Размисли по предаването „Животът е вкусен с Ути Бъчваров по БНТ-11 март 2017 г.“ (ВИДЕО)

/

Гост на вкусното при Ути беше д-р по история,  който се занимавал с историята и културата на българите по Волга. Спазвайки правата му няма да споменавам името му, а в духа от предаването, да го неречем условно Цион Талмудиров. В кой институт или ВУЗ се занимава, така и не разбрах.

                Не бих обърнал никакво внимание на това предаване, ако темата не ми беше интересна, а видяното не излезе толкова вълнуващо пошло и невзрачно. Както може да се очаква, предаването на Ути е забавно за някакъв кръг зрители и отговаря на жанра си, напълно покрива стандартите, изисквани от шутовете в цирка – сериозин неща, казани смешно. Гостът обаче не трябваше да преиграва по същия начин. В един момент ми заприлича на щраус, заврял главата си в пясъка с идеята, че се е скрил успешно, в друг момент ми заприлича на дървен професор, който твърди, че преди Менделеев да състави своята таблица, не са съществували никакви химически елементи.

                  Забележка: 1. Казаното от Ути ще е в курсив, а от доктора в стандартен шрифт. 2.Волжска България (ВБ).

                  В началото Ути въведе разговора към тема за другите Българии, което ме обнадежди. 1.Очаквах, че докторът ще ни върне хилядолетия назад в историята на българите, но той изненадващо започна с казионните познания за българите от 7-ми век, как в Северното Причерноморие и Източно Приазовие се е появила (от небето ли?) Велика България, така било по византийските извори, щото Византия никога не казва за други, че са велики. Ще ми се да опонирам на уважаемия доктор по история, че за Византия може да се говори от 9-ти век нататък. До тогава по правило е известна като Източна Римска империя, а нейните хора до тогава се наричат ромеи, а не византийци. 2. По географските карти пред екрана се очерта едно малко полукръгче около Азовско море, очертаващо Велика България. 3. И тук докторът сензационно ми сведе нечувана информация, че България на хан Кубрат е спряла нашествието на източните народи към Византия. 4. Императорът толкова го е тачил, че го е удостоил с титлата патриций, Кубрат предполагаемо е бил християнин, и тъкмо да спомене още нещо, може би че е бил приел исляма, и Ути го прекъсна. Колко Велика е била тази България? – 5. Тя още след смъртта на Кубрат под напора на хазарите била принудена да се раздели. Аспарух с неговите хора бил принудени да мигрират към Долни Дунав. Смятало се, че другият брат на Аспарух, Котраг бил тръгнал на север към Средна Волга, но се оказало че няма археологически следи за него в онзи период??!! Едва след векове се е появило това движение – едни към Средна Волга, а други към Долни Дунав??! Т.е. имало второ и трето преселение към Дунав.

На наивния въпрос на Ути, откъде се идват исторически сведения за появяването на Волжска България, 6. докторът отговаря, че при сливането на Волга с Кама, около град Казан се появяват първите паметници, които със сигурност можело да се свържат с волжските българи. Докторът сензационно сведе, че българите са отвоювали територии от местното население. Разбира се, те са  воювали с русите, защото когато се създавала ВБ, тя се оказала много сериозен търговски фактор по пътя на коприната. А Ути се учуди, чак пък път на коприната, нали идва от Китай? Но докторът потвърди, че поради широкомащабната търговска дейност и организирани пазари в центъра на Евразия ВБ са укрепила и била изградена пъстра цивилизация. Българите през Х век вече били земеделци – зърнопроизводители, според описанията на един персийски автор , а през време на мисия на Багдатския халиф в 922 г. един арабин описва какво е видял , но един арабин едва ли е разбрал всичко и видял всичко, но говорил подробно за изградена държава с йерархия. (Значи на един персиец и един арабин може да се вярва, а на едни българи не може!?) По въпроса за вярата на тези българи?- 7. До приемането на исляма в Х век нямало сведения, каква е била религията, била е езическа, монотеизъм ?!?! вероятно, била легенда че са Тенгристи, защото фактът за Тенгри се появил през ХІІІ век?! Първите пътешественици към Волга вече заварват ислямизирано население, но са изповядвали много либерален ислям към останалите религиозни общности. На въпроса на Ути, общували ли са тези две Българии Волжска и Дунавска? – За политически контакти докторът нямал сведения, но за търговците нямало как да не се срещнат, доста търговски изделия са били в обмен, установени като археологически артефакти. Накрая Ути задава удивителния въпрос – Къде отива ВБ? 8. Докторът изрежда че след 11 век в тези райони навлизат много кумани, узи, населението силно се тюркизира. През 13 век ВБ става щит срещу настъпващите монголи на Чингиз. Но ВБ в апогея на неговата мощ е успяла да го спре. Монголите може би са били над милион, защото срещу тогавашната столица Биляр са хвърлени 300 хиляди воини. А градът е превзет по особен начин според интересната легенда. Градът и фортификациите му са били построени на изключително високо ниво, но дървени. Монголите хванали гълъби, вързали им парченца плат, който запалили и излетелите гълъби (може би по точно зададен азимут ?!)  без нито един пропуск накацали по сламените покриви на къщите в града, като го запалили, Велики Боже!!? Населението се хвърлило да гаси пожара, а монголите използвали момента и превзели града, като изклали повечето хора. Сега Ути възкликна за финал, че през живота си не е чувал такова нещо, за троянски коне е чувал, но не и за пламтящи гълъби. Ути, и аз не съм чувал много от изредените небивалици, но имах тоя късмет накрая да ги чуя за волжските чудеса от човека, който обичал интересните неща, а Ути вкусните…

                  Накрая докторът ме съсипа, че по сведения от Корана, волжските българи са водили своето начало от Александър Македонски, че град Болгар е създаден точно от него?! В този момент по-изразителн поглед от Ути никой друг вече не можеше да покаже!?

                  Понеже за първи път чувам и виждам г-н доктора, потърсих нещо за него, но така и не разбрах къде работи, на какво е доктор. Но си личи че е лансиран по разни наукоемки организации със сериозни подозрения, че са финансирани от НПО?! Иначе откъде, в БАН нямат пари за такива неща. Чета една статийка на доктора, откога точно, неясно, може би отпреди 5-6 години?! Цитирам частично:

„ТЕМАТА ЗА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД

СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА МЕДИЕВИСТИКА

….  Като цяло обаче историята и културата на Волжка България продължиха да бъдат маргинални за академичната медиевистика и поле за активен номадизъм на нововъзникналата „фолк-история“, представлявана от различни по образование, подготовка и добросъвестност „творци“ с клинично широк размах на изява – от литературното чак до виртуалното пространства. Феноменът „блог-история“ тревожно бързо доби популярност и въведе в употреба героично-интригуващи, но съмнителни като достоверност идеи и твърдения. Успешно бяха реанимирани отдавна отречени от науката хипотези като т.нар. „автохтонна теория“ за произхода на българите и „балканския корен на волжките българи“. На родна почва бе привнесен и популярният в Русия фалшификат „Джагфар Тарихи“ с опити за неговото легитимиране дори в научни по своята претенция разработки.

Сериозно деструктивно влияние върху темата за Волжка България има намесата на т.нар. медийни

историци – поликомпетентни лица с школувана словесност и призвание на „пастири на паметта и

глашатаи на историческата правда“. Постулираното в телевизионен или радиоефир „величие“,

прокламираната на вестникарските страници сензация се оказаха както упорит, труден за корекция

трафарет (опитите за аргументиран отговор/обяснение/опровержение бяха посрещнати с „медийна

апатия“ и не им бе дадена гласност), така и бързо смилаема „информационна храна“ за гладната за

исторически факти масова публика.

Накратко казано – „продуцирането на авторитети“ с цел моделиране (разбирайте контролиране) на

историческата идентичност, дело на лица и нестопански организации от контингента на „фолк-историята“, поради дефицит на експертна компетентност, все още не успява да постигне значим ефект. Като част от всеобща кампания за манипулиране на представите за миналото в посттоталитарните общества на Източна Европа то представлява тревожен рецидив на практики от недалечна епоха, приоритет на служби със специален статут и функции…“

                  Както от представянето в предаването, така и от речника и болшевишко-ционистката терминология в тази статийка, носеща горчиви спомени на мракобесен троцкизъм и берийщина, става ясно, че антибългарските сили в собствената ни държава имат ресурсите и възможностите да позиционират в „родната наука“, такива капацитети, които умишлено, или без да искат, да не знаят истинската история на държавата и народа, да представят по казионно му по чужд конспект една окастрена от враговете ни история на България и българския народ. Представено в куц вид с протези и патерици, подарени от великите и глобалистки сили, така че те да моделират едни научно пустовати и негодни граждани, които са способни сами да се откажат от българщината си, след като тя е илюстрирана като посредствена, слаба, нищожна държава, с ниска стойност и история. По казаното от доктора като за първолаци, като помислих да го коментирам, се обърках, незнаейки откъде да започна. Както се казва, нямам думи, ч това се говори по националната телевизия, от името на доктор на науките. Ако г-н доктора прочете това, казвам че не съм доктор на науките, но ако взема да пиша дисертации като него, то съобразно това което той знае и твърди, аз тряба да стана академик на науките. Нима не се пораждат съмнения, че докторът е получил инструктаж от антибългарските сили да говори това, което е удобно на ционистките глобалисти, по тяхната схема: Няма известни извори писани от гърци, римляни, евреи и други – значи няма автентични данни, няма история! А защо ги няма, то е ясно от българските летописи – българските книги са унищожавани цинично и методично на клади и под заплахи за екзекуции и концлагери, а написаното от гърци е подконтролно и едностранно шовинистично. Нямало археологичесски данни?! – Ама много смешно – нима са изровили това което трябва под наблюдението на необременени археолози, докато изровеното от багери и извозените хилядолетни артефакти с хиляди камиони примерно от Казанския Кремъл в неизвестни сметища, под назора на болшевишки сатрапи не се знае от обществеността?! Че по непризнатите български летописи има споменати стотици или хиляди селища, кое от тях руските археолози са разкопали като хората?! „Джагфар Тарихи“ бил фалшификат. Но от кого е наречен така? – От една наплашена професорка, или криптоеврейка,  в един болшевишки институт в Санкт Петербург, все още не отърсил се от ционистката линия на своя практика, и същевременно признат от 50-тина професори и научни работници. А сигурно г-н докторът изобщо не е чувал за „Нариман тарихи“, „Чулман толгау“, БИСИН и т.н.

                  Давам си сметка, че отново по БНТ непосветените българи пак са залети с небивалици, в главите им ще останат следи от крайно погрешни представи и истината трябва да им се каже навреме, да се отърсят от лъжите, изричани очевидно по антибългарски диктат. Тук се пита, БНТ българска телевизия ли е, данъкоплатците за какво плащаме на тая за съмнение чужда сила?!  Все пак ще се опитам да опонирам колкото се може по-кратко, точка по точка, изреченото от доктора по историята на ВБ, но ще е много трудно с малко думи да преборя толкова много неверни неща.

                  По т.1 –  В българските книги пише че (Велика) България се знае от 5000 г.пр.н.е., но ще цитирам един по-скорошен пасаж от българските летописи: „Когато Българ Буляр Таргитай 859 години преди Буртаската война (1512 г.пр.н.е.) станал новият император на Аскъйп (Аскъйп или Аскип – „Българската степ“, названието на древната българска държава, Скития) и обединил наново всички български земи в Агаджир (Източна Европа), Буляр извикал при себе си благородния биркам Тамта-Китай и го запитал: „Кажи мъдри Карт (Жрецо), какво ще стане, ако аз открито нарека нашия Аскъйп с нашето съкровено има Българ, защото аз много обичам това име!?“ „Твоята династия ще управлява около 500 години и ще бъде свалена, а названието Българ ще остане навеки на Земята“  – отговорил Тамта-Китай. “ А ако аз оставя предишното название – Аскъйп или Агаджир („Гористата земя“, Източна Европа)?“ – заинтересувал се джабгусир (император) Българ Буляр Таргитай. – „Твоята династия ще управлява вечно на тая земя, а съкровеното име Българ ще се забрави!“ – промълвил аскалът (мъдрецът). И Буляр без колебание заповядал Аскъйп да бъде наречен Българ, отбелязвайки: „За мен няма нищо по-важно от името Българ, нека именно то, а не някое друго, да живее вечно на земята! Нека не толкова нашата върхушка, а целият наш народ да се нарича българи и нека за всички българи на Земята грижата за благополучието на българския народ да се превърне в най-важно дело!“

                  И понеже говорим за древност, не за векове, а за хилядолетия назад, писал съм статията публикувана в Бултаймс, че Ерусалим е посторен от древните българи-авари, когато са завоювали Египет за втори път през 18-ти век пр.н.е. (15 стр., една малка дисертация), ще спомена че името на Палестина дадено тогава от българите идва от Бал-истан („Българският стан, столица, града на царя“),  Ерусалим идва Ерсубулем („Ерсу-“ е прозвище на Тангра /Бог/, а „-бул“ е „българско селище, град“, преминало в старогръцик като „полис“. По аналогичен начин да обясня много известния ни град Истанбул – „Истан“ – „столица, града на царя“ и „бул“ – „град“, т.е. „Цариград“ на праславянски). А за пряко споменаване на името България, като свидетелство че Египет е завоюван от древните българи, доказателство за древното присъствие на българите в Египет и в неговата Западна пустиня преди 3800-3500 г. е наименованието на известния днес оазис на мумиите „Бахария“, на около 300 км. югоизточно от Кайро. Това днешно име на оазиса е буквалното звучене на „България“, след типични за семитските езици фонетични промени. Пита се, какво прави тая България в египетската пустиня, откога е там?! – Отговорът е даден.

               В самата Русия, в Амурския край, 300 км. северно от река Амур тече неголямата река Малый Болгар, която се оттича към Охотско море. Питам доктора, а щом има малка река на оня край на света, кой знае от кога, коя е голямата река, коя е Большой  Болгар, в кой край на света?! Отговор – Това е Болгар-Идел, или Булга (Майка)-Идел  –  река Волга, чието настояще име се получава чрез фонетични промени, а от Болга си взема и епитета „Матушка“ Волга.

                  Нека докторът научи кога България трябва да празнува своя Ден на българската държавност?! – Празникът на българската държавност е 22 юни, „Празникът на Таргиз“! Провъзгласен е от първия българския вожд-цар Карт Джам Кавес Зияджи Таргиз на 22 юни 14953 г.пр.н.е. Фактът и летоброенето е съхранено в народната памет и у биркамите на България, изчислението е според Буртаската война отпред назад. Царят на Волжска България Габдулла Челбир (1178 -1225 г.), разпоредил „Празникът на Таргиз“ да започва с шествие в Алабуга на 15 юни и да завършва във Велики Болгар на 22 юни всяка година. В утрото на 15 юни 1184 г. царят, съпровождан от 30 хиляди галими (свещеници и учени), емири, бекове, бахадири и саварчии (председателите на търговско-занаятчийските дружества), преминал от левия тамтайски бряг на Агидел (Кама) на алабужския (десния бряг на Кама), където били посрещнати и разположени на прекрасната поляна Ландум на отрупаната с ястия върху дастърхани (ленени покривки) 30 хиляди най-добри граждани на Алабужския улус (област) начело с коменданта Наби. Самото име на поляната „Змийско място“ и бивше име на Алабуга, давало надежда за вдъхновяващо покровителство от Небесата.
                  Интересно е да се допълни, че местните българи помнят, че преди хилядолетия алабужски българи са стигнали до острова, който нарекли Улуг Бурджан („Велика България“ – Великобритания) и с името на тая огромна поляна на подобно място край голяма река издигнали града Ландум (Лондон).

                  Понеже накрая на участието си докторът спомена нещо небивало за Александър Македонски, ще му уточня, че той наистина е идвал в Поволжието, но не в Болгар, а точно в Алабуга за да се допита до прорицателя, и е наричан Малкият Аламир Султан, за разлика от идвалия  два века преди него там Големия Аламир Султан – Дагрий, цар Дарий. В Алабуга („Огнен Дракон) се намира т.н. Бяла кула на прорицателя  „Огнен Дракон“ или  Кулата на замъка „Аламир-Султан“, от който получил названието си балика Алабуга и едноименния град.  Цар Дарий попаднал в тези места (512 г. пр.н.е.), преследвайки племето „българи-куляни“. Тази кула и сега се издига на брега над реката в днешна Елабуга, сред голямата поляна Ландум.

                  За да демонстрирам пред доктора  българската древност и разпространението на непризнатия от него трек-български език (български тюрки), ще му споделя още нещо сензационно:

Канбера, столицата на Австралия, идва от  думата на трек-български ( български тюрки) „хамбар“ – място за събиране  (от глагола „бера“, „събирам“, както на храни, така и при религиозни ритуали, сборове на хора, събор). В Австралия дават следното популярно обяснение: Думата „Канбера“ се извлича от думата Kambera или Canberry, за която се твърди, че означава „място за срещи“ на езика  Ngunnawal, един от местните езици, говорени в селище на аборигени, още преди идването на европейските заселници. А наименованието на племето Ngunnawal се разчита ясно като „хуно-бал“ – „хунобългари“.

                  А Majura („Маджура“, или „Магура“) е нименованието на най-високия (888 м.) от трите хълма на гр. Канбера, очевидно използван от аборитените за свещенодействия и ритуали. Majura  идва от трек-българската дума Май-юлъ, Май-юли (Май-чули) – гробница на знатен човек, „вървящ по пътя на Май “ – алпа на Слънцето Май (Мардукан, Мар. Оттук идва и  думата мавзолей, а и стъпенчатите гробници на Маите в Централна Америка). Тези топоними и особености на геграфското положение показват, че разсейването на носителите на българския ген и език има стародавна хилядолетна практика чак в Австралия и изглежда от тях се водят местните аборигени.

Наименованието на пещарата „Магура“ под Рабишката могила (подобен пирамидален хълм) край Белоградчик, с типични фонетични промени се получава от също Май-Юлъ. В тази пещера се намират праисторически рисунки и мястото очевидно е обитавано с всичките му дадености и функции, в един свят когато няма ясно обяснение на природните стихии и явления и е почитан Бога на Слънцето в планината ( Танг-ра), за разлика от Бога на Слънцето в пустинята (Амон-ра, известен в Древия Египет). Не зная как да си обясня твърдението на доктора, чул или чел, че Тангра се бил появил през ХІІІ век, освен с възклицанието,  Мили Боже, Тангра!??!

                  По т.2. Велика България се наричала така в смисъла на думата „Голяма България“. Нейните географски  очертания не са в едно малко кръгче около Азовско море. Велика България през времето на Втората хон-българска династия и най-великият хон-български император Атила е била и завинаги ще остане най-голямата по територия държава в света през цялата човешка история. Тя се простирала заедно с нейните васални страни и държави от Северна Африка, Андалус – Испания, Франция, Италия, Баил и Кермек (Централна и Западна Европа и Германия), целия бивш СССР, Средна Азия, Китай, Индия, Близкия изток, до Аляска.

                 За да подчертая в ноти българския дух, ще посоча отново, както преди седмица в друга статия, какво се е сучило след Каталунската битка:  Хон-българите на Атила удържали славна победа в двудневната Каталунска битка на 22 и 23 юни 451 г. Когато погребвали своите другари, съгласно френските легенди, български оркестър от 1000 кубъйзисти  изсвирил в чест на загиналите прощален химн. Досеща ли се уважаемият доктор какво значи „кубъйзисти“?? – Гайдари, „каба“ гайди идва от „куба“. И може ли да си представи, ако е слушал сто каба гайди какъв празник правят, каква потресаваща мощ и преклонение поражда свирнята на 1000 каба гайди!!? Ако е българин, да!

                  По т.3. Как Кубрат ще е спрял източните народи, като неговата Велика България е съставена в едната си част от източните народи, т.н. хуни, дошли преди векове от победената от сянбийците Западна Хунска (Хонска) държава!?  Кубрат е  чедо от българския род Дуло, далечен потомък на основателя на Втората Хон-Българска династия Булюмар (той хонски българин, а жена му българка-арийка), станал император  на Велика България през 378 г.

                  По т. 4. Кубрат както е бил приел християнството, в един момент по политически и етични подбуди е приел исляма, но в последствие пък се отказал от него. За обяснения се изисква още една страница, няма място и време.

                  По т.5. Не е имало напор на хазарите, не е имало остро противопоставяне, освен между синовете на Кубрат. Ще цитирам пасаж от „Непознатата история на българите“: “ …(хазарският вожд)  Къйр-Багъйл през 639 г. е лишен от Курбат  (Кубрат) от своя бейлик (княжество) Маджар и известно време му служил като коняр. Но през 653 г. Къйр-Багъйл с помощта на Бат-Боян успял да избяга от столицата на Курбат и се добрал до столицата на Хазар-Суба, Маджар. Там той се провъзгласил за джабгусир-хакан на Хазар и с помощта на подчинилите му се себерци, чулакци (тюрки), барсили-уруси, барсили-алани и узийци за няколко години покорил целия Улуг Българ (Велика България), Себер-ил (Западен Сибир и Казахстан) и Джунгар (Източен Сибир и Далечния Изток с Америка). В Джунгар имало две големи области – Бийсу (Източен Сибир), където е река Бийсу, или Енису (Еничай, Енисей), езерото Бийсу, или Бойгал (Байкал) и Урай (Далечният Изток), където живеят обичащите българите къйнчедали („камчадали”, камчатци)… На изток от Урай, в Именското море (Тихия океан) съществува остров Аласкай (Аляска), чиито жители също се съгласили да плащат такъв данък на Хазар, какъвто на Туки (Атила)… За присъединяването на Бъйрбат (Белорусия и Деснобрежна Украйна, без Причерноморието) и Бъйргас (междуречието на Дунав и Южен Буг) Хазар взел да плаща на Авар-Суба (Панония) малък данък, но през 680 г. цялата Авар-Суба станала ак-андашлък (независим васал) на Хазар…

                  Атилле-Аспаръйк, или Аспарик (Аспарух) принудително се подчинил на Къйр-Багъйл и бил преместен с част от неговите хора от Утиг-Бурджан (Западното Предкавказие) в Идел-Българ (Волжска България). От тук Аспаръйк самоволно се преместил в Бирман (Западното Причерноморие) и станал съюзник на чичо си Шамбат, но Къйр-Багъйл по молба на своята дъщеря, съпруга на Аспарик, си затворил очите за това… Стремежът на Къйр-Багъл да обедини всички български земи по мирен път си оправдал. След смъртта на Шамбат през 672 г., неговият син Тура и Аспарик веднага се подчинили на Хазар.

                  Къйр-Багъйл привел Аспаръйк (Аспарух), който бил женен за неговата приемна дъщеря, от Утиг (Западното Предкавказие) в Халджа (Волжска България), а Катраг от Буртас (Левият бряг на Средна Волга) в Деберзай (Добруджа). Бат-Баян, на когото Къйр-Багъйл бил много задължен, получил целия Джеремел (Междуречието на Днепър и Дон) и Илат (Северен Дагестан), заради което взел да се нарича и  Илат бир („Владетел /бир/ на Илат”)…Къде се били намирали Итил, Илат, Джеремел и други области и градове на Хазар, за това разказва емир Ибрахим Мумин (цар на Волжска България през 882-895 г.) в своето географско описание на Хазар…

                  По някое време кан-урумът (ромейският император) помолил Къйр-Багъйл да изведе Катраг от Деберзай, като твърдял, че неговите хора нападали урумците и Къйр-Багъйл върнал обратно Катраг в Буртас (Левия бряг на Средна Волга), а изпратил Аспарък и неговите хора в Деберзай. Но Аспарък не бил безропотен като Катраг, не случайно го наричали Безбрадия Атилла (Атилкьосе). В замяна на 60 хиляди тихи катрагови буртаси Аспаръйк отвел в Деберзай 300 хиляди сурови и отчаяни хонски или джунгарски българи и жадни за грабежи анчийски българи от Себер (Северска Украйна), за които да убият 100 врагове, им е все едно да шляпнат комар. Сега чак урумците разбрали що значат истинските грабежи и нападения. Урумците се страхували да искат отстъпки от суровия Къйр-Багъйл, но при управлението на джабгусир-хакана Колин-Бан поискали връщането на договора с Атила, по който броят на българите в Деберзай се ограничавал на 20 хиляди воини. От търговията с Урум, Хазар получавали голяма част от своите доходи, поради което Колин-Бан заповядал на Аспаръйк да остави в Онкул (Деснобрежния Дунав, Онгъл) само два тумена (20 хиляди воини) със семействата им. През 680 г. урумците се опитали вероломно да изтласкат хората на Аспаръйк от Деберзай, но частта на джунгарите успяла да се задържи там няколко месеца…

                  Ядосан от вероломството на урумците, Колин-Бан изпратил в помощ на Аспаръйк 500 хиляди воини и му заповядал да накаже враговете за урок. В 681 г. Аспаръйк с помощта на хазарски кораби прехвърлил своите войски в Деберзай и заповядал на хазарските българи да навлязат в Южен Бирак (Тракия) по морското крайбрежие, където неговите хора повели българите бързо. Аспаръйк се споразумял с почти всички урумски гарнизони, заплашвайки  ги с хазарска бизмилостност, без бой да стигне до Истанбул. Само от една крепост стреляли и го ранили, но войниците убили стрелеца и продължили. В Миджан (Мизия) почти нищо не пострадало, обаче в Южен Бирак всичко станало плячка за хазарските войници. Такъв разгром Урум никога не е преживявал… Като получил вестта за пълната победа, Аспаръйк обявил своите земи за Кара-Бурджанско българско царство, което станало ак-андашлък на Хазар…

                  Името Хазар идва от една от многото думи  за българин „ас“, коята в северно кавказките говори и Илат (Дагестан) получават придихание „х“, та се получава „хаз“ + „ар“-„човек“, т.е. „български човек, българин“!    

                  По т.6. Доказателство, че Хазарската държава е продължител на Велика България и междинен етап в нейната история е нейният финал. … След Талиб хакан на Хазар в продължение на 32 години става неговият син Саин-Юсуф (981-1013 г.)… Саин е дума на баджанакските (печенегите) българи и означава „Приятен”… Саин-Юсуф започнал да се именува и Гази-Юсуф („Борец за вярата на Юсуф”) от 982 г. когато започнал война против Урум (Византия) за освобождението на Кара-Бурджан (Дунавска България)  и за възцаряване в нея на кара-андаша (автономния управител) на Хазар, Джамил (Самуил)…През 1013 г. след смъртта на Гази-Юсуф, Ибрахим Балтавар (цар на Волжска България, 1006-1025 г.) и улугбекът (князът) на Искел (Киевска Рус) Булимер Барсил или Басил (Владимир Святославович Киевски), се срещнали в Балин за преговори по избирането на новия хакан. Там Ибрахим неочаквано предложил на Булимер да разделят Хазар на две части – Ак-Българ (Волжска България) и Искел или Урус (Киевска Рус). В началото Барсил се изплашил, но когато Ибрахим му обещал Българ ал-Харидж (Новгород Велики) и Кортджак (Суздал) с Джир (Ростов на Дон), се съгласил. Животът на Хазарската българска държава приключил. Номинално се появили две нови стари български държави, приемници на Велика България: Волжска България (Ак-Българ, Източна или Бяла България) и Искел (Кара Българ /Западна или Черна България/, Караджар /Чернигов/ и Кортджак /Суздалщина/) се освободили от своя васалитет към Хазар, взели  нейните земи, но започнали да си съперничат между себе си, заради манипулирането на Рус от Дом Надан, чиито интереси били накърнение с краха на Хазар. С времето през вековете започнали да воюват до тогава, до когато едната погълнала другата при Иван ІV Грозни.

