Полицейската държава на Едгар Хувър

На 1 януари 1895 г. е роден Едгар Хувър – главният идеолог на ФБР

Той воюва с цялата страна, подслушвайки всеки телефон в САЩ. Някои го определят като герой и патриот, други смятат, че той е най-лошото, което се случва на страната през ХХ век.

Хувър превръща Щатите в полицейска държава; процъфтяват параноята и недоверието, доносите на всеки срещу всеки.

Едгар Джон Хувър се появява в правозащитните органи през 1917 г. 22-годишният младеж с диплома на юрист постъпва в министерството на правосъдието. В началото той отговаря за младежи, които се отклоняват от армията, но скоро старанието и методичността му се оценяват и го назначават на отдела по общо разузнаване.

Хувър се прочува с мероприятието с изселването от страната на уличени в симпатии към радикалите. За две годините досиетата му включват 4 500 000 „подозрителни лица“; той става приближен до генералния прокурор, заедно с когото извършва най-масовите арести в историята на страната и изпраща в затвора десетки хиляди.

Когато президентът Джон Кулидж търси нов директор на бюрото за разследвания, няма по-подходяща кандидатура от тази на Хувър – випускник на престижен университет във Вашингтон, член на обществото „Капа Алфа“, влязъл във влиятелни кръгове чрез масонска ложа.

Първата работа на Хувър е да съкрати персонала и разходите на агенцията. Той започва да гради бюрото отново, внедрява съвременни методи в разследванията. Най-голямата му заслуга е появяването на Техническата лаборатория през 1932 г., която залага основите на научния анализ; днес тя се нарича Научна детективска лаборатория по криминалистика във ФБР.

След една година Хувър разширява пълномощията на своето ведомство до национално ниво и агенцията получава официалното си днешно име – Федерално бюро за разследвания. Скоро той гордо рапортува за отстраняването на най-големите гангстери в страната. Така Хувър си завоюва авторитета на национален спасител.

„Червената заплаха“

През 1936 г. новият президент Франклин Рузвелт възлага на Хувър да разследва фашисти и комунисти и машината на ФБР започва да работи с нови сили. Контраразузнаването получава неограничени пълномощия.

Изискванията към всеки агент на ФБР са неподкупност, неподвластност на емоции, физически развит, умен, желателно ерген и задължително бял. Агентите са въоръжени по последна дума на техниката – от бръмбари и радиостанции до портативно оръжие и оборудване за подслушване. Много сили са хвърлени за изкореняване на комунистическата идеология.

За доноси се плащат щедри премии. С всеки ден числеността на сътрудниците на ФБР расте и в края на Втората световна война те са 13 хиляди; от тях пет хиляди са оперативни агенти. Хувър отново прибягва до практиката на масовите арести и в един момент иска от президента да спре „хабеас корпус“ – едно от основополагащите понятия в личното право, което гарантира индивидуално съдебно разглеждане.

Агенти на ФБР се внедряват във всички нелегални организации в страната. Във ФБР знаят поименно лицата, свързани с комунисти.

По времето на президента Труман се засилват противоречията между САЩ и Съветския съюз, което поражда в страната нова вълна от параноя. Когато риториката на „червената заплаха“ стига своя пик, повечето комунистически организации преживяват последните си дни. За 13 години ФБР напълно унищожава и дискредитира движението.

Сблъсъкът с Кенеди

През 50-те години Хувър става най-влиятелната фигура в страната. Той общува с президентите Труман и Айзенхауер на равна нога.

Мощната агентурна мрежа, гигантските ресурси и опитът позволяват на Хувър да вземе под подозрение цялата страна. Хиляди комплекси подслушваща апаратура, десетки хиляди бръмбари денонощно докладват в щаба му. Няма място в страната, което да не е контролирано от него.

Всичко се променя, когато идва на власт Джон Кенеди. Той поставя на ФБР нова задача – борба с организираната престъпност. Хувър не смята, че в страната има мафия. Според него заплаха за сигурността са радикалните политически елементи. Дейността на ФБР започва да се контролира от генералния прокурор Робърт Кенеди.

Смяната на приоритетите не влиза в плановете на Хувър, който е заподозрян във връзки с криминалитета. Сметките му плаща Луис Розенстил – алкохолен магнат, натрупал състоянието си по времето на сухия закон, към когото, колкото и странно да е, ФБР няма претенции. Често виждат Хувър в компанията на Франк Костело – главатар на едно от петте престъпни семейства в Ню Йорк.

Хувър разполага с досиета на всички политици, бизнесмени и мафиоти в страната. Старателно събира компромати за всеки и редовно напомня за тях. Умело шантажира попадналите в мрежата на агентите му и с някои от тях бързо намира общ език.

В един момент търпението на Белия дом се изчерпва и Робърт Кенеди предлага на Джон Кенеди да уволни Хувър. Президентът е наясно, че той държи компромат за него и Мерлин Монро и други любовници. Но според някои слухове, Джон Кенеди разполага с някакъв още по-мощен компромат срещу Хувър, затова е готов на конфронтация.

Кенеди смята уволнението на Хувър за неправилно, още повече че се бори за втори мандат на президентските избори. Той смята да го смени след изборите през 1965 г., но през ноември 1963 г. е убит в Далас.

Отношенията на Хувър с новия президент Джонсън са повече от отлични. Той често гостува в Белия дом, където президентът с мощен смях чете рапортите на агентите за оргиите на сенатори и наркомани в Холивуд. Заради добрата му служба, Хувър не се пенсионира, а продължава да оглавява ФБР.

Борбата с организираната престъпност отново пада до нулата и Хувър се заема с нова цел – борба с чернокожите. Дразни го популярността на Мартин Лутър Кинг и агентите започват внимателно да следят членовете на черни общини. С помощта на провокатори Хувър манипулира протестните им акции.

В някакъв момент той се опитва да продаде на журналисти запис с изявлението на проститутка, която твърди, че Кинг бил неин клиент.

През 1965 г. е застрелян един от лидерите на движението за равни права – Малкълм Икс. Обществеността обвинява ФБР за убийството; подозренията се засилват след обнародването на документи по секретната програма COINTELPRO, в рамките на която агенти на ФБР с провокации, подслушвания на телефони и разпространяване на дезинформация се стремят да потиснат дейността на движението.

След три години в Мемфис е застрелян Мартин Л. Кинг; след два месеца е убит Робърт Кенеди.

Тези събития провокират масови безредици; черното движение излиза изпод контрол и провокира още повече протести от радикални организации. На улиците излизат анархисти, пацифисти, студенти, работници, несъгласни с вътрешната и външната политика на властта.

По това време Хувър вече наближава 80 години; неговите стари методи не работят; засилва се недоволството от корупцията във висшите ешелони на властта; опитите за борба с „Бийтълс“ и рокендрола също не се увенчават с успех; само добавят врагове на държавата.

Едгар Джон Хувър умира от сърдечен удар през 1972 г. Той е на 77 години, от които 48 отдава на ФБР. На този пост той преживява Голямата депресия и реформите на Рузвелт, Втората световна война, войната във Виетнам и началото на студената война. Хувър съхранява архиви с компромати за влиятелни хора и знае почти всичките им тайни.

На практика той напуска този свят непобеден.

Издателство PACПEP

Свързани статии с  Джон Едгар Хувър:

Маджестик-12

Нацистите ликвидирали 80-200 хиляди масони… Какво не знаем за масоните

https://thebulgariantimes.com/%d0%b2%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-xx-%d0%b2%d0%b5%d0%ba/

Последно от СВЯТ

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times