Планът “Комбайнер“. Горбачов – Президентът ликвидатор на Съветския съюз

Михаил С. Горбачов носи главната и персоналната отговорност за разпада на Съветския съюз

„Когато получихме информацията за наближаващата смърт на съветския лидер – става дума за Юрий В. Андропов, се замислихме за възможността да дойде на власт на човек с нашата помощ, благодарение на когото да реализираме нашите намерения.

Това беше оценката на моите експерти – аз винаги съм създавала квалифицирана група експерти по Съветския съюз, която необходимост подпомагаше допълнителната емиграция на нужните специалисти от СССР.

Това беше Михаил Горбачов, който експертите характеризираха като несъсредоточен, внушаем и много честолюбив. Той имаше добри взаимоотношения с по-голямата част от съветския политически елит, затова идването му на власт с нашата помощ беше възможно…“

Маргарет Тачър, член на Тристранната комисия, януари 1992 г.

Горбачов носи главната и персонална отговорност за всичките трагедии, възникнали в бившия Съветски съюз.

Ставрополският Юда

Горбачов е роден ва 2 март 1931 г. в село Приволное, Ставрополски край. Съдбата го издига на най-високия връх на властта в една велика страна. Ще го възхваляват в чужбина и ще го проклинат в родината му.

М. Сергеич започва реформите в Съветския съюз през 1985 г. според разработения от „Съвета по международни отношения“ план. По някои информации той не познавал съдържанието му, пък и едва ли е знаел и за съществуването му.

Реалните архитекти на перестройката умеят да пазят тайни. Горбачов знаел само, че е дошъл на власт с помощта на външни сили, чиито молби трябвало да изпълнява.

В детайли познавал плана само Д. Рокфелер. За някои от тях знаели Тачър, Кисинджър, Бжежински и други.
Условно планът за разпада на Съветския съюз се нарича „Комбайнер“. Подобно на плана против Съветския съюз през 1943 г. „Ранкин“, и „Комбайнер“ едва ли някога ще бъде публикуван.

Инициатор на плана „Ранкин“ е Чърчил. Ключовата роля в „Комбайнер“ има М. Тачър. Тя успява да приложи вербовъчен похват към Горбачов, като използва неговата внушаемост и честолюбие и това се случва през 1984 г.

Важен момент – Тачър имала дебела папка с компромати срещу ставрополския комбайнер, подготвена от полковник Олег А. Гордиевски, резидент на външното разузнаване в КГБ и агент на Ми-6.

През 1985 г. Гордиевски е осъден за измяна на родината, но присъдата е отменена след разпадането на Съветския съюз.

Планът „Комбайнер“ има точна икономическа съставка, насочена към дезорганизиране на съветската икономика и попадането й под влиянието на транснационални корпорации. В някакъв смисъл това е планът „Маршал-2“, за икономически срив на Съветския съюз.

В края на 1987 г. правителството на Съветския съюз подготвя свои предложения за икономиката на страната за 1988 г. Според тези предложения твърдият народно-стопански план се трансформира в държавна поръчка, напълно обезпечен с финансови и материални ресурси. Поръчката е намалена до 90-95% от общия обем на производството, а останалите 5-10% от продукцията предприятията получавали правото да се разпореждат по свое усмотрение на основата на договорни отношения. През следващите години се предполагало да се установи оптимално ниво на държавните поръчки.

На заседание на Политбюро на ЦК на КПСС в края на 1987 г. Горбачов постига доработването на проекта на правителството, в резултат на който нивото на държавната поръчка е намален с една трета, а в редица министерства – над половината.

Явно Горбачов действа по външни инструкции.

Това са целенасочени действия по разпадането на Съветския съюз.

Всичко се извършва в съответствие със записката на КГБ от 1977 г. за формирането на петата колона.

Кои са основните положения в нея:

1. Американското ЦРУ на основата на анализ и прогнози на свои специалисти за по-нататъшните пътища в развитието на Съветския съюз разработва планове за активизиране на враждебна дейност, насочена към разлагане на съветското общество и дезорганизация на социалистическата икономика.

2. За тези цели американското разузнаване си поставя задачата да осъществи вербуване на агенти за влияние сред съветските граждани, провежда обучението им и след това ги издига в управлението на политиката, икономиката и науката в Съветския съюз.

