Тайната на Дело № 89 – Кой уби Сергей Есенин

 

На 28 декември се навършват 94 години от трагичната гибел на големия руски поет Сергей А. Есенин

 

Петербургският писател Николай Астафиев издаде книга, в която на базата на изследвания, продължили над 20 години, убедително доказва, че много документи, свързани с трагичната гибел в Ленинград на големия руски поет Сергей Есенин, са фалшифицирани, за да се скрие злодейското му убийство.


Официалната версия за гибелта на Есенин е, че той се обесил в хотел „Англетер“. В книгата на Астафиев „Трагедията в „Англетер“: действащи лица и изпълнители“ е доказано, че много документи, които се отнасят до обстоятелството по делото „Есенин“, са фалшификат. Изводът, който книгата налага, е, че големият руски поет е убит.


Астафиев изучил телеграмата, която Есенин изпратил в Ленинград на 7 декември 1925 г., с която уведомява приятеля си Волф Ерлих, че пристига; много месеци авторът на книгата преседял в музея за връзки в Петербург и изучавал телеграмите от онова време. Астафиев прави извода, че телеграмата, която Есенин изпратил и молел Ерлих да му намери жилище, е фалшива. Първо, бланката й не отговаря на документите от онова време; тя няма нито номер, нито е посочен номерът на пощенския клон, от който е изпратена.


Изучавайки телеграмите от тази година, Астафиев установил, че от Москва до Ленинград те пристигат за не по-малко от два часа. Според цифрите в телеграмата, която била изпратена до Ерлих, тя тръгнала от Москва в 15,2 часа, а е получена в Ленинград в 15,31 минути. Рекорд! Това не би могло да се случи. Онези, които сътворили фалшификата, явно не са знаели какво време да напишат.


Писателят установил, че тази телеграма всъщност би могло да бъде изпратена не от пощенска станция в Москва, а от някой клон в Ленинград.


Според Астафиев фалшиво е изречението, написано от Есенин до Ерлих: „Вова, вземи си нещата и ела при мен в хотела…“ Дори неспециалист, като сравни написаното с почерка на Есенин, ще види, че то е написано от друг човек. Това трябва да докаже, че Есенин, пристигайки в Ленинград при „своя приятел“ Ерлих, сам, по собствена инициатива, се установил „Англетер“. В протокола от разпита на Волф Ерлих косвено е спомената единствената записка за вещите в хотела, написана уж от ръката на Есенин, а в мемоарите му фигурира съвсем друга записка на Есенин, в която става дума за ресторант и дума няма за хотела, към който тръгнал поетът. Фалшифицирани са също и двете бележки за получаване на пари, написани от Есенин на името на Волф Ерлих.


За „убедително“ доказателство за самоубийство дълго време се смяташе фактът, че стаята на Есенин била заключена отвътре. Но са открити убедителни доказателства, че е унищожена нишата с вратата в съседната стая от балкона, откъдето са можели да влязат убийците, които инсценират самоубийството на поета.


Порезите на ръката на Есенин дълго време се обясняваха с факта, че той написал стихотворението с кръв. Но в протоколите от разпита няма и дума за това, че поетът порязал ръката си и писал „предсмъртно“ стихотворение. Този мит е създаден от вестникарите.


Всъщност надрезът на дясната ръка е направен на следващия ден – 28 декември, за да се разтвори ръката, застинала на шията му.


Време е да се направи обективно разследване


Николай Астафиев споменава, че в архива на Юрий Прокушев, който се смята едва ли не за главния есениновед в страната, се съхраняват ценни документи, включително и дневникът на поета, но никой никога не го е виждал. Никакви други специалисти не са имали и нямат достъп до него.


Писателят посочва в книгата си, че няма никакви съмнения, че Есенин е убит.


„Дошло е време – пише той, – да се преразгледа дело №89 за смъртта на поета и да се отмени постановлението на народния следовател Д. И. Бродски от 23.01.1926 г. за прекратяване на делото заради липсата на данни за престъпление, с което Ленинградската прокуратура се съгласява, признавайки събраните доказателства за самоубийството на Есенин за достатъчни, и да се заведе във връзка с новооткритите обстоятелства криминално дело, което ще позволи да се разследват обстоятелствата за трагичната кончина на поета обективно, в рамките на закона…“

Той беше обречен

Есенин е убит и това убийство не е случайно. В онези времена не би могло народният поет да избегне тази участ. И не за своите „смели“ изказвания, многобройни скандали… а заради стихотворенията си, заради ненавистта и презрението не само към комунистическия режим, а и към неговите главатари.

