Санстефанският договор в спомените на учителя Благой Димитров, публикувани във вестник „Македония“ през 1934 г.

«Аз, Благой Димитров

през учебната 1877-78 година бях единствен учител, както на основното, тъй и на класното българско училище в квартала Фенер. на Цариград. Директорът на училището, Н. Шишеджиев, бе избягал с австрийски параход през Триест при руските войски в България. Същото направиха и много други българи, между които и Говедаров, единствен български книжар в Цариград, та немаше отде да се купят учебници за учениците. Впрочем, и аз се тъкмях да бягам, но не успях да стигна до австрийския параход поради бдителността на турската полиция и по такъв начин цялата Руско-турска война я прекарах в Цариград.
19 февруари 1878 г. се падна в неделя. Руските войски бяха в Сан Стефано и поради примирието, желаещите цариграждани от всякаква народност, а те бяха мнозина, ежедневно сновяха между Цариград и Сан Стефано. А там можеше тогава (па и сега същото) да се отива с железница, с параход и пеш.
На 19 февруари сутринта аз и някои други българи за по-сигурно потеглихме пеш от Фенер, прескочихме хълма на Султан Мехмед, стигнахме в Ак Сарай и оттам през Стаматя и през Едикуле, напуснахме Цариград и се запътихме за Макрикьой. Отминахме това село, минахме демаркационната линия и след малко бяхме вече в Сан Стефано. Когато стигнахме в последното село, сварихме руските войници да обядват. От тук може да се заключи, че сме вървели от Цариград до Макрикьой повече от 4 часа. Спряхме се пред една група обядващи руски войници. Те тутакси ни дадоха по един къс месо и по едно парче хляб. Благодарихме им и с готовност изядохме месото и хляба. Бяхме много изгладнели.
Сан Стефано бе претъпкан от руски войски от всички родове оръжия и от хиляди цариграждани, които хубавият слънчев ден бе привлякъл тук. Направи ми впечатление, че пред един триетажен дом, боядисан отвън в жълто, имаше натрупан много народ. Отидох и аз там.
Забравих да спомена, че от Макрикьой забелязах присъствието в Мраморно море на цяла английска ескадра и то разположена тъкмо срещу руския лагер в Сан Стефано.
Чрез разпитване узнах, че в жълтия дом са се водили преговори между руси и турци за сключване на мир. Освен това узнах, че този ден, 19 февруари, бил решителен за тези преговори.
По едно време се даде на руските войски заповед да бъдат готови за поход към Цариград. Това разбрахме от настаналата голяма суматоха. Войници и офицери се разтичаха, за да намерят частите си; чуваше се биенето на много барабани и тръбенето на много тръби; много батареи на кариер тичаха, за да вземат позиции и пр., и пр. Отдалечих се от жълтия дом, стигнах на открито и оттам забелязах маневрирането на английската флота, която също взимаше нова боева позиция. Страшните английски броненосци навъртваха оръдията си срещу русите. Явно бе, че примирието бе денонсирано и че военните действия отново почваха. Нашето положение стана критическо. Трябваше да бягаме, а нямаше откъде. Бяхме попаднали между чука и наковалнята. Без да щем, останахме там, дето бяхме.
Както после узнахме, причината за описаната суматоха е бил ултиматумът на русите до турците, с който последните се подканяли да подпишат приготвени вече договор, като в противен случай примирието се прекъсвало и военните действия отново почвали. В последния момент турците отстъпили и не станало нужда да се продължи войната. С това се тури точка, както на раздвижването на руските войски, така и на маневрирането на английската флота.

Раждането на Сан-Стефанска България

Малко след туй от балкона на жълтата къща (на снимката), в която се водеха преговорите и бе подписан договорът, граф Игнатиев оповести гръмко, че е сключен мир между Русия и Турция. Гръмогласно „Ура!“ покри думите на Игнатиев. Това „Ура!“, каквото не съм чул вече втори път, продължи много време и, струва ми се, се понесе и на задните руски линии и от там проехтя чак до Балкана и по-нататък.
След малко граф Игнатиев слезе между народа и сърдечно и засмяно се разговори с разни видни българи цариграждани, познати нему от по-рано. Нямаше какво да правим повече в Сан Стефано, па и беше вече късно, без боязън се качихме – аз и другарите ми, на парахода и отпътувахме за Цариград.
Оттогава и до днес датата 19 февруари 1878 г. винаги ме вълнува и не излиза никак от ума ми. Впрочем, подобни събития са върховна радост и как могат да се забравят!»

Издателство PACПEP

Как беше подписан Санстефанският мирен договор

 

Последно от БЪЛГАРИЯ

ЕКСКЛУЗИВНО: Божков е трилионер! Васил Божков + Цветан Василев + Сашо Диков ЗАЕДНО в един клип! Каква е истината за санкциите от САЩ към Божков и Делян Пеевски? Колко силно удря „Магнитски“ трилионера и защо според него място в наказанията трябва да имат Бойко Борисов и Иван Гешев, а не той? Какво е мнението и на банкера живеещ в Сърбия Василев, след като той самият е сезирал американците точно по този закон за реакция? „Магнитски срещу ЧЕРЕПА“ – с Васил Божков и Цветан Василев (БЪЛГАРСКО ВИДЕО)

ЧАСТ от “портфейла“ на г-н Божков 99+999 милиарда……. А хиляда милиарда си е трилион!……. Общо двете

ЕКСЛУЗИВНО ВИДЕО! Антикорупционният секретар на президента, “Кадровикът”, прибира тежък плик от тежко компрометиран ексшеф на Митници, известен като човек на Славчо Христов и Косьо Самоковеца

РАЗРЕШИХМЕ НОВИТЕ НАЗНАЧЕНИЯ В МИТНИЦИТЕ!? 11 май 2021 година президентът Румен Радев официално представя служебното правителство, начело

Фейсбук група

Страница във Фейсбук

Страница във ВКонтакте

ПОДКРЕПА ЗА САЙТА

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС

The Bulgarian Times