3. ЦРУ разработи програма за индивидуална подготовка на агенти за влияние, предвиждаща придобиването на навици за шпионска дейност от тях, концентрирана политическа и идеологическа обработка. Освен това един от най-важните аспекти в подготовката на такава агентура е преподаването на методи за управление в ръководното звено на народното стопанство.

4. Ръководството на американското разузнаване планира целенасочено и настойчиво, без да смята загубите, да издирва лица, способни според техните лични и делови качества в перспектива да заемат административни длъжности в управленския апарат и да изпълняват формулираните от противника задачи.
След указания на М.С. Горбачов, ползвайки свободни договорни цени, много предприятия започват да получават огромни пари, но не заради увеличеното производство, а за сметка на монополното си положение.
В резултат доходите през 1988 г. се увеличават с 40 милиарда рубли, през 1989 г. – с 60 милиарда, през 1990 г. – със 100 милиарда рубли, вместо обичайния прираст от 10 милиарда рубли.

Потребителският пазар е взривен; всичките стоки буквално изчезват мигновено от рафтовете на магазините.
Навсякъде свалят от производството неизгодната продукция. В машиностроенето и други отрасли силно спадат държавните поръчки, но в енергийния комплекс държавната поръчка е 100%. Миньорите купували всичко нужно за производството по договорни цени, а продавали въглищата по държавни цени.

Това е една от причините за избухналите миньорски стачки. Започва да страда справедливостта. Настъпва разрив в установените взаимни връзки в народното стопанство. На преден план излизат регионалните интереси, което се превръща в хранителна почва за сепаратизма.

Равносметката от перестройката е социално икономически крах, загубена е управляемостта на производството, финансите, паричното обращение. Но това била и основната цел на операцията „Перестройка“, в рамките на плана за информационна война срещу Съветския съюз „Комбайнер“.

Допреди перестройката държавният бюджет в Съветския съюз се приема и изпълнява без дефицит. През 1988 г. той за пръв път е приет без надвишаване на доходите над разходите в балансирана сума.

Вече през 1989 г. държавният бюджет е приет с бюджетен дефицит около 36 милиарда рубли. По същество дефицитът бил 100 милиарда.

Затова скоро потребителският пазар е взривен, започват проблемите с продоволственото осигуряване на населението.

Държавният бюджет губел от постъпването на данъци от оборота над 20 милиарда рубли.

Икономиката на Съветския съюз затъва в проблеми, обемите на производството се съкращават с 20% в сравнение с 1985 г., цените плъзват нагоре, възниква безработица.

Държавният външен дълг в годините на перестройката многократно се увеличава и се превръща в основното средство за покриването на бюджетния дефицит. Още по-стремително нараства вътрешният дълг.

Когато Горбачов идва на власт, се засилва престъпността. Всяка година тя расте с 30%. Умишлените убийства през 1989 г. са над един път и половин повече отколкото загиналите воини в Афганистан за десет години.

В тези нестабилни социално-икономически условия започва политическата реформа. Аналогична схема е използвана от ЦРУ и МИ-6 през 1953 г. за свалянето на правителството на Иран, след което добивът на нефт преминава под контрола на транснационалните корпорации.

С политическата реформа се провежда информационна морална ликвидация на всичките герои и бележити личности, които са гордостта на руския народ. Героите от Великата отечествена война са подложени на клевети и ругатни, както и други велики личности в Русия. Постепенно се налага мнението за непълноценността на руския народ. Тези акции се провеждат успешно от „колумбиеца“ А. Н. Яковлев, близък до Горбачов и до агента на ЦРУ – Калугин.

Контролирани от Яковлев СМИ провъзгласяват понятието свобода на словото и разгръщат поетапна антидържавна кампания.

В основата на разработените в Ню Йорк коментари има изводи на т.нар. Харвардски проект, изследване под ръководството на Алън Далес, насочено към изучаване на дълбоките механизми в общественото съзнание в Съветския съюз и търсенето на уязвими точки в разрушаването му.

Под външното информационно-идеологическо управление съветските СМИ започват да работят за разрушаването на държавата. СМИ ръководи групата от глобалисти троцкисти – А. Яковлев, В. Медведев, В. Коротич, Д. Волкогонов и др. Те са близки съратници на Горбачов в плана за разпадането на Съветския съюз.
Историята започва масово да се пренаписва.

Глобалистите троцкисти, организирайки информационно прикритие от страната на СМИ и лоялния Запад, разгръщат тотално прочистване във всичките звена в управлението на Съветския съюз.

В периода 1986-1989 г. под натиска на Горбачов са свалени от постовете им над 82% от секретарите на областни комитети, комитети на краища и републикански отдели на КПСС. Това е най-голямата чистка в КПСС за цялата й история.

И тя не е обикновена чистка, а разгром според препоръките на „Съвета за международни отношения“. Страната се подготвя за разпад. В телевизиите се разгръща мощна антидържавна пропаганда.

В разгрома на съветската властова система на първия етап вземат участие „догматиците сусловци“, начело с члена на Политбюро на ЦК на КПСС Егор Лигачов.

Ключовият фактор в разпадането на Съветския съюз е антидържавният курс на М. Горбачов. Той залага основните мини, които са взривени през 1991 г. и водят до разпада на великата страна.

След това Горбачов пристъпва към формирането на новия външнополитически курс, в чиято основа е заложено абстрактното понятие общочовешки ценности.

Реализирането на новия външнополитически курс на практика води до едностранни отстъпки и приема деструктивни форми.

През декември 1991 г. американският вестник „Вашингтон пост“ публикува статия с анализ на управлението на Горбачов. Данните в него показват каква е икономическата ефективност на информационната война срещу Съветския съюз.

Съветският златен запас – 2500 тона през 1985 г., през 1991 г. – 240 тона;
Официален курс на долара – 0,64 през 1985 г., през 1991 г. – 90 рубли;
Официални темпове в растежа на съветската икономика – през 1985 г. – +2,3%, през 1991 г . – – 11%;
Външният дълг – през 1985 г. – 10,5 милиарда долара; през 1991 г. – 52 милиарда долара.

ЦК на КПСС и КГБ се оказват неспособни да окажат съпротива, което води до създаването на петата колона в Съветския съюз и идването на власт в страната на груби глобалисти начело с М. С. Горбачов.

Горбачов продава вилата си в Баварските Алпи за 7 млн. евро

Експрезидентът на СССР Михаил Горбачов продава парцел с къща в района на езерото Тагеризе в Баварските Алпи.
Цената на вилата е няколко милиона евро, пише в сряда германското издание Süddeutsche Zeitung.

Вилата Hubertus-Schlssl в Оберах, община Ротах-Егерн (Бавария) на семейство Горбачови е закупени преди 10 години. По сведения на местното издание Tegernseerstimme, през 2006 г. 3-етажната къща, построени през 1908 г. със 17 стаи е закупена от Ирина Вирганская, единствената дъщеря на Горбачов.
Самият експрезидент за последен път се е появил там преди три години заедно с дъщеря си и внуците. Süddeutsche Zeitung съобщава, че всички членове на семейството на Горбачов вече са напуснали дома.
Кметът на малкия град Оберах споделил пред изданието, че експрезидентът на СССР е живял в града главно сам, а в последните години много рядко е идвал в Бавария. Независимо от това обикновените хора често са срещали политика по улиците и ресторантите.
Общата площ на вила Hubertus-Schlssl е 2.6 хиляди квадратни метра, жилищна площ — 600 квадратни метра.
Местната преса я оценява на стойност 7 млн. евро и твърди, че вилата може да бъде закупена от Алишер Усманов — руски милиардер, който също има недвижима собственост на брега на Тегернзе.

Откъде са парите, Михаил Сергеевич ?

