С разрастването на опиоидната криза в САЩ Националната академия на науките, инженерството и медицината – консултативна група, която помогна за оформянето на отговора на федералното правителство за кризата – прие дарения за милиони долари от семейство Саклер (ВИЖ ТУК) – собственици на Пърдю Фарма, производител на Оксиконтин.
Даренията са направени въпреки продължаващите през последните години съдебни битки и редица споразумения, свързани с Purdue Pharma, както и след като други организации в областта на общественото здраве, включително Световната здравна организация (СЗО), прекратиха връзките си с производителя на лекарства, съобщи „Ню Йорк Таймс“ (ВИЖ ТУК).
Новите разкрития идват в момент, когато се появяват въпроси за липсата на прозрачност по отношение на начина, по който щатските правителства са използвали парите от няколко споразумения, свързани с опиоидите, както и за липсата на надзор от страна на федералното правителство във връзка с този проблем.
По данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) между 1999 и 2020 г. над 564 000 американци са починали в резултат на свръхдоза опиоиди (ВИЖ ТУК). По данни на Центровете за контрол и превенция на заболяванията епидемията от опиоиди (ВИЖ ТУК) струва на икономиката на САЩ приблизително 78,5 млрд. долара всяка година.
СИЛНИ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАЦИОНАЛНАТА АКАДЕМИЯ И СЕМЕЙСТВО САКЛЕР
Няколко членове на семейство Саклер, сред които д-р Реймънд Саклер и съпругата му Бевърли Саклер, фондацията на двойката и Дейм Джилиан Саклер и съпругът ѝ Артър, са допринесли с около 19 млн. долара за Националната академия на науките, инженерството и медицината от 2000 г. насам, според „Ню Йорк Таймс“.
В доклада на ковчежника на Националната академия (ВИЖ ТУК) за 2021 г. се посочва, че тези средства са инвестирани и са нараснали до над 31 млн. долара.
Доскоро обаче даренията оставаха встрани от вниманието на членовете на Националната академия на науките, инженерството и медицината – и на широката общественост.
Според „Ню Йорк Таймс“ даренията на Саклер са се превърнали във „вътрешен проблем за консултативната група през 2019 г., когато членовете на управителния съвет (ВИЖ ТУК) са били информирани за парите“ и според съобщенията са били „възмутени“.
След вътрешни срещи Националната академия „тихо премахва името на Саклер“ от конференциите и наградите, които семейството е спонсорирало.
През 2019 г. в статия в Британското медицинско списание се посочва (ВИЖ ТУК), че Националната академия „не е разкрила, че един от нейните председатели и членовете на групата, която тя свика, за да даде съвети относно предписването на опиоиди, са имали скорошни връзки с фармацевтичната индустрия“.
Потенциалните конфликти на интереси между Пърдю Фарма и организации за обществено здраве не се ограничават само до Националната академия на науките, инженерството и медицината. СЗО (ВИЖ ТУК), например, беше обвинена в такъв конфликт на интереси и в резултат на това през 2019 г. оттегли два доклада (ВИЖ ТУК) за политиката относно опиоидите (ВИЖ ТУК).
Въпреки това „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че за разлика от СЗО „Националната академия не е извършила публичен преглед, за да определи дали даренията на Саклер са повлияли на нейната политика, въпреки че е издала два големи доклада, които са повлияли на националната политика в областта на опиоидите“.
Един от тези доклади (ВИЖ ТУК), издаден през 2011 г., продължава да се използва от федералните агенции за обществено здраве като основа за решенията за политиката по отношение на опиоидите, въпреки че според „Ню Йорк Таймс“ докладът е „вече до голяма степен дискредитиран“.
Според „Ню Йорк Таймс“ докладът „описва хронична болка, която ограничава функциите и струва на нацията милиарди долари под формата на пропуснати заплати и възнаграждения“. По-късни оценки на Центровете за контрол и превенция на заболяванията „определят хроничната болка по различни категории на тежест, като твърдят, че състоянието засяга от 7% до 21% от американците“.
„Регулаторните, правните, образователните и културните бариери възпрепятстват подходящата от медицинска гледна точка употреба на опиоидни аналгетици“, се посочва в доклада.
В доклада се твърди, че приблизително 100 милиона американци страдат от хронична болка – „оценка, която се оказа силно завишена“, посочва „Ню Йорк Таймс“.
Въпреки това този доклад е помогнал за провеждането на агресивни кампании за продажба на опиоиди от страна на производителите на лекарства и е повлиял за одобряването на „поне един силно действащ опиоид“ от Агенцията по храните и лекарствата на САЩ (ВИЖ ТУК).
Докладът от 2011 г. е публикуван в момент, когато Белият дом заявява, че САЩ е изправена пред криза на опиоидната зависимост (ВИЖ ТУК).
В годините преди публикуването на доклада Пърдю Фарма лобира (ВИЖ ТУК) за законодателство – което беше прието през 2010 г. – което да признае болката за значим проблем на общественото здраве. Компанията също така призова Националната академия на науките, инженерството и медицината да издаде подобно признание (ВИЖ ТУК). Последваха срещи между лобисти на Пърдю Фарма (ВИЖ ТУК) и членове на академията.
Разследване на Milwaukee Journal Sentinel и MedPage Today от 2014 г. установи (ВИЖ ТУК), че в рамките на три години от работата по доклада 9 от 19-те души в комисията, която го е изготвила, са имали финансови връзки (ВИЖ ТУК) с производители на наркотични болкоуспокояващи.
Според „Ню Йорк Таймс“ докладът не разкрива никакви конфликти на интереси, в които е замесен неговият автор, както и статията от 2014 г., публикувана от Националната академия в медицинското списание JAMA (ВИЖ ТУК), в която се обяснява как комисията е стигнала до цифрата „100 милиона американци“.
Няколко членове на комисията, изготвила доклада за 2011 г., пряко или косвено са получили пари от Пърдю Фарма – включително д-р Ричард Пейн, тогавашен президент на Американското дружество за борба с болката, който е получил над 900 000 долара, и Майра Кристофър, чиято организация с нестопанска цел е получила 934 770 долара.
Отделно от това, през 2016 г. – месеци след като Националната академия получава дарение от 10 млн. долара от членове на семейство Саклер и когато смъртните случаи, свързани с опиоиди, се увеличават – Американската агенция по храните и лекарствата, под натиска на Конгреса, призовава академията да „сформира комитет, който да издаде нови препоръки за опиоидите“, според „Ню Йорк Таймс“ (ВИЖ ТУК).
Д-р Робърт Калиф (ВИЖ ТУК) , заместник-комисар на FDA по медицинските продукти и тютюна през 2016 г. (сега комисар на FDA), се обърна към Националната академия на науките, инженерството и медицината за насоки (ВИЖ ТУК). По-късно същата година Калиф е избран за член на Националната академия по медицина (ВИЖ ТУК).
Според „Ню Йорк Таймс“ Калиф цитира цифрата „100 милиона“ в статия, която той и други служители на Агенцията по храните и лекарствата са публикували в New England Journal of Medicine и в която се посочва, че Националната академия на науките, инженерството и медицината предлага „безпристрастна и високо уважавана гледна точка по тези въпроси, която може да ни помогне да преразгледаме нашата рамка“.
Членовете на сформираната впоследствие комисия са в многобройни конфликти на интереси, които за пръв път са посочени от сенатор Рон Уайдън (Орегон) в писмо от 2016 г. до д-р Виктор Дзау (ВИЖ ТУК), председател на Националната академия по медицина. В статия от 2018 г. Британското медицинско списание (ВИЖ ТУК) също разглежда тези конфликти на интереси.
Един от членовете на комисията например, който е получил финансиране от Пърдю Фарма, характеризира опиоидната зависимост с термина „псевдозависимост“.
В крайна сметка четирима от членовете на комисията бяха сменени, но окончателният документ (ВИЖ ТУК), изготвен от комисията, остава крайъгълен камък на политиката за опиоидите, която понастоящем се провежда от Агенцията по храните и лекарствата и Калиф (ВИЖ ТУК).
Според „Ню Йорк Таймс“ цифрата „100 милиона“ е била посочена от тогавашния комисар на FDA д-р Маргарет Хамбург (ВИЖ ТУК) през 2014 г., когато агенцията одобри „спорен и силен опиоид, наречен Zohydro“ (ВИЖ ТУК). По-късно Zohydro е изтеглен от пазара (ВИЖ ТУК).
През 2012 г. адвокатите на Пърдю Фарма използват цифрата „100 милиона“ в рамките на разследване на Сената (ВИЖ ТУК), като я посочват като доказателство, че болката „не се лекува или се лекува недостатъчно“, съобщава „Ню Йорк Таймс“.
Според „Ню Йорк Таймс“ това не е единственият случай, в който Националните академии са „подложени на критики за пропуски при разкриването на конфликти на интереси“, като се посочват подобни случаи, свързани с доклади за биотехнологиите (ВИЖ ТУК), генно модифицираните култури (ВИЖ ТУК) и ценообразуването на лекарствата (ВИЖ ТУК).
По подобен начин даренията, предоставени от семейство Саклер на други институции, предизвикаха внимателна проверка, а в няколко случая и действия от страна на тези организации.
Например университетът „Тъфтс“ (ВИЖ ТУК) публикува преглед на възможни конфликти на интереси, свързани с изследвания на болката, финансирани от Пърдю Фарма, като част от по-широки взаимоотношения с институцията, които включват лекции на ръководители на компанията пред студенти от Тъфтс.
Според „Ню Йорк Таймс“ Тъфтс и други академични институции, като например университетът „Браун“, са пренасочили финансовите дарения, получени от семейство Саклер, и сега ги използват „за превенция или лечение на пристрастяването“.
МИЛИАРДИ ДОЛАРИ ПОД ФОРМАТА НА СПОРАЗУМЕНИЯ ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ОПИОИДИ
Множество фармацевтични компании и вериги аптеки са постигнали споразумения, свързани с производството и предлагането на пазара на опиоиди и болкоуспокояващи – и с последващия им принос за кризата с пристрастяването към опиоиди.
Информацията, предоставена от OpioidSettlementTracker.com, разкрива, че тези споразумения включват компании като Johnson & Johnson (26 млрд. долара) (ВИЖ ТУК и ТУК), „големите три“ вериги дрогерии – CVS, Walgreens и Walmart (13,8 млрд. долара) (ВИЖ ТУК), Teva (4,25 млрд. долара) (ВИЖ ТУК), Allergan (ВИЖ ТУК), сега част от AbbVie (2,37 млрд. долара), Mallinckrodt (1,7 млрд. долара) ( ВИЖ ТУК и ТУК) и Endo (450 млн. долара) (ВИЖ ТУК).
Според „Ню Йорк Таймс“ (ВИЖ ТУК) Националната академия на науките, инженерството и медицината „продължава да приема средства от някои членове на фамилията Саклер, включително от тези, които са свързани с Пърдю Фарма“, дори когато опиоидната криза бушува и въздействието ѝ върху американското общество става все по-очевидно.
Даренията възлизат на около 19 млн. долара, но Националната академия „мълчи“ за решението си да приеме тези средства, съобщава вестника, като добавя, че тя „до голяма степен е избегнала подобен контрол“ и продължава да съветва федералното правителство по въпросите на опиоидите и болкоуспокояващите.
Това се случва въпреки факта, че Пърдю Фарма на два пъти се призна за виновна (ВИЖ ТУК) по федерални наказателни обвинения (ВИЖ ТУК), свързани с маркетинга на Оксиконтин – през 2007 г. и 2020 г., и е изправена пред множество съдебни дела. Въпреки че нито един от тези искове не е стигнал до съдебен процес (ВИЖ ТУК), много от тях са били уредени извънсъдебно.
Пърдю Фарма продължава да рекламира Оксиконтин пред лекари (ВИЖ ТУК) до 2018 г. Дотогава семейство Саклер е натрупало около 10,7 млрд. долара от продажбите на лекарството (ВИЖ ТУК). Семейството (ВИЖ ТУК) обаче многократно е отричало (ВИЖ ТУК) да носи каквато и да било отговорност за опиоидната криза в страната (ВИЖ ТУК).
Националната академия по медицина – известна преди като Институт по медицина – е неправителствена институция, създадена от президента Ейбрахам Линкълн през 1863 г., за да съветва независимо нацията по въпроси, свързани с науката и медицината, пише „Ню Йорк Таймс“. Всяка година се избират нови членове.
Въпреки неправителствения статут на Националните академии, Белият дом и Конгресът разчитат на техните съвети, за да оформят федералния отговор на опиоидната криза. Тези съвети се предоставят чрез политически препоръки, изготвяне на доклади и организиране на експертни групи, пише „Ню Йорк Таймс“.
Освен това, според вестника, Националната академия „получава 70 процента от бюджета си от федерално финансиране“. Част от останалите 30% обаче идват от производители на лекарства с рецепта като Пърдю Фарма.
През октомври 2020 г. Министерството на правосъдието на САЩ обяви споразумение (ВИЖ ТУК) за 225 млн. долара с Пърдю Фарма във връзка с програма, чрез която представителите на компанията „са засилили маркетинга на Оксиконтин на крайни, многобройни предписващи лекари… карайки доставчиците на здравни услуги да предписват опиоиди за употреби, които са опасни, неефективни и ненужни от медицинска гледна точка, и които често водят до злоупотреба и диверсия“.
Други съдебни дела срещу Пърдю Фарма относно Оксиконтин обаче преминават по заобиколен път през съдилищата. В същото изявление на Министерството на правосъдието от октомври 2020 г. се съобщава и за споразумение (ВИЖ ТУК) за 8,3 млрд. долара с Пърдю Фарма за ролята ѝ в поддържането на епидемията от опиоиди.
Тогава „Ню Йорк Таймс“ отбеляза (ВИЖ ТУК), че „е малко вероятно компанията да плати нещо близко до осемте милиарда долара, договорени в споразумението за уреждане на спора“, защото „тя е в съда по несъстоятелността и федералното правителство ще трябва да заеме мястото си в дългата редица от кредитори“.
Тази прогноза изглежда се потвърждава от последвалото развитие на делото.
Споразумението от 1 септември 2021 г. изискваше от членовете на семейство Саклер да платят 4,5 млрд. долара за девет години, за да разрешат граждански искове (ВИЖ ТУК), свързани с опиоидната криза, но не изискваше от семейството да признае каквато и да е отговорност за кризата. То включва и компенсационен фонд, който ще изплаща на жертвите на опиоидната епидемия (ВИЖ ТУК) между 3 500 и 48 000 долара.
Имунитетът щеше да обхване (ВИЖ ТУК) членовете на семейството и стотици фондации, тръстове, бизнес партньори, адвокати, лобисти, дъщерни дружества на Пърдю Фарма и други организации (ВИЖ ТУК). Компанията щеше да бъде разпусната (ВИЖ ТУК) и възстановена като корпорация в обществена полза (ВИЖ ТУК), като печалбите от продажбите на Оксиконтин и други продукти щяха се използват за финансиране на програми за лечение и превенция на пристрастяването.
Като част от това споразумение д-р Ричард Саклер (ВИЖ ТУК), дългогодишен президент и член на управителния съвет на Пърдю Фарма, беше разпитан – може би единственият случай, в който той или други членове на семейството са дали показания под клетва във връзка с опиоидната криза.
По време на осемчасовите показания Саклер отрича (ВИЖ ТУК) да е извършил каквото и да било нарушение от страна на компанията или семейството си.
През декември 2021 г. федерален съд отхвърля това споразумение (ВИЖ ТУК), тъй като съдът по несъстоятелността, който разглежда делото, няма правомощия да предостави на семейство Саклер бъдещ правен имунитет.
През март 2022 г. сумата за уреждане на спора с Пърдю Фарма се увеличи до 6 млрд. долара, след като девет главни щатски прокурора се съгласиха да се откажат от възражението си срещу сделката за имунитет, а допълнителните средства да бъдат насочени към програми, предназначени за справяне с опиоидната криза. Въпреки това имунитетът, предоставен на семейство Саклер, ще остане в сила за граждански дела.
Федералното правителство все още ще може да повдига наказателни обвинения срещу членовете на семейство Саклер, ако пожелае, съобщи NPR (ВИЖ ТУК).
Някои ищци обаче оспорват споразумението. Сред тях са канадски местни власти и Първите нации, две майки на синове, починали от свръхдоза опиоиди, и Програмата за попечители на САЩ – звено на Министерството на правосъдието, което отговаря за надзора на управлението на делата за несъстоятелност и на частните попечители.
През април 2022 г. Апелативният съд на САЩ, 2-ри окръг, проведе изслушване (ВИЖ ТУК), свързано с тези жалби. Оттогава са последвали малко промени. Делото все още е висящо (ВИЖ ТУК) и в крайна сметка може да бъде отнесено до Върховния съд.
Споразумението за 225 млн. долара (ВИЖ ТУК), постигнато през 2020 г. с Министерството на правосъдието, остава в сила. Отделно от това през 2019 г. семейство Саклер предостави 75 млн. долара (ВИЖ ТУК) на щата Оклахома като част от споразумение, а през 2015 г. постигна споразумение за 24 млн. долара (ВИЖ ТУК) с щата Кентъки.
ВЪПРОСИТЕЛНИ ОТНОСНО НАЧИНА, ПО КОЙТО СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ СРЕДСТВАТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА СПОРА ЗА ОПИОИДИТЕ
Въпреки че споразуменията възлизат на много милиарди долари, остават въпроси относно начина, по който тези средства се разпределят, както и относно липсата на надзор от страна на федералното правителство по този въпрос.
Според Фондация „Кайзер Фемили“ (ВИЖ ТУК) администрацията на Байдън „обеща да изпълни ключова роля в гарантирането на това, че средствата за уреждане на опиоидните проблеми ще бъдат насочени към справяне с кризата с пристрастяването в страната“, включително план за назначаване на „координатор за отчетността на опиоидната криза“ (https://joebiden.com/opioidcrisis/).
Според фондацията обаче (ВИЖ ТУК), „докато милиардите долари започват да постъпват, а щатските и местните лидери вземат важни решения как да изразходват неочакваните приходи от над 50 млрд. долара (ВИЖ ТУК) за справяне с тази дълбока криза в общественото здраве, федералното правителство в повечето случаи мълчи“.
Например, не е нает координатор за отчетността на опиоидната криза. Фондацията отбелязва също, че „Службата за национална политика за контрол на наркотиците не е публикувала публични изявления за споразуменията повече от година“ и „средствата за споразуменията са споменати само два пъти в национална стратегия (ВИЖ ТУК) от 150 страници за намаляване на трафика на наркотици и смъртността от свръхдоза“.
Въпреки че според фондацията „федералното правителство не е правно задължено да участва в дискусията“, тъй като щатите са подали искове срещу производителите на опиоиди, „има очакване федералното правителство, включително водещите национални агенции за психично здраве и пристрастяване, да вземат участие“.
Направени са паралели с предишни споразумения с големи тютюнопроизводители. Според Фондация „Кайзер Фемили“ през 1998 г. тютюневите компании са се съгласили „да плащат на щатите милиарди годишно, докато продължават да продават цигари“.
Въпреки това не бяха наложени никакви ограничения за начина на използване на средствата и „голяма част от тях бяха насочени към запълване на празнини в държавния бюджет, запълване на дупки и дори субсидиране на тютюнопроизводители (ВИЖ ТУК)“. Фондацията отбелязва: „Днес по-малко от 3% (ВИЖ ТУК) от годишните плащания са за програми за борба с тютюнопушенето.“
Въпроси за прозрачността на държавно ниво повдига също Фондация „Кайзер Фемили“, която посочва (ВИЖ ТУК), че „правителствата са задължени да докладват само за 15% от парите, които могат да бъдат използвани за неща, несвързани с епидемията, като компенсиране на бюджетни дефицити или ремонт на стари пътища“, и отбелязва, че към 28 март „само три щата и окръзи са подали такива доклади (ВИЖ ТУК)“.
В същия доклад на фондацията, който се позовава на OpioidSettlementTracker.com, се отбелязва, че „само 12 щата са се ангажирали с подробно публично отчитане на всички свои разходи“.
Въпреки че за разлика от предишните споразумения с тютюневи компании споразуменията за опиоидите съдържат разпоредба, според която поне 85% от парите, които щатите ще получат, трябва да бъдат изразходвани за „разходи, свързани с опиоидите“, определянето на тези разходи се оказа неясно и объркващо.
Например, фондацията посочва, като се позовава на примери от реалния свят (ВИЖ ТУК), че „определянето на тези понятия зависи от възгледите на заинтересованите страни – и от щатската политика. За някои това може да означава откриване на повече лечебни заведения. Други купуват полицейски камиони.“
Освен това „прилагането на стандарта от 85 % е странно, но е оставено на компаниите (ВИЖ ТУК), които са изплатили парите“, заявява фондацията и добавя, че „според правните експерти те едва ли ще бъдат бдителни“.
Според фондацията все още не е ясно дали федералното правителство (ВИЖ ТУК) ще продължи да се опитва да претендира за възстановяване на разходи за Медикейд, които са свързани с опиоидната зависимост. През 2019 г. тези разходи се оценяват (ВИЖ ТУК) на 23 млрд. долара.
Същата година Центровете за Медикеър и Медикейд услуги (ВИЖ ТУК) се опитват да възстанови част от средствата от 270 млн. долара от споразумението (ВИЖ ТУК) между Оклахома и Пърдю Фарма. Все още обаче не е ясно дали федералното правителство ще предприеме по-широк натиск за подобни изплащания.
Автор: Майкъл Неврадакис
Източник: Children’s Health Defense
Превод на български – Страничката „Монтагю Кийн“
