НА 7 МАЙ В 02,41 ЧАСА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКО ВРЕМЕ В РЕЙМС Е ПОДПИСАН ПРЕДВАРИТЕЛНИЯТ АКТ ЗА БЕЗУСЛОВНАТА КАПИТУЛАЦИЯ НА ГЕРМАНСКИТЕ ВЪОРЖЕНИ СИЛИ
ПО ВОЛЯТА НА СТАЛИН ОКОНЧАТЕЛНИЯТ И БЕЗУСЛОВЕН АКТ ЗА КАПИТУЛАЦИЯТА НА ГЕРМАНИЯ Е ПОДПИСАН В БЕРЛИНСКОТО ПРЕДГРАДИЕ КАРЛХОРСТ В НОЩТА НА 8 СРЕЩУ 9 МАЙ
Актът за безусловната капитулация на Германия е юридически документ, с който се сключва примирие на насочените срещу нея фронтове във Втората световна война, който задължава германските въоръжени сили да прекратят бойните действия и разоръжаване с недопускане унищожаването или повреждането на военна техника. С този документ Германия излиза от войната.
Първоначално актът е подписан от представители на Върховното командване на вермахта, върховното командване на Западните съюзници и от Съветския съюз на 7 май в Реймс, Франция. Капитулацията на нацистка Германия влиза в сила на 8 май в 23,01 централноевропейско време – 9 май, в 01,01 часа московско време.
По искане на Сталин е проведено вторично подписване на капитулацията в нощта на 8 срещу 9 май, в предградието на Берлин – Карлсхорст.
Подготовката на документа
Идеята за безусловната капитулация на Германия най-напред е огласена от президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт на 13 януари на конференцията в Казабланка и оттогава е официалната позиция на Обединените нации.
Проектът на документа за капитулацията е разработен от Европейската консултативна комисия. Той е изпратен в Главното командване на съюзническите сили, но те разработват свой кратък, чисто военен документ, който се превръща в акт за безусловната капитулация на Германия.
Разработеният от Европейската консултативна комисия документ заляга в основата на декларацията за поражението на Германия.
Общата капитулация на Германия е предшествана от серия частични капитулации на най-големите части на третия райх.
В Италия и Западна Австрия актът за капитулацията на Групата армии С подписва в италианския град Казерта нейният командващ генерал-полковник Г. Фитингоф-Шеел; условията на капитулацията влизат в сила на 2 май 1945 г.
В Берлин, на 2 май 1945 г., пред Червената армия капитулира берлинският гарнизон под командването на Хелмут Вайдлинг. В същото време в Германия гросадмирал Карл Дьониц назначава новосформираното германско правителство.
На северозападните фронтове на 4 май новоназначеният главнокомандващ германските ВМС адмирал Ханс-Георг Фридебург подписва акта за капитулация на всички германски въоръжени сили в Холандия, Дания, Шлезвиг-Голщайн и Севрозападна Германия пред 21-ва група армии начело с фелдмаршал Б. Монтгомъри.
Капитулацията влиза в сила на 5 май
В Бавария и Западна Австрия на 5 май пред американския генерал Д. Деверс капитулира генералът от пехотата Ф. Шулц, който командва Групата армии G.
Подписвайки на 4 май в Люнебург акта за капитулацията на германските войски на север, адмирал Фридебург по поръчение на Дьониц лети към Реймс, в щаб-квартирата на Айзенхауер, за да представи пред него въпросите за капитулацията на Западния фронт. Заради лошото време се налага да продължи до Реймс с автомобил и пристига на 5 май. Айзенхауер заявява на своя началник на ГЩ, който приема делегацията, че няма да търгува с германците, докато не подпишат условията на капитулацията. Преговорите са възложени на генералите У. Б. Смит и Карл Стронг.
На 6 май в щаб-квартирата на Главното командване на съюзническите сили са извикани представителите на съюзническите командвания. Айзенхайер всячески се опитва да успокои подозрителността на съветските представители, които смятат, че англо-американците са готови да се сговорят с германците зад гърба им.
Дьониц смята условията за капитулацията за неприемливи и изпраща в Реймс Алфред Йодъл, който е известен като противник на капитулацията на Изток, който трябвало да обясни на Айзенхауер, че обща капитулация е невъзможна. В крайна сметка Йодъл разбира, че положението е неспасяемо и моли пълномощия от Дьониц да подпише общата капитулация. Той получава решението за подписването по радиото.
Церемонията по подписването е назначена за 2,30 часа на 7 май. Според текста на акта германските войски трябва да прекратят военните действия в 23,01 часа, централноевропейско време, на 8 май.
Дьониц се надява да се възползва от това време, за да прехвърли на Запад колкото може повече войски и бежанци.
Подписването на акта за безусловната капитулация
Актът е подписан на 7 май, в 2,41 часа, от началника на оперативния щаб на Върховното командване на германската армия генерал-полковник А. Йодъл.
Капитулацията приемат: от съветска страна – представителят на Главното върховно командване при Командването на съюзниците генерал-майор Иван А. Суслопаров, от англо-американска страна – генерал-лейтенантът от американската армия и началник на Главния щаб на Съюзническите експедиционни сили – Уолтър Бедел Смит. Актът подписва и заместник-началникът на Щаба на националната отбрана на Франция – бригадният генерал Франсоа Севез, в качеството му на свидетел.
Вечерта на 8 май Дьониц изпраща телеграма до главнокомандващия луфтвафе генерал-фелдмаршал Роберт фон Грейм за прекратяване на всякакви активни бойни действия от 9 май 1945 г. от 1,00 часа.
Сталин е възмутен от подписването на капитулацията в Реймс, в която водеща роля имат западните съюзници. Той отказва да признае акта и иска ново подписване в завзетия от Червената армия Берлин и моли съюзниците да не правят официални изявления за победата до встъпването на капитулацията в сила, т.е. до 9 май.
Съюзниците се съгласяват да се проведе церемония за подписване на акта в Берлин.
Окончателният и безусловен акт за капитулацията на Германия е подписан в берлинското предградие Карлсхорст, в сградата на офицерския клуб на бившето военно-инженерно училище на вермахта, в нощта на 8 срещу 9 май.
От германска страна актът е подписан от генерал-фелдмаршал Вилхелм Кейтел, от представителя на луфтвафе – генерал полковник Штумпф, и от командващия кригсмарине – адмирал фон Фридебург. Безусловната капитулация приема маршал Жуков от съветска страна и заместник-главнокомандващият Съюзническите експедиционни сили – маршал Тедер, от Великобритания.
Поначало в Берлин има намерение да присъства Айзенхауер, но е спрян от Чърчил и група офицери от обкръжението му, недоволни от вторичното подписване. В резултат Айзенхауер изпраща заместника си А. Тедер.
Правителствата на Съветския съюз, САЩ и Великобритания постигат договореност да се смята процедурата в Реймс за предварителна.
Съветските граждани научават за подписването на капитулацията в Карлсхорст от съобщението на Совинформбюро на 9 май, в 2,10 часа нощта, московско време.
Дикторът Юрий Левитан прочита акта за военната капитулация на Германия и указа на Президиума на Върховния съвет в Съветския съюз за обявяването на 9 май за Ден на Победата.
Вечерта на 9 май Йосиф В. Сталин се обръща към съветския народ.
След това Левитан прочита заповедта на Върховния главнокомандващ за пълната победа над фашистка Германия и да бъдат изстреляни артилерийски салюти от 1000 оръдия.
Приемайки капитулацията, Съветският съюз не подписва мир с Германия и остава в състояние на война. Указът за прекратяване на състоянието на война е приет от Президиума на Върховния съвет на Съветския съюз на 25 януари 1955 г.
Германия дължи $3 млрд. на България по кредити към Третия райх