Наскоро възникна един скандал около разкошната вила на Михаил С. Горбачов в Баварските Алпи, която се наложи да продаде. А в друга вила, която се намира в Англия, и принадлежи на милиардера от Бахрейн, бяха открити секретни документи, които се отнасят до фонда „Горбачов“, основан от него. Според вестник „Гардиън“ в архива има секретни документи, които Горбачов подписал. Преди това в сградата се намираше Международната асоциация по връзките с обществеността, от услугите, на която се ползваше Горбачов. Сред документите има негови молби до големи западни корпорации за финансова помощ за фонда му. Т.е. бившият президент на Съветския съюз молел за чуждестранна помощ за своя фонд.
Тези събития разгоряха отново полемиката около обвиненията, които отдавна се повдига срещу бившия лидер на страната. Първо, какъв е източникът на богатството на семейството му, второ, с какви средства функционира фондът му.
Вилата, която Горбачов иска да продаде, се намира на живописното езеро Техернзее в Баварските Алпи, недалеч от Мюнхен. Някои журналисти наричат вилата „замък“. Тази сграда е построена преди около сто години, тя е на три етажа, има 17 стаи, с жилищна площ около 600 квадратни метра.
Семейството на Горбачов владее тази вила вече десет години. По документи собственикът й е дъщеря му Ирина Вирганска.
Стойността й е около 7 милиона евро. Този район се смята за един от най-елитните в Германия. През 20-те години на 19 век езерото Техернзее посещавал императорът Александър I и други знаменитости.
Горбачов посетил вилата преди три години, но в последните години никой от семейството не се мяркал там.
В обявяването на вилата за продажба няма нищо необикновено. Но когато става дума за бившия лидер на Съветския съюз, който е обвиняван в разпадането на страната, нещата вече стоят по друг начин. Още повече че от четвърт век Горбачов е пенсионер и никога не се е занимавал с бизнес. Затова възниква с право въпросът – откъде са парите, Михаил Сергеевич?
Тук не става дума за Берлускони или Тръмп, които станаха политици, когато вече бяха милиардери.
Ясно е, че Горбачов от пенсията си не може да спести 7 милиона. Той получава солидни хонорари за лекциите си, поне 20 хиляди долара, снима се дори в рекламата на „Пицата-Хат“ и на модните чанти на фирмата „Луис Уитън“. Жалко е наистина – един бивш лидер на велика държава да позира за реклама… Горбачов се оправда с това, че парите били нужни за издръжката на фонда му.
С една дума е ясно, че със средствата от своите легални доходи бившият генерален секретар не може да си купи вилата.
Възможно ли е парите за нея да са му дадени от Ирина Вирганска, на която е приписана тя? Защото е вицепрезидент на бащиния си фонд.
В едно интервю дъщерята на Горбачов твърди, че цялата й работа във фонда е да чисти с кофа и парцал. Мадам Вирганска също никога не се е занимавала с бизнес. Завършила Руския медицински университет през 1981 г., защитила кандидатска дисертация през 1985 г. Няма олигарси сред роднините си. Така че семейство Горбачови нямат легални доходи, с които да си купят вилата в Баварските Алпи.
Какво представлява Горбачовият фонд?
Официалните данни за него са оскъдни. Според Уикипедията фондът е създаден през 1991 г., веднага след разпадането на Съветския съюз. Получил сградата на Института за обществени науки при ЦК на КПСС на „Ленинградски проспект“ в Москва. Но тъй като руските власти го критикували и тогавашният президент Борис Елцин взел мерки. Издал указ, който предавал заеманата от фонда на Горбачов площ на Финансовата академия. На бившия президент му останали 700 квадратни метра площ от пет хиляди по-рано.

Фондът се финансира за сметка на „хонорарите, получени от М.С. Горбачов за лекциите, речите и публикациите му, от грантове, получени от целеви проекти на Фонда, дарения от граждани, благотворителни фондове, частния бизнес и международни организации“.
На официалния сайт на фонда се споменава „равнодушието на Горбачов към парите“; с една дума, безсребърник.
Но откъде тогава е взел 7 милиона евро да си купи разкошния замък? Откъде са парите за фонда?
В едно интервю за „Ехото на Москва“ журналист задава въпроса на Горбачовата дъщеря Ирина откъде са парите за всичките проекти.

„Основно това са собствени средства…“ – лаконично отговорила дъщерята на Горбачов. Тя се опитала да спомене лекциите, хонорарите, публикациите, но не дала никакви разумни обяснения откъде са парите.
Аудиторията реагирала остро на това интервю:
„Горбачов е човек, който, както и Елцин, ненавижда цялата страна. С изключение на Лондон, където той може да празнува рождените си дни и други празници. Родина, Отечество, такива хора нямат… На този свят той донесе само ЗЛО. Обогати се за сметка на Руската земя. Като човек е НУЛА. И това е меко казано…“
„След като Горбачов дойде на власт, веднага лиши учените, които имаха научни степени, от финансиране. Хората не си дояждаха, недоспиваха, защитаваха кандидатски и докторски дисертации, а Горбачов им показа голям, мазен кукиш. С това започна развалът на науката…“
„Горбачов успя да направи онова, което не успя Хитлер. Да унищожи Съветския съюз. Затова той се нарежда в една редица с фюрера…“
Парите във фонда му не са малко. Само за „хуманитарните програми“ в Русия бяха изпратени повече от 11 милиона долара.
Тъй като няма рационални обяснения за появяването на тези средства на фонда, отговорът е само един – парите идват от чужбина. Това се потвърждава и от писмата, открити във вилата в Лондон.
Веднага след като встъпи в сила законът за неправителствените организации от фонда на Горбачов се заинтересуваха депутатите от Държавната Дума. Някои депутати изказаха мнението, че може би Горбачов е агент на някоя чуждестранна специална служба и че ако неговият фонд бъде проверен по новия закон, може да се докаже, че той получава средства отвън и тогава според закона ще се нарича организация, която действа в интерес на чужда държава.
Беше доказано, че Горбачовият фонд е регистриран в Сан Франциско, но шефът на пресслужбата му заяви, че фондът никога не е имал щабквартира там и че не получава средства от чужбина.
Но в мрежата бяха публикувани документи, според които това не е вярно. В тях се споменава, че GORBACHEV FOUNDATION е регистриран в Сан Франциско с номер С1518202 4.10.1991 г.
Горбачов фигурира и в друга организация «GORBACHEV FOUNDATION NORTH AMERICA, INC» – в щата Минесота, САЩ. Той е неин президент. В нея членуват Джордж Матюс и Робърт П. Уолкър. Става ясно, че в САЩ има цели две подразделения, или щабквартири, на фонда на Горбачов, едната е в Калифорния, другата – в щата Минесота.
Има и организация на името на Горбачов в Германия – «Mikhail Gorbachev Award GmbH» (Unter den Linden 74 10117, Berlin). Доскоро тя осигуряваше премия на Горбачов.
В Люксембург, на адреса 2 rue du Palais, Diekirch 9265 се е приютила кантората «Gorbachev Foundation Luxembourg». Що за кантора е това и кой я финансира, не е ясно.
А пресслужбата на фонда на Горбачов продължава да твърди, че той няма щабквартири в чужбина.
Дейността на фонда е такава, че е съвършено ясно, че за финансирането на такава структура са нужни големи пари и само с едни лекции не може да се мине. Фондът се състои от няколко големи подразделения, които се занимават с глобални програми, социално-икономически проблеми, проблеми на културата. В рамките на фонда работи институт по история на перестройката, център за политологични програми и център за обществени знания, фондът спонсорира обучение на руски студенти на Запад. Стипендианти на Горбачов има в Станфорд, САЩ, и в редица канадски колежи и университети. В Русия съществува лицеят на Фонда, който се специализира в политологията.
Освен това фондът се занимава с изследвания, които се отнасят до ролята на Русия в системата на европейската сигурност, води работа над проекта „Голяма Европа“, който засяга редица въпроси на разоръжаването и разширяването на НАТО.
Преди няколко години Пол Крейг Робъртс, американски икономист и публицист, бивш помощник-министър на финансите в правителството на Р.Рейгън, разказа как САЩ финансират „полезните“ за тях политици – чрез купуване срещу пари. Като пример Крейг посочва бившия премиер на Великобритания – Тони Блеър. Когато той напуснал поста си, го назначили за съветник на финансови корпорации със заплата пет милиона фунта стерлинги. Освен това Щатите му организирали поредица от речи, за които той получавал от 100 до 250 хиляди долара.
Известно е, че аналогична програма Щатите организираха и за експрезидента на Съветския съюз М. Горбачов.
От САЩ през септември 2008 г. той получи от САЩ медала „Свобода“ за „края на студената война“. Медалът беше обезпечен със 100 хиляди долара. Към тях се добавя и паричната сума за Нобеловата награда, която през 1990 г. беше изпросена за Горбачов от Р. Рейгън.
Несъмнено това е само видимата част от материалното благополучие, което Щатите осигуриха на бившия съветски президент.
Освен вилата в Бавария, както съобщават СМИ, Горбачов владее или ползва още две вили в чужбина. Едната е в Сан Франциско, другата – в Испания, която се намира в съседство с вилата на певеца Валерий Леонтиев. Горбачов има недвижимост и в Русия – дача в Подмосковието с участък, който има площ от 68 хектара.
Откъде са у бившия генерален секретар и президент, който разпадна огромната страна, което доведе до разграбването и обедняването на милиони, парите за фонда и елитните му вили?

Признанието на Guardian: „Агентът на разрушението“ направи много за Запада

Английското издание Guardian публикува материал, в който подлога на критика управлението на екс-генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов.
Аналитиците стигат до извода, че главата на СССР е «агент на разрушението», който повече е направил за Запада, отколкото за собствената си страна.
Журналистът и автор на статията Джонатан Стил пише, че Горбачов е бил на власт от 1985 година до 1991 година и за времето на управлението си е взел много решения, основанията за които и до днес си остават загадка.
Guardian припомня за историческите изследвания на професора от Амхерстския колеж в Масачузетс и лауреата на Пулицър Уилям Таубман, който по-рано написа книга за живота на генералния секретар на ЦК на КПСС.
В своя труд под името «Горбачов: живот и времена» историкът говори за противоречивата личност на съветски лидер.
Например, през 1987 година той казва на един от помощниците си, че е успял да преправи социализма така тотално, за да бъде той окончателно ликвидиран.
Но в кризисния период Горбачов нееднократно се обръщал към трудовете на Ленин, търсейки начин да укрепи социалистическия строй.
Историкът обръща внимание върху това, че Горбачов, макар и да дал на руснаците свобода и съществено да променил политическата система на СССР, отслабил държавата на международната арена.
Поради проблемите вътре в СССР бил изпуснат моментът, че системата отслабва, поради неправилно управление, затова в резултат СССР напълно изгубил контрола си над Източна Европа.
С времето Москва преминала към политика на изолация, макар в продължение на много години да поддържала интернационализма.
Много показателен бил случаят с рухналата Берлинска стена. Тогава Горбачов първи написал съобщения на американския президент Джордж Буш, а също на Маргарет Тачър и Франсоа Митеран, в които съобщения признал правилността на политиката на Федерална република Германия.
Незнайно защо по този повод не са били провеждани заседания на Политическото бюро на ЦК на КПСС.
Уилям Таубман отбелязва, че Горбачов е допуснал множество грешки.
При неговото управление били формирани предпоставките за преврата, който трябвало да започне в горните ешелони на властта, но той се превърнал в «революция отдолу». Всичко завършило с улични сблъсъци и протести.
Журналистът Джонатан Стил също обръща внимание, че в книгата на историка не е разкрит историческият контекст, а ученият не е отразил това ниво на разочарование на руснаците от реформите, което утвърдило статуса на Горбачов като «агент на унищожението» за руското общество.
Жителите на СССР разбирали, че президентът е направил повече положително за Запада, но не и за СССР, който той ликвидирал.
Кореспондентът на Guardian подчертава, че при Горбачов възниква дефицит на храни, нараства нивото на сивата търговия, бизнесът не се развива, а СССР така и не успял да излезе от конфликта в Афганистан.

Кобзон за Горбачов: Бих го ликвидирал собственоръчно

 Йосиф Кобзон

Известният руски певец, народният артист на СССР Йосиф Кобзон даде интервю за информационното издание Ukraina, в което изрази своята твърда позиция спрямо бившия президент на Украйна Виктор Янукович и експрезидента на СССР Михаил Горбачов.
Кобзон заяви, че Виктор Янукович може да не се крие от никого, защото и без това няма да успее.
Ако украинските спецслужби поискат, ще го намерят, а и всеки може да направи това.
Бронираните автомобили в този случай няма да помогнат.
Защото при излизането от тях главата все пак стърчи.
Певецът подчерта, че не би отказал да унищожи Янукович със собствените си ръце, защото е допуснал държавен преврат в Украйна.
Това не е трябвало да се допуска.
Народният артист разкритикува и Михаил Горбачов, който заедно с Шеварднадзе е ликвидирал великата държава без един изстрел — СССР.
Кобзон е готов да унищожи с голи ръце и Горбачов.
Певецът отбеляза още, че разпадът на СССР е довел до доминирането на САЩ за дълги години.
Днес президентът на Русия Владимир Путин полага всички усилия, за да изравни двете държави, но това не е лесно да се направи.
«Войната, която дойде на нашата земя, рано или късно ще свърши. Нашите врагове трябва да разберат, че Донбас не може да бъде покорен. Мечтая да доживея този ден, в който на нашата земя ще има мир», каза Кобзон.

News Front, издателство PACПEP

Последно от СВЯТ

Войната в Украйна – кървав заговор срещу славяните: Крим, Хабад-Любавич, Небесен Йерусалим, Юдейски Преврат 2014, Хабад и Путин, Предателство в Кремъл, Постановъчна война. Операция „Z“ (Zion/ Цион)

Крим Днес предаването на Крим от РСФСР в състава на Украинска ССР през 1954 г. мнозина

The Bulgarian Times

Фейсбук страница