                  По т. 7. Тенгризмът не е монотеизъм, а езическа религия. Тя е била сменена с монотеизма, Единобожието, въведено от българско-аварския вожд Авар-Кам в началото на ІІ хилядолетие пр.н.е. По темата има публикация в Бултаймс „Йерусалим е основан от древните българи-авари…“ Част отговора ми стои и във финала на т.1 тук.

                  По т.8., Темата за Чингизхан е много сериозна и обемиста тема за Волжска България, по която „учени“ от „катедрата“ на д-р Цион Талмудиров предпочитат да мълчат, или още по-добре да заявяват, че нямат информация, че не са достигнали сведения и т.н. в никакъв случай от български извори. Такива извори в Дунавска България не е имало, но във Волжска България е имало сензационни източници, изобличаващи подлите глобалистки стратегии на ционисткия Дом Надан от ония години, което наложило, където и каквото бъде намерено, да бъде незабавно унищожавано по метода не Холокоста – изгаряне.

                  Появата на феномена Чингизхан идва от нестихващите стремежи  на джахудския Дом Надан и подчинения му Дом Загар в Персия, да завладеят българските търговски пътища, южните от  тях – Пътищата на коприната. Войните на царете на Волжска България (Ак-Българ) за опазването на българските търговски пътища в Азия са познати в българските летописи като Първата и Втората Алатайска войни, Първа и Втора Субятайски войни и Батайската война.

                  През 1186 г. разбойникът чирлат (монгол) Юмран („Юмран” или „Лалугер” е истинското име на Чингизхан) извършва злодейското нападение при река Джилки (Шилка) над българския керван на търговеца Буляртай, син на Актай. Керванът се е движил от Сабантау (Тува) към Чулим или Саръ-Балин (Саха, Якутск) по Стария Чулимски път. Името му идва от старото название на град Саръй-Балин – „Чулим” (Якутск). Иске Чулим-юлъ (Стария Чулимски път) е продължение на Бурджат юлъ (Бурджатският път, Българският път), който започва от Българ-Кичи („Българската преправа”) през Джаик (река Урал) и стига до Именското море (Тихия океан). Българският и Старият Чулимски път първи ги усвоил търговецът от Джалда (Крим) Хасан Азаки през 1135 г.

                     Търговецът Буляртай бил съпровождан от самия Тахта с 10 бия и 1000 воини. Когато те се канили да прекосят река Джилки, 5 хиляди чирлати (монголи) на Юмран (Чингизхан) изскочили от засада и нападнали кервана. Петстотин ак-българи и хиляда ара-китаи успели да спасят едва една трета от керванското имущество, като загубили 100 ак-българи и 400 ара-китаи. Чирлатите, загубили 3000 човека, успели да откраднат 2/3 от товарите и впрегатните животни на кервана. Юмран бил ранен и се скрил в една планина. В жестоката схватка Тахта успял да спаси самият търговец Буляртай… Това се случило през август 1185 г., а през м. януари 1186 г. за случая доложили на Габдулла Челбир (цар на Волжска България, 1178 – 1225 г.). Царят спешно изпратил приятеля на Татра, Хабир Бухарай на изток като туджун (посланник-наместник) на Саръ-Българ (Източна или Азиатска България от Урал до Тихия океан). Заедно с 20 хилядна ак-българската войска.                   Губернаторът на Итбаш (провинция в Алатай, Монголия) Джан-хакан, искрен приятел на Ак-Българ, както и самият император, смачкал подвластната му тюба на чирлатския бий Алтън и така му се наложило с помощта на рода на Юмран, Джурги, да арестуват и предадат всички участници в нападението на ак-българския керван. Арестували Юмран и го предали в ръцете на Буляртай, а Буляртай пожелал този престъпник да се мъчи заключен в Кукджалска губерния под надзора на Ташандъ… Юмран прекарал 10 години в български „зиндан“. Кул Гали в „Хон китаби“ цитира инала (Наместника) Кукджал, как бил държал в плен хан Тимер (Чингизхан). Оказало се, че Тимер бил много страхлив и много се страхувал от болка. Веднъж иналът решил да го бичува за проявено нехайство, но той като предусетил намерението му, му се хвърлил в краката, целувал му обувките и го замолил за прошка.

                  През 1196 г. по молба на чинския (китайският) император, императорът на Кара-Китай помолил хакан Даян да освободи Юмран. В 1198 г. по молба на майка му, той е освободен. Истинският освободител на Юмран – губернаторът на кара-китайската провинция Тури-Кашан, Иляс, тогава все още не разкрил себе си, бил кара-устай (емисар) на лабитския (лабитците са евреите-левити, сектанти, които през ХІХ век открито създали световното ционистко движение) Дом на Наданите. Неговата дъщеря била омъжена за Юмран, защото той отдавна гледал на него като на полезен за лабитците човек… Именно Иляс подсказал на чинците, че само Юмран може да им помогне те отново да подчинят и тахтарите и артузите. Още щом Юмран се появил отново в Кайман (Найман), хората на Иляс под маската на мюсюлмански търговци се явили при него и му предали неговите думи:”Ако се съгласиш да подчиниш на Дома Надан (Кланът Надан) българските търговските пътища от Сула (Дунав) до Именския (Тихия) океан и да ги опазиш, то аз ще те направя богат и могъщ!” Вече убеден в огромните възможности на Иляс, Юмран се съгласил да служи на Дом Надан и приел любимото на джахудите (юдеите) име Дауд (Давид), което чирлатите произнасяли като „Тамуд” и „Тамуджин”.

                  Така вербован, а след това субсидарани с  2/3 от цялото богаство на Дом Надан, чудесно екипирани с нови доспехи и оръжия,  Монголо-татарските войски, сумарно около милион, започнали нашествие с т.н.  Алатайските войни на Чингизхан, на Субятайските войни и Батайската война до 1256 г., докато Волжска България била смалена до Менгу-Българ (Поволжието). Негова столица станал град Ечке-Казан или Иске-Арча („Вътрешен Казан“ или „Старият Арск„).

                  Не ми е известно поради какви възгледи д-р Цион Талмудиров вярва на смешни легенди, че с прелитащи и послушни гълъби, понасящи пожар в краката и крилете си, бил запален град Биляр и в същото време не е чел и не вярва, че има толкова много български извори, с главоломна и сензационна проверена във всичко съществуващо  информация, показваща величието на българите и техните държави, изобличаваща антибългарските сили от хилядолетия до днес.

                  А това става все по-очевидно и ясно, благодарение на „… т.нар. медийни историци – поликомпетентни лица с школувана словесност и призвание на „пастири на паметта и глашатаи на историческата правда“, превърнали се в обект на оборване от подобни доктори, вместо именно те да се занимават с научно разкриване на древната българска история. „Медийни историци“ се явават трън в петите на казионните историци, боравещи с теми и фактология, лимитирани от глобалистиките сили, а заплащани от българските данъкоплатци. Нашите казионни историци, по инструктаж на своите господари, успешно се скриват зад завесата – ама няма такива данни, няма разкрити археологически артефакти доказващи еди какво си, сякаш те са единствените данни, по които следва да се гради една история. Напълно игнорират каквито и да е български летописи, зящото просто не са гръцки, римски или еврейски. Само заради това! По тяхната логика „Илиада“ и „Одисея“, „Епосът за Гилгамеш“ и т.н. не би трябвало да бъдат какъвто и да е обект на внимание за историците. А противно на тях за Библията може да се каже ясно, че е тотална измислица! И докато публичният ефир, държавни  и частни медии са широко достъпни за казионните слуги на антибългарите, за „пастирите на паметта и глашатаи на историческата правда“ е ликвидирана възможността им за изява почти в над 95 % от СМИ.  Това се казва цензура, така добре описана в постулатите на Ционистките мъдреци, като този: „ЮДЕИТЕ ФАЛШИФИЦИРАТ НАУКАТА И ЗАБЛУЖДАВАТ ВСИЧКИ НАРОДИ: Нека за гоите да играе най-главна роля онова, което ние сме им внушили да считат за повеление на науката, на “теорията”. За тази цел, чрез нашата преса ние постоянно възбуждаме сляпо доверие към тези научни повеления. Интелигентните гои ще се кичат със знания и без да проверяват логичността им, ще привеждат в действие всички получени от науката сведения, които нашите агенти така комбинират, че да възпитат умовете им в нужната за нас насока.“

                  Това е цензура, нарушаваща Конституцията на РБ чл. Чл. 39.  (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

 

                  Цялата ни съвременна историографи, дирижирана от антибългари и платени чуждапоклонници, е капсулирана в документален корсет, дотолкова стиснат като менгеме,  че за 2-3 поколения да изпълнят пъкления план-идея, българите изцяло да забравят що е българин, да нямат представа, че Велика България е била най-великата държава с най-величествения народ на земята за всички времена, вече да се радват на чалга и дрога, на доларчета и топли дестинации и обгазени с евтини и митични материалистични блянове за лукс и лайф, да бягат презглава през Терминал 2 и се разпилеят като безродници по цялата земя, докато единствената засега България бъде съсипана изцяло и преименувана някой хубав ден в „Нов Ханаан“.

АвторВалентин Вътов

Валентин Вътов е автор  на Непознатата история на българите

Последно от БЪЛГАРИЯ

The Bulgarian Times