Преди да бъде изселен от Съветския съюз, Солженицин разполага с 12 милиона долара в сметките си европейски банки

В своята книга „Мстислав Ростропович“ Олга Афанасиева пише, че Александър Солженицин живеел само с една рубла на ден, икономисвайки буквално от всичко. Всъщност още тогава той е доларов милионер. Юрий Андропов предава информацията за сумите, натрупани в европейските сметки на писателя.

Изселването на Солженицин от страната е предшествано от историята с едно от най-известното му произведение – „Архипелагът ГУЛАГ“. Фьодор Раззаков в книгата си „Защо не угасват съветските „звезди“, като се позовава на историка Рой Медведев, споменава, че през 1973 г. служители на КГБ започват да издирват ръкописа. Един екземпляр откриват у помощничката на писателя Екатерина Воронянска, която се самоубива. Друг екземпляр обаче е изпратен на Запад, където са преведени и отпечатани извадки от него в различни вестници и списания.

След това съдбата на Солженицин е предрешена. На заседание на Политбюро, което според Александър Островски, автор на книгата „Солженицин: прощаване с мита“, състояло се на 7 януари 1974 г., Алексей Косигин предложил Солженицин да бъде съден, а след това да бъде изселен във Верхоянск, където „няма да имат достъп чуждите кореспонденти“. Привърженици на арестуването на писателя се оказват Николай Подгорни, Андрей Громико, Алексантър Шелепин. Против такова развитие на събитията бил само шефът на КГБ Юрий Андропов, но той не влязъл в открит конфликт с опонентите.

Пари за път на милионера

Юрий Андропов моли канцлера на ФРГ Вили Брандт да даде политическо убежище на Солженицин. Бранд се съгласява. Андропов убеждава и Леонид Брежнев писателят да бъде изселен. Според Л. Млечин, автор на книгата „КГБ. Председатели на органите на държавна сигурност. Разсекретени съдби“, Солженицин лежи малко в затвора Лефортово, след което е изселен във ФРГ. Същия месец той пристига във Франкфурт на Майн.

Солженицин получава от Андропов 300 марки за път, макар да е знаел, че той е милионер. Според Рой и Жорес Медведеви, автори на книгата „Нобеловите лауреати на Русия“, на споменатото заседание на Политбюро Андропов дава да се разбере, че няма смисъл от безпокойство за съдбата на Солженицин, тъй като в сметките си в европейските банки той има около осем милиона рубли. Според тогавашния курс рубла-долар това са 12 милиона долара.

Кои са източниците на доходите на Солженицин

Откъде има такива пари писателят, който обича да се представя като беден? Според А. Островски, Солженицин едва ли се е нуждаел от нещо в Съветския съюз. Според спомените на Наталия Решетовска, съпругата на писателя, за разказа „Един ден на Иван Денисович“ той получил по 300 рубли за един авторски лист. В разказа тези листове са 6. Заплатата на Решетовска, която работела във ВУЗ, била 320 рубли на месец. Въпреки че Солженицин не публикува повече нито едно произведение в Съветския съюз, той получава няколко аванса за впоследствие забранени произведения. Например за романа „Първият в кръга“ той получил аванс 2700 рубли.

Солженицин активно печата в чужбина и съответно получава за произведенията си немалки хонорари. Според Олег Матвейчев и Анатолий Беляков, автори на една от книгите за писателя, още през 1963 г. той вече имал сметка във валута във Външнотърговска банка. Според О. Каралайл, за романа „Първият в кръга“ издателството „Харпър енд Лоу“ изплатило на писателя аванс от около 60 хиляди долара. Не бива да се забравя и за наследството, което той получава след смъртта на Корней Чуковски, както и за Нобеловата награда. В този момент писателят вече се е обзавел и със собствен задграничен адвокат – Фриц Хееб, на когото наредил да преведе част от престижната международна награда на негова сметка в шведска или швейцарска банка.

Издателство PACПEP

 

Разсекретени архиви на ЦРУ за Михаил Горбачов

 

Истината за Нелсън Мандела

Последно от СВЯТ

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times