Тихомълком се инсталира система за наблюдение свързана с ЦРУ и МОСАД
Система за наблюдение, свързана с ЦРУ и Мосад, се инсталира тихомълком в САЩ
Стартирала през 2016 г. в отговор на стрелбата в Тел Авив и стрелбата в нощния клуб „Пулс“ (ВИЖ ТУК– бел.ред: 99% от всички стрелби, терактове и т.н.-подобни случаи по принцип са инсценирани и режисирани фейкове от службите с цел затягане на контрола) в Орландо, Флорида, Gabriel предлага набор от продукти за наблюдение за инциденти, свързани със „сигурността и безопасността“ на „така наречените меки цели и общински пространства, включително училища, читалища, синагоги и църкви“. Компанията обещава, че нейните продукти „спират масовите стрелби“ (ВИЖ ТУК). Според доклад за Gabriel от 2018 г., публикуван в „Йерусалим поуст“ (ВИЖ ТУК), в САЩ има около 475 000 такива „меки цели“, което означава, че „потенциалният пазар за Gabriel е огромен“.
От самото си основаване Gabriel е подкрепян (ВИЖ ТУК) от „впечатляваща група лидери“, главно „бивши ръководители на Мосад, Шин Бет [израелската агенция за вътрешно разузнаване], ФБР и ЦРУ“. През последните години още повече бивши ръководители на израелски и американски разузнавателни служби попаднаха в консултативния съвет на Gabriel и популяризираха продуктите на компанията.
Макар че в Съединените щати внедряването на технологията за наблюдение беше по-бавно от очакваното, това се промени драстично миналата година, когато „анонимен филантроп“ (ВИЖ ТУК) предостави на компанията 1 млн. долара, за да започне да инсталира продуктите си в училища, молитвени домове и обществени центрове в цялата страна. Същият този „филантроп“ обещава да привлече и други хора, които да се включат в дарението му, като крайната цел е системата на Gabriel да бъде инсталирана във „всяка синагога, училище и университетско градче в страната“.
Тъй като тази система, подкрепяна от ЦРУ, ФБР и Мосад, вече се инсталира „безплатно“ в Съединените щати, си струва да се погледне критично на Gabriel и нейните продукти, особено на бъдещата визия на компанията за нейната система за наблюдение. Може би не е изненадващо, че голяма част от бъдещата визия на компанията съвпада с визията на разузнавателните агенции, които я подкрепят – предпрестъпност, роботизирана полиция и биометрично наблюдение.
„БЕЗОПАСНОСТ“ ЧРЕЗ ИНВАЗИВНО НАБЛЮДЕНИЕ
Пакетът от продукти (ВИЖ ТУК) на Gabriel е изграден около паникбутона „интелигентен щит“. Паникбутонът може да се активира както ръчно, така и дистанционно, и предлага двупосочна комуникация, предаване на видео в реално време, незабавна промяна и откриване на изстрел чрез акустични средства. Паникбутонът обаче трябва да се използва заедно с пакета на компанията за откриване на заплахи, който включва „интелигентни камери“, използващи изкуствен интелект, лицево разпознаване и свързани технологии за откриване не само на оръжия, но и на „битки“ и „необичайно поведение“ на хора в определен район. Камерите на Gabriel и паникбутоните в целия обект са предназначени да действат като „задействащи механизми“. Задействането е до голяма степен автоматизирано и се управлява от изкуствен интелект. Когато се задейства „спусък за активиране“, системата Gabriel преминава в някой от режимите за предупреждение, които включват спешен случай, паника, тиха паника и жълт режим (режим за предупреждение при незначителни инциденти).
Както е отбелязано на друго място на уебсайта на компанията (ВИЖ ТУК), Gabriel се стреми да разшири дейността си далеч отвъд училищата и молитвените домове до магазини за търговия на дребно, складове, центрове за данни и банки. В тези други обекти тя специално популяризира своите възможности за откриване на „необичайно поведение“. Един пример, даден във връзка с това как продуктите на компанията могат да се използват в банковия сектор, посочва следното (ВИЖ ТУК) като „пример за откриване на необичайно поведение“:
„Във фоайето на банкомата се разхождат група хора. Gabriel се активира в режим на тиха паника и изпраща сигнали с видео на живо до оперативния център за сигурност и екипа по сигурността на място. Във фоайето започват да се излъчват звукови предупредителни съобщения. Охраната пристига, за да разчисти мястото на инцидента.“
В друг пример, този път за сектора на търговията на дребно, се отбелязва как камерите за наблюдение на Gabriel ще активират сигнали, когато засекат „необичайни движения“. Друг пример за складове и дистрибуторски центрове показва как функцията за разпознаване на лица може да се използва за активиране на „тих паник режим“, когато на територията на обекта бъде открит служител, чието трудово правоотношение е прекратено.
Превод на снимката:
Банкиране
Пример за откриване на изстрел
Във фоайето на банков клон е открит изстрел. Gabriel се активира, алармите за спешни случаи се изпращат незабавно с видео в реално време до правоприлагащите органи, екипа по сигурността и обикновените потребители. Вратите се заключват и в цялата сграда се излъчват звукови сигнали.
Пример за откриване на необичайно поведение
Във фоайето на банкомата се разхождат група хора. Gabriel се активира в режим на тиха паника и изпраща сигнали с видео на живо до оперативния център за сигурност и екипа по сигурността на място. Във фоайето започват да се излъчват звукови предупредителни съобщения. Охраната пристига, за да разчисти мястото на инцидента.
Една от отличителните черти на системата Gabriel в сравнение с други системи, според компанията, е силното разчитане на изкуствен интелект и машинно обучение. Както е отбелязано на техния уебсайт (ВИЖ ТУК), „ние нарушаваме охранителната индустрия, като заменяме наследените системи за сигурност, зависещи от човешкото взаимодействие, с автоматизирани системи, които намаляват времето за реакция, хаоса и разходите“. Това „нарушаване“ се основава отчасти на ангажимента на Gabriel за „иновации“, който ги е накарал да интегрират в платформата си това, което те наричат „превантивни възможности“. Компанията също така отбелязва, че „вече е започнала да интегрира [системата Gabriel] с най-съвременни технологии като откриване на оръжия, охранителни дронове, роботика и интелигентни камери“.
Има малко допълнителна информация за усилията на компанията да интегрира своята система с дронове и роботи за сигурност. В момента на пазара се предлагат много охранителни дронове (ВИЖ ТУК), които се използват в домове, промишлени обекти и други видове обекти, както и охранителни роботи, като например роботите „кучета“, създадени от компанията Boston Dynamics (ВИЖ ТУК), собственост на Hyundai, които понастоящем се използват (ВИЖ ТУК) от някои американски правоприлагащи органи. Това, разбира се, означава, че амбициите на Gabriