кабел или тръба от канализацията, всичко е изчислено с точност до милиметър.

Странен факт: прокопаването на тунела върви паралелно със строителството на гигантски федерален проект за строеж на подземна канализация. А още по-странното е, че специализиранитехоризонтални сондажи за прокопаването на тунела са същите, които са използвани за полагането на главния водопровод на града! 

Месеци наред около затвора има наредени огромни водопроводни тръби, трактори и друга техника. Те работят непрекъснато, а шумът заглушава и маскира работата на подземното копане. Охраната да не чуе нищо съмнително в продължение на цяла година. Докато хората на Дребосъка работят усилено под земята, над земята адвокатите му предприемат безпрецедентна офанзива, за да не допуснат екстрадирането му в САЩ, където той ще бъде осъден на смърт и екзекутиран. Част от операцията включва подписването на петиция от името на Гусман и още 137 затворници, които се оплакват пред Комисията по човешки права на Мексико за „животинските условия, при които са държани в затвора”. Един от подписалите петицията е Едгар (Барби) Валдес Виляреал, роден в САЩ мексикански наркобарон и главорез, известен с това, че обича да записва на видео мъченията  и обезглавяванията на своите жертви. Петицията изиграва огромна  роля в плана за бягство: освен че забавя процедурата по екстрадицията, тя помага да се гарантират „интимните права” на Хоакин Гусман.  Например той да разполага със  собствена отделна баня, където да  няма охранителни камери. Премахнати са и GPS системите за проследяване на неговото движение. Сега  се оказва, че гарантирането на тези  „интимни права” е ключов елемент  от бягството. Броени минути преди бягството камерата запечатва  как Гусман седи на леглото и приема  своите лекарства за сърце. Той сяда  на края на леглото си и сменя  обувките си. След това отива  към банята, коленичи и така  започва бягството. В разпространените по-късно видеокадри  става ясно, че Дребосъка без усилия  маха гривната за мониторинг, след  което повдига предварително изрязано парче бетон към отвора на  шахтата и влиза в тунела. Мръсотията и олющената боя в банята  подпомагат да се скрие отворът  към шахтата и местата, където бетонът е изрязан. Сред боклука в килията на Гусман е открито мъртво  врабче, което е кръстено Дребосъчето и което той очевидно използва, за да проверява чистотата на  въздуха отдолу, така, както миньорите използват канарчета, за да  проверяват дали няма смъртоносни  газове в подземните галерии на мината. Въпреки всичко тунелът му е  добре оборудван с противогази и  кислородни маски. Гусман слиза до  тунела по дървена стълба с дължина  9,7 метра, където го чака релсов мотоциклет. Не е ясно дали той лично е използвал машината, или някой  го е возил. Целият му път до изхода  е осветен от флуоресцентни лампи  с нисък процент на излъчване на топлина, а вентилационни тръби му  осигуряват достатъчно въздух.  Фактът, че тунелът е построен  точно според ръста на Дребосъка (той е висок 167 см), доказва, че  всичко е изчислено до последния детайл. При бягството си той чупи  лампите зад себе си, за да попречи  евентуално на охраната, ако тя  разкрие бързо бягството и реши  да го проследи. Което така и не се  случва. След като стига до къщата,  построена от Пастира, босът на  картела „Синалоа” изобщо не бърза  и спокойно се изкъпва, след това си  сменя дрехите, качва се на една от  двете идентични луксозни лимузини  4×4 (една за маскировка), след което  по селския път се добира до магистралата, а оттам до импровизираната самолетна площадка, където го  очаква малък самолет, който го отвежда към свободата. Джон Хайро  Веласкес Васкес, бившата дясна ръка  на най-могъщия бос на колумбийската мафия Пабло Ескобар, твърди,  че мегапродукцията „Бягство от  Алтиплано” е струвала 50 милиона  долара. За тунела и за купуване на  охранители, власти, техника, планове, инженери. Тази сума изобщо не  е проблем за Хоакин Гусман, който  според списание Forbes разполага с 1,5  милиарда долара. След убийството  на Ескобар Васкес е арестуван и осъден за убийството на 250 души, но  миналата години излиза от затвора  „за добро поведение”. В изявление  за мексиканската телевизия Васкес,  известен с прякора Попай, заявява:  „Такова бягство струва много  пари. Трябва да купиш охраната, а тя знае колко е богат всеки затворник. Затова всеки от  тях е поискал по няколко милиона. В затвора е бъкано с камери и сензори. Такова бягство  струва мно-о-о-го пари”. Васкес  коментира и обявената от мексиканското правителство награда от  3,5 милиона долара за главата на Дребосъка: „Никой няма да го предаде за по-малко от 20 милиона  долара. Тази определена сума  означава само едно: Хоакин  Гусман ще умре на свобода!”. В  затвора бягството му е открито  на 18-ата минута, но тревогата  е вдигната едва два часа по-късно.  Толкова отнемат мудният официален протокол и размяната на  шифровани съобщения. По това  време в интернет вече е качена първата снимка на Хоакин  Гусман на свобода в популярния сайт ElBlogdelNarco: той  е с бейзболна шапка, седнал до  пилота на частния си самолет,  очевидно на път за скривалището си в Сиера Мадре. Дребосъка е роден и израсъл в село Ла Туна  в семейството на беден фермер. Учи  много малко и е полуграмотен. От  малък обаче работи и на 16 години  става част от картела „Гуадалахара”. Само за десет години успява да  направи шеметна кариера и да оглави най-могъщия картел „Синалоа”.  Хоакин Гусман започва кариерата  си на наркомафиот като дясна ръка  на духовния кръстник на днешните  мексикански картели – Мигел Анхел  Феликс Гаярдо. След неговия арест  през 1989 г. Гусман наследява бизнеса и териториите му и започва да  гради своята империя, която днес  е най-голямата и могъща в Мексико,  контролираща 75% от наркотрафика за САЩ. През 1993 г. попада за  първи път в затвора, когато е осъден за поръчково убийство. Тогава  в съдебното му досие криминалистите му правят характеристика,  според която той е „егоцентричен,  нарцистичен, хитър, лукав, упорит,  опърничав, дребнав, злопаметен,  проницателен и тайнствен”. Нарковойните между клановете, които през последното десетилетие се ожесточиха и отнеха живота на над 50 000 души, водят началото си тъкмо от жестокостта и отмъстителността на Дребосъка. Когато предишните му авери от клана „Белтран-Лейва” решават да се отцепят от него и убиват сина му Едгар, той обявява война на всички кланове от конкурентната групировка, която включва картелите „Хуарес”, „Тихуана”, „Лос Сетас” и „Белтран-Лейва”. На своя страна той привлича картелите „Ел Голфо” и „Ла Фамилия”.

Самият Гусман също е известен като кръвожаден и хладнокръвен убиец, който ликвидира конкурентите и противниците си като джихадистите от „Ислямска държава” – с обезглавяване. 

Но е известен с това, че „предпочита рушвета пред куршума” и позволява на всеки да откупи живота си. На света най-много обича парите, а когато може да спечели много пари, е готов на всичко. Веднъж той изпраща своята флотилия от пет самолета Boeing 747, за да се включат в хуманитарна операция като прикритие за пренасяне на огромно количество наркотици. При друга операция построява две дузини 20-метрови камуфлажни подводници в Еквадорските джунгли, с които след това пренася тонове марихуана под повърхността на Тихия океан.

Тъй като е и суетен, Гусман създава дори свой собствен бранд люти чушки, Comadre Jalapeños, които продава, като ги тъпче с кокаин и така ги доставя до американските супермаркети – напълно легално. 

Тъй като мрази еднообразието, когато му омръзва да тика като къртица кокаина под земята, започва да го праща по въздуха – с катапулт El Chapo. Манията му е да създаде и своя собствена марка хероин и за целта наема азиатски химици (севернокорейци и иранци), за да му създадат „най-чистия и евтин хероин за смъркане”. Но се оказва, че той има едно смъртоносно свойство – води до още по-тежко пристрастяване и до злоупотреба със свръхдоза. Слуховете твърдят, че тъкмо новият хероин на Дребосъка е причинил смърт та на холивудската звезда Филип Хофман, който твърдеше преди това, че е чист, вече не смърка и изцяло се е фокусирал върху кариерата и семейството си.

Гусман превръща „Синалоа” в най-могъщия мексикански наркокартел, а при липсата на харизматичните колумбийски наркобарони – и в цяла Америка. 

„Синалоа” има „трайно присъствие” в 54 страни, една от които е и България. Според американската Агенция за борба с наркотиците DEA картелът му върти оборот между 19 и 29 милиарда долара, горе-долу колкото реализира Time Warner например! Поради това списание Forbes вече няколко години нарежда Хоакин сред най-богатите и влиятелни хора на планетата.

Този факт обяснява и защо градът Чикаго обявява Дребосъка и наркокартела „Синалоа” за свои врагове №1 за първи пътот времето на Ал Капоне. 

Хоакин Гусман Дребосъка обича легендите. Най-разпространената гласи, че той разиграва „щастлива лотария” за бедните, като изненадващо нахлува в ресторанти със своите главорези, обира сметките на посетителите и след това изчезва. На двете му сватби присъстват високопоставени представители на властта. Два пъти го арестуват и след това го освобождават. Той е лирически герой в множество наркобалади, специфичен мексикански жанр, който възпява главатарите на наркомафията. Дали някои от неговите легендарни подвизи наистина са се случили, вече никой не знае. Но затова пък песните вече са толкова много, че Billboard YouTube отбелязва бягството му, като съставя първата класация топ 10 на най-популярните наркобалади. Една от легендите гласи, че веднъж охраната на Дребосъка влиза в ресторант „Лас Палмас” в столицата на щата Синалоа. Събира мобилните телефони на всички, затваря заведението, след което разпорежда на гостите да продължат да се забавляват. Когато влиза, Дребосъка минава покрай всички маси и лично поздравява гостите, след което се оттегля във VIP сепаре и хапва любимия си телешки стек. По-късно изчезва, без някой да види кога си е тръгнал.

Накрая се оказва, че преди да си замине, е платил сметките на всички маси. 

Но когато медиите се заинтересуват дали това е вярно, собственикът категорично опровергава легендата. Но тя продължава да се разпространява. На следващата година същото се случва и в град Сиудад Хуарес, щата Чиуауа, край американската граница при Ел Пасо: внезапно посещение в ресторант „Арома”, конфискувани телефони, платени сметки… Но тук посещението е истинска провокация, защото градът е спорна територия между „Синалоа” и клана Хуарес. Между двете наркогрупировки често стават сблъсъци за разпределение на територии. Собствениците отново отричат категорично, че Дребосъка им е гостувал. Но седмица след това ресторантът изгаря. През 2007 г. Гусман вдига пищна сватба с третата си съпруга Ема Коронел Айспуро, която тогава е на 18 години. Той я прави мис Синалоа. На сватбата присъстват всички местни величия на властта – губернаторът, кметове, шеф на полицията, данъчните, командващият армията и пр. Легендата говори, че Гусман е арестуван след сватбата, но след това отново е освободен. Има още три опита за арест, но всеки път Дребосъка се измъква. Но дори и Дребосъка има слаби страни. Той обожава деликатесите и гурме храната, която може да се намери само в най-реномираните ресторанти. Освен това той не може да съществува без социалните мрежи. Измислил е уникална система, за да се свързва със своите приятели и пласьори: изпраща текстови есемеси на своите доверени лица, които се местят от Starbucks на Starbucks, като използват безплатната Wi-Fi мрежа на веригата кафенета, за да си разменят послания, и по този начин не могат да бъдат засечени от скъпите подслушващи устройства на американските специални служби. Само четири часа след като избягва, някой започва активно да използва акаунта в Twitter @ElChap0Guzman и да ласкае егото на наркобарона.

„Тези, които ме пратиха в затвора, бързат да се скрият като полски мишки, командосът, който ме качи в хеликоптера, педерастът que me puso” – пише Гусман, след като излиза на свобода. Que me puso е жаргон на мексиканската мафия за „човекът, който ме предаде”. „Няма затвор за великия Дребосък!” – добавя след няколко часа той. „А ти, @EPN (акаунтът на президента Нието в Twitter), не смей да ме наричаш повече престъпник, защото аз давам на хората работа, не като твоето жалко нещастно правителство.” 

Наркобос №1 има и друга слабост – естествено, това са красивите жени. И тази слабост може да се окаже ахилесовата му пета. Миналата година той е арестуван, след като не издържа и рискува да се срещне с жена си, красавицата Ема Коронел, която тогава е бременна с две момичета близначки. Дребосъка е луд по двете си момичета Мария Хоакина и Емали Гуадалупе, които са вече на 3 години. Сега отново надеждите на мексиканските власти са, че след като попаднат по следите на красивата му жена и децата му, ще успеят да стигнат и до него. Ема Коронел Айспуро е издънка на мощна мексиканска наркодинастия. Баща й и дядо й са били част от наркомафията, но след като семейството се премества в Калифорния, те успяват да избягнат съдбата на наркобароните – смърт или затвор. Тя е родена в САЩ и има двойно гражданство, но в момента живее в Сан Диего. Запознава се с Дребосъка преди осем години, когато е на гости при роднините в Дуранго, където баща й празнува рождения си ден. Там е и Хоакин Гусман, който е пленен от красотата й. Тогава тя е само на 17 години, а той решава да организира специално за нея конкурс за мис Gran Feria del Café, който, естествено, тя печели. Веднага след това иска ръката й и двамата се женят точно на 18-ия й рожден ден. Хоакин Гусман има три съпруги, но животът му е пълен с жени и той най-много се хвали с придобивките си от нежния пол и способност та си да завладява женските сърца. Хората, които го познават, твърдят, че е много емоционален и страстен по натура и се влюбва много бързо в поредния обект.

„Той изпитва почти болезнена нужда да бъде обичан от жените” – твърди мексиканският журналист Алехандро Алмасан, автор на романа „Най-търсеният”, в който Дребосъка е главен герой.

Подходът му към жените е импулсивен, бурен, неудържим и номерът му е да бъде отхвърлен от една жена, за да се амбицира да я завладее и обладае. „За мен като мъж Дребосъка е горда, подла и безсрамна душа – казва авторката на най-четената биография за мафиота „Господарите на наркото” Анабел Ернандес.

– Коронният му номер е да се доближи до красива жена и да започне да я ухажва. Ключовият момент е дали тя ще каже „да” или „не”. Реагира ли положително, той скоро губи интерес и я зарязва, но ако каже „не”, това го амбицира и той е в състояние да я преследва докрай – дори да я изнасили. Никога не приемапоражението в любовта.” 

Първата му съпруга е Алехандрина Мария Саласар Ернандес, от която има едно момче – Хесус Алфредо Гусман Саласар. Втората голяма любов е Естел Пеня, бивша служителка в банка в Наярит. Запознават се, когато той е на 30 години. Той дълго време я ухажва, но тя категорично отхвърля опитите му да покори сърцето й. Тогава той изиграва следния номер – отвлича я и я затваря в една от къщите си, където я принуждава да се влюби в него. След като задоволява страстите си, се разделя с нея, не се жени, но продължава да я издържа. Втората му съпруга е Гриселда Лопес Перес, която сега е на 46 години. През 2010 г. е арестувана по време на мащабна операция на властите в град Кулаикан за конфискуване на имущество на Дребосъка. Той обаче плаща на прокурорите и тя е освободена. Днес обаче се укрива. В САЩ е включена в черния списък на най-търсените наркопрестъпници, има награда за главата й. Ема Коронел Айдпуро е последната му законна съпруга, за която се жени през 2008 г. и от която има две дъщери. В затвора Дребосъка се запознава със Сулема Ернандез, в която се влюбва, и започва да й изпраща любовни писма, които диктува на охраната, защото не може да пише. В писмата си я нарича „моята кралица” и „моето щастие”, като придружава писмата си с цветя и уиски. По-късно той изпраща писмата до медиите, за да бъдат публикувани. Тя започва да го посещава в килията му и дори забременява, но абортира, след като е пребита от охранителите на затвора. След като излиза на свобода, живее кратко. Трупът й е открит в багажника на автомобил, а върху гърдите, бедрата и корема й е изрязана буквата Z – знак, че е убита от наркокартела „Сетас”. Била обута със златни обувки, а смъртта й настъпила след изстрел в главата. Попая, бившата дясна ръка на Ескобар, прогнозира:

„Давам му на свобода максимум 18 месеца. Ако не скъса със старите си връзки и не промени изцяло живота си, рано или късно отново ще бъде заловен. Америка смята да обяви рекордна награда от 20 милиона долара за главата му.”  Други обаче не са толкова сигурни.  „Нищо чудно да открием, че вече се копае следващият му тунел за бягство, преди той още да е заловен  коментира с чувство за хумор Малкълм Бийт, автор на „Последният нарко”, неофициалната биографична книга за Дребосъка. – Но не съм сигурен, че ще успеят да го хванат за трети път. Той винаги е 10 крачки преди противниците си.”

 Валери Ценков,