Новата схема за кражби на имоти
През 2017 г. след медийнопрадирана война срещу частните съдебни изпълнители и по инициатива на Мая Манолова – Омбудсман на Република България, Народно събрание прие редица изменения в Гражданския процесуален кодекс. Измежду положителните промени прозряха и други, които контрастираха с оповестеното из медийното пространство.
Едно от измененията се изразяваше в отпадане възможността да бъде издаван изпълнителен лист в полза на изряден длъжник срещу недобросъвестен кредитор, т.е. допусна се своеволията на банките да остават ненаказани. Парадоксалното е, че когато кредитната или финансова институции не са имали законното право да започнат съдебен процес и чрез /обикновено/ частен съдебен изпълнител да разпродават имуществото на своя длъжник, последният трябва да извърви дългия път из съдебните зали, за да може донякъде да възстанови претърпените имуществени вреди, пропуснати ползи и евентуално да получи символично обезщетение и за неимуществени вреди, нерядко изразяващи се във влошено здравословно състояние, разбити семейства, пропаднало бъдеще и пр. – неща, които парите няма как да купят, а кредиторите има как да отнемат.
Впрочем, точно чрез правната несигурност, произвола на изпълнителната власт, в съчетание с трудовия терор, изразяващ се в унизително ниското заплащане, и редица други финансови механизми, наложени основно чрез кредитната система – за 30 /тридесет/ години Република България я напуснаха повече от 3 /три/ милиона души. Повечето от тези българи никога няма да се завърнат в родината си, прогонени от наследниците на българските комунисти или зрелите социалисти.
По предложение – отново на Мая Манолова – Омбудсман на Република България – в Народно събрание беше внесен Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс от 28.02.2019 г.
С така новите предложения за изменения отпада възможността хората да бъдат защитавани от служебен адвокат, когато не бъдат открити и се считат за уведомени чрез залепване на съобщение.
Мотивите в тази връзка са, че длъжниците можели да възразят в неопределен срок в бъдещето, а служебните адвокати понеже нямали контакт с тях не могли да ги защитават пълноценно.
Последното говори за незнание на правната норма на чл. 303 ГПК, която предвижда отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, както и когато същата не е била надлежно представлявана и т.н.
Кумулативно – изменението от 2017 г. и новото предложение за такова,– и предвид действащия правен ред, дават възможност служебен адвокат да бъде назначен едва в изпълнителния процес, където ролята му се свежда само до проследяване законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Защитникът не може дори и да упражни в пълна степен знанията си, нито да се бори за справедливост, поради ограничените от Законодателя действия на органите по изпълнение, които подлежат на съдебен контрол.
Във връзка с гореизложеното, може да възникне нова схема за отнемане на недвижими имоти, която би изглеждала, както следва:
Със заявление по чл. 410 ГПК, за сума до 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева, се образува заповедно производство срещу лице, което не дължи тези парични средства. В това производство не са необходими документи, понеже то се основава на твърдение, въпреки, че задължения над 5 000.00 /пет хиляди/ лева се установяват само с писмени доказателства, тук е допуснато изключение.
След издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, набеденият длъжник не е открит, респ. е залепено съобщение по реда на чл. 47 ГПК. След изтичане на срока за получаване на книжата и този, в който може да бъде подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, последната влиза в сила и съдът издава изпълнителен лист.
С последния се образува изпълнително дело – обикновено при частен съдебен изпълнител.
По искане на мнимия кредитор изпълнението се насочва срещу неоткрития длъжник, като още Поканата за доброволно изпълнение може да бъде връчена на трето лице, което ще я приеме със задължени да предаде книжата на мнимия длъжник.
Всички последващи съобщения ще се считат за редовно връчени и ще се прилагат по изпълнителното дело, когато лицето не е открито и е уведомено чрез залепване на съобщение /чл. 47 ГПК/.
Особен представител на длъжника няма да бъде назначен по изпълнителното дело, понеже вече има едно връчено съобщение на лице, което се е съгласило да го приеме и е поело задължението да го предаде на неговия адресат – това лице може да бъде всяко едно…
По този механизъм, мнимият кредитор може да продаде не само дома на своя набеден длъжник, но и всички негови движими вещи, дори и тези, които не подлежат на принудително изпълнение,– без последният да бъде защитаван в изпълнителния процес от адвокат и без възможност да възрази или обжалва действията на органа по изпълнението, вкл. и в случай, че бъде описан и единственото му жилище, и т.н., и т.н.
Дори и след време да бъде подадено възражение по евентуалния нов ред на чл. 423а ГПК, и да се установи, че сумите са недължими, продаденото не може да бъде върнато на ограбения.
Съгласно действащия закон, когато движима вещ бъде продадена от съдебен изпълнител, дори и да не е била собственост на длъжника, тя не се връща на действителния ѝ собственик – последният може да получи само цената ѝ… и то ако има от кого да получи стойността на вещта.
При недвижимите имоти е малко по-различно – недвижими вещ може да бъде върната само, когато не е била собственост на длъжника.
Във всички други случаи вещите не подлежат на връщане.
От гореизложеното е видно, че набеденият длъжник е собственик на имота, т.е. той няма да получи своя дом обратно, дори и да се установи, че е жертва на правно грамотни престъпници.
Вероятно, заявителите ще бъдат бедни хора, които често няма да разбират, какво подписват – от онези, които преди купуваха фирми с колосални задължения към държавата – стотици хиляди, а в някои случаи и с десетки милиони лева. От тези употребени хора, няма да има какво да бъде взето. Те дори няма и да разберат какво и защо се случва и то срещу дребни суми.
Предвид все по-обедняващото ни общество и новите изменения, ведно с обстоятелството, че връчителите на призовки могат да създават и документи с невярно съдържание, е напълно възможно да доведе до организирана форма на престъпност с участието на призовкарите.
Така, в рамките на 2 /две/ години с привидно добронамерени и условно премерени, търсещи уж баланса между кредитора и длъжника, законодателни промени, се създават предпоставки за възникване на нови престъпни структури и се създават иновативни способи и механизми за тотално законосъобразно бандитстване чрез действия в рамката на закона.
Чрез тази нова схема за кражби на имоти най-потърпевши ще бъдат българските имигранти и възрастните хора, предвид все по-застаряващата българска нация.