Много факти сочат, че Есенин не е бил, както твърдят, в състояние на маниакална депресия по времето, когато пристигнал в Ленинград.

По данни на съвременници поетът бил настроен за работа, четял на приятели стихотворенията си, разказвал за новото списание. През 1925 г. той издал осем книги, от които било подготвено пълно издание със съчиненията му. Съществува договор с Държавното издателство да му бъде изплатен хонорар за пълните събрани съчинения.

Привържениците на версията за самоубийството на поета, посочват като доказателство склонността му към суицид и престоя му в психиатрична клиника в Москва. Всъщност той се оказал там не заради здравето си; там се спасил от съдебния процес, който му готвели след скандала във влака Баку-Москва, където той се скарал с дипломатическия куриер Алфред Рога и Юрий Левит, близък на всесилния Лев Каменев. Рога и Левит чрез канцеларията на народния комисар по външните работи подали заявление за съд над поета, искайки възмездие. В този сложен случай помогнали сестрите му – Катя и Шура; скрили го в клиниката на Московския университет.

Показанията на Сварог

Художникът Василий Сварог, който нарисувал мъртвия Есенин, още без грим, през 1927 г. разказвал: „Струва ми се, че този Ерлих нещо му беше сипал през нощта… може и да не е било отрова, но вероятно силно сънотворно. Неслучайно той „забравил“ чантата си в стаята на Есенин. Не се върнал вкъщи да спи със записката на поета в джоба. Той през цялото време се въртял наоколо. Вероятно цялата им компания е седяла и чакала своя час в съседни стаи… В началото имало примка – с дясната си ръка Есенин се опитал да я отслаби, така ръката му се вкочанила. Главата му била на подлакътника на дивана, когато ударили поета в челото с ръкохватката на револвер. След това го увили в килим и искали да го хвърлят от балкона; зад ъгъла чакала кола… Но балконската врата не се отваряла достатъчно широко и оставили трупа на балкона, на студа. Пили, пушили, цялата тази мръсотия останала… Обесили го, бързайки, късно през нощта… Когато се разбягали, останал Ерлих, за да провери и подготви улики за версията за самоубийство…“

Не е живял в „Англетер“

Най-сензационното откритие направил петербургският писател В. Кузнецов. Изучавайки документите в хотел „Англетер“, той открил, че Есенин въобще не е живял там! Фамилията му липсва в списъка с живели в хотела на тази датата, когато открили висящия на тръбата на парното труп. Който помни съветските времена, добре знае, какво значи тогава да получиш стая в хотел. Всеки клиент се регистрира, администраторът записва данните от паспорта му; органите следили строго тази процедура.

Никой от персонала на хотела и отседналите там гости в тези дни не са виждали Есенин. А всичките „свидетели“, които след това давали показания за общуване с поета в стаята му в „Англетер“, включително и Ерлих, били тайни агенти на ГПУ.

Кузнецов твърди, че още щом Есенин се появил в Ленинград, веднага бил арестуван и закаран в ГПУ на ул. „Майорова“, 8/23. Там го разпитали. Операцията ръководил чекистът Яков Блумкин. Едва ли Троцки е издал пряка заповед да бъде убит Есенин, но така се случило. Поетът, който свикнал да се бие, вероятно се е съпротивявал и силно блъснал Блумкин, който паднал. Тогава стреляли в Есенин. На снимките се вижда следа от огнестрелна рана; след това Блумкин ударил Есенин с ръкохватката на револвера в челото. След което решили да инсценират самоубийство. Зловещото ГПУ се намирало срещу „Англетер“. Трупът бил пренесен в стаята, в която поетът никога не е отсядал…

Издателство PACПEP

Защо Сталин заповядал на Григорий Булатов 20 години да мълчи, че той е забил Знамето на победата над Райхстага

Последно от СВЯТ

КОВИД 20

Почина принц Филип. «Ако се преродя, бих искал да се върна като смъртоносен вирус, за да

Страница във Фейсбук

Страница във ВКонтакте

ПОДКРЕПА ЗА САЙТА

СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС

The Bulgarian Times