Принципите на великите

Шарл де Гол

Руснаците никога няма да бъдат щастливи, защото знаят, че някъде се твори несправедливост.

Без Шарл де Гол историята на ХХ век би била друга. Френски политически и държавен деец, лидер и символ на френската съпротива срещу нацистите, генерал Де Гол отстоява независимостта на своя народ първо от Третия райх, а след това – от НАТО.

За него разказват много интересни истории. Например „отказване на цигарите по Де Гол“. Който е пробвал да откаже цигарите, знае, че е много трудно. Спираш цигарите, а след това отново започваш да пушиш. Генерал Де Гол се уморил от тези опити и веднъж пред огромно множество от народ той заявил: „… от днес спирам да пуша“. След това, за да не се опозори пред цяла Франция, не му останали други варианти, освен да спре цигарите.

От този човек има какво да се поучим. Ето и някои от принципите на генерала:

Винаги избирайте най-трудния път – по него няма да срещнете конкуренти.

Аз уважавам само онези, които се борят с мене, но нямам намерение да ги търпя.

Десетте божи заповеди са така лаконични, ясни и разбираеми, защото са били написани без помощта на съветници и експерти.

Политиката е много сериозна работа, за да се поверява на политици.

Не е възможно да се управлява с помощта на „но“.

Хората всъщност могат да минат без управление не повече, отколкото без храна, вода и сън. Тези политически животни имат нужда от организация, т.е. от ред и вождове.

Руснаците никога няма да бъдат щастливи, защото знаят, че някъде се твори несправедливост.

Шарл де Гол е роден на 22 ноември 1890 г. в Лил. През 1912 г. завършва Военната академия в Сен-Сир. По времето на Първата световна война е раняван три пъти и попада в плен край Верден през 1916 г. През 1920-1921 г. като майор служи в Полша в щаба на военната мисия на генерал Вейган. В периода между двете световни войни Де Гол преподава военна история в училище в Сен-Сир, служи като помощник на маршал Петен, написва няколко книги по въпросите на военната стратегия и тактика.

През април 1940 г. той получава званието бригаден генерал; след това е назначен за заместник-министър на националната отбрана. Докато Петен капитулира, Де Гол лети за Лондон, откъдето се обръща към сънародниците си да продължат борбата със завоевателя. В Англия той основава движението „Свободна Франция“. След като англо-американските войски дебаркират в Северна Африка през юни 1943 г., в Алжир е създаден Френският комитет за национално освобождение. В началото Де Гол е негов съпредседател, заедно с генерал Анри Жиро, след това става негов едноличен председател.

След освобождаването на Франция през август 1944 г. Де Гол триумфално се връща в Париж като ръководител на временното правителство. През януари 1946 г. той се уволнява.

През 1947 г. Де Гол основава партията Обединение на френския народ, чиято цел е отмяна на конституцията от 1946 г., провъзгласила Четвъртата република, но тази партия не постига резултат и е разпусната.

За да запази престижа на Франция и да укрепи нейната национална сигурност, Де Гол поддържа европейската програма за реконструкция на Организацията на Северноатлантическия договор. По времето на координацията на въоръжените сили на Западна Европа в края на 1948 г. благодарение на влиянието на генерала французите получават командването на сухопътните войски и флота. Де Гол продължава да се отнася подозрително към „силна Германия“ и през 1949 г. се обявява против Бонската конституция, която слага край на западната военна окупация.

През 1953 г. той се отдава на писането на своите военни мемоари.

През 1953 г. колониалната война в Алжир води до политическа криза. На 13 май 1958 г. в алжирската столица ултраколонисти и представители на френската армия вдигат метеж. Към тях се включват и привърженици на Де Гол. Те издигат лозунги за запазване на Алжир в състава на Франция. Генералът се възползва от тези факти и постига съгласие с Националното събрание да създаде свое правителство.

След като се връща във властта, Де Гол се заема да заздрави Петата република, провежда финансова реформа, търси решение за алжирския въпрос. През 1958 г. е приета новата конституция на Франция.

На 21 декември 1958 г. Де Гол е избран за президент на републиката. Под неговото ръководство се засилва влиянието на Франция на международната арена. Но по алжирския въпрос търпи неуспех. Той провежда курс за самоопределение на Алжир и в отговор избухва метеж във френската армия и в други организации и срещу него е извършено покушение. Въпреки всичко Алжир получава независимост.

През септември 1962 г. Де Гол предлага поправка в конституцията, според която президентът се избира с всеобщо гласуване, но среща съпротивата на Националното събрание. Тогава е решено да се проведе референдум, който одобрява поправката. Голистката партия печели ноемврийските избори.

През 1963 г. Де Гол налага вето за влизането на Великобритания в Общия пазар, блокира опита на САЩ да достави ядрени ракети в НАТО, отказва да подпише съглашението за частична забрана за опити с оръжие. Външната политика на генерала води до нов съюз между Франция и Западна Германия.

На 21 декември 1965 г. Де Гол е преизбран на поста президент за следващите седем години. Войната на генерала с НАТО стига кулминацията си през 1966 г., когато той извежда страната от военния блок.

Изборите за Национално събрание през март 1967 г. носят малко болшинство на голистите. През май 1968 г. започват студентски демонстрации и общонационална стачка. Президентът отново разпуска Националното събрание и назначава нови избори, на които побеждават голистите.

През април 1969 г. след поражение на референдума по въпросите за реорганизация на сената, Де Гол се подава оставката.

Той умира в имението си на 9 ноември 1970 г.

Издaтeлcтвo PACПEP

Последно от СВЯТ

Фейсбук страница

Фейсбук група

The Bulgarian Times