Октомврийският пуч в Москва – „Черният октомври“ – 1993 г. Указът 1400, щурмът на Останкино, разстрелът на Белия дом: Как Борис Елцин стреля по своя парламент

Преди 26 години Москва беше обхваната от въоръжени сблъсъци, провокирани от противниците и привържениците на президента Борис Елцин. Какви бяха причините за Октомврийския пуч

Събитията през 1993 г. в Москва бяха апогеят на кризата в руската политика, които продължаваха през първите години след разпадането на Съветския съюз.

Победата над пучистите от ГКЧП през август 1991 г. и разпадането на Съветския съюз превръщат Елцин в най-популярния политик в Русия. На първо място му вярва младежта, която таи надежда за достоен живот.

Но на 1 януари 1992 г. в резултат шоковите реформи на правителството на Е. Гайдар цените на стоките тръгват нагоре и изяждат спестяванията на руснаците; въведен е 28-процентен данък добавена стойност. Предприятията престават да плащат заплати. Появилият се отникъде Анатолий Чубайс заформя приватизацията на държавните предприятия, а на всеки жител на страната дават ваучер за правото на собственост на общодържавното имущество. Но това са само хартийки, които повечето хора с радост сменят срещу пари и така се раждат първите олигарси.

В края на юли 1993 г. Централната банка иззема съветските банкноти и в страната нахлува паричен поток от други страни от СНГ; инфлацията тръгва нагоре. В страната се връща почти забравената нищета.

Борис Елцин и неговите министри се опитват да провеждат демократични реформи за установяване на пазарна икономика, но парламентът – Върховният Съвет и Конгресът на народните депутати, които се състоят основно от комунисти, блокират всичките му инициативи, разполагайки със съответните пълномощия. Те открито застават срещу икономическата политика на Елцин и правителството на Виктор Черномирдин. Депутатите поддържа председателят на парламента Руслан Хасбулатов и повечето привърженици на Елцин, които го призовават да си подаде оставката. Това принуждава президента да тръгне в атака.

За да излезе от това положение на двувластие, Елцин подготвя указ за предаването на пълномощията на парламента на президента на Русия, за отмяна на конституцията и разпускане на парламента. Указът получава номер 1400. Администрацията на президента не вижда друг изход от ситуацията, освен с радикални мерки. След три дни депутатите наричат случилото се държавен преврат и отстраняват Елцин от власт. Елцин пък ги лишава от депутатски мандати.

Първите сблъсъци

Прочутият указ номер 1400 на Елцин прозвучава в телевизионния ефир на 21 септември. На следващия ден Върховният съвет в противовес на президента назначава на неговото място вицепрезидента Александър Руцкой, който веднага отменя указ 1400 и утвърждава други решения на парламента, включително признава действията на Елцин за незаконни.

След два дни Елцин, който продължава да работи на поста президент, подписва закон за предсрочни избори. Тогава започват първите сблъсъци в столицата: атакувано е командването на обединените армии на СНГ – Съдружеството на независимите държави, в Москва.

На следващия ден сблъсъците на привържениците и противниците на Елцин придобиват мащабен характер, а Върховният съвет започва да превръща Белия дом в крепост, с барикади и вкарване на оръжие, готвейки се за отбраната му. Ултиматумът на министерството на отбраната с искане опозиционерите на Елцин да се предадат остава без отговор.

Положението на парламентаристите се усложнява от факта, че в ръцете на президента е целият силов блок, включително КГБ, министерството на вътрешните работи, министерството на отбраната и всичките СМИ. Умело е разиграна и картата с националността на Хасбулатов. На милицията и военните се внушава, че той мечтае окончателно да развали страната и да върне сталинските лагери. Естествено, силовите структури напълно осъзнато вземат страната на „по-руския Елцин“.

Щурмът на Останкино. Кулминацията на конфликта

В първите дни на октомври ситуацията се нажежава. Опитите за постигане на компромис, предприети със съдействието на Руската православна църква в лицето на Алексей Втори, не дават резултат заради внезапния отказ на Върховния съвет от направените по времето на преговорите изявления.

Пикът на конфликта започва на 3 октомври. В този ден Руцкой открито призовава привържениците, събрали се около Белия дом, да щурмуват московското кметство и Останкино, с цел да получат контрол над федералния ефир. Митингът край телевизионния център след няколко часа прераства в атака; въоръжени с автомати привърженици на Върховния съвет нахлуват в сградата му с помощта на товарен автомобил.

В 19,30 часа е завзето Останкино, а телевизионното излъчване е напълно прекратено. След 10-15 минути протестиращите започват да разстрелват обкръжилите телевизионния център бойци от дивизията „Дзержински“.

Но нападателите не успяват да се изкачат на горните етажи, тъй като препречват пътя им специални части, които охраняват сградата. В резултат от щурма, който наричат преломен момент в „Черния октомври“, загиват над 46 души, а Елцин разбира, че е невъзможен компромис с Върховния съвет.

В 16 часа Елцин обявява извънредно положение в Москва и подписва чудовищния указ номер 1575, който напълно освобождава армията от криминална отговорност за убийство на протестиращи. Фактически това е заповед за безпощадна касапница.

В това време привържениците на парламента под ръководството на Руцкой без сериозна съпротива завземат кметството.

Обстрелът на Белия дом. Равносметката

На 4 октомври президентът Елцин взема решение да щурмува Белия дом, където са се окупирали лидерите на пуча с въоръжените им привърженици. След съответната заповед на министъра на отбраната Грачов Белия дом е обкръжен от бойци от Таманската и Кантемировската дивизия, Тулската дивизия на ВДВ, 119-и полк ВДВ, дивизията „Дзержински“ на министерството на вътрешните работи и Смоленския ОМОН; започва обстрел на парламента. БТР-и разстрелват барикадите от големокалибрен картечници. Таманската дивизия изстрелва срещу Белия дом 12 снаряда. По времето на щурма на сградата бойците погрешно откриват огън един срещу друг. Загиват девет войници и милиционери, изгарят шест БТР-а.

Такава безпределна жестокост никой не очаква и Руцкой дава заповед привържениците на парламента да се предадат. Първите предали се протестиращи излизат от Белия дом, но след това обстрелът на сградата се подновява.

Протестиращите скоро напускат сградата. Около шест часа вечерта оттам излизат Руцкой, Хасбулатов и генерал Алберт Макашов, които веднага са арестувани. Елцин празнува победата, която му позволява безкомпромисно да провежда политиката си.

Стрелбите в отделни райони на Москва продължават почти цялата нощ на 4 срещу 5 октомври.

Според различни данни жертви на събитията в „Черния октомври“ са около 158 души – 130 цивилни и 28 военнослужещи.

Единна оценка за тези събития в Русия и досега не е направена. Едни експерти твърдят, че решенията на Елцин били излишно твърди и били нужни само за засилване на властта му; обвиняват го също в скриване на жертвите и изфабрикуване на поводи за разстрела на Белия дом; други смятат, че жестокостта е допустима за решаването на проблемите за по-нататъшното развитие на Русия, различно от това на Съветския съюз.

Издaтeлcтвo PACПEP

Последно от СВЯТ

ПОДКРЕПА ЗА САЙТА

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС

The Bulgarian Times във Facebook

The Bulgarian Times във VKontakte

The Bulgarian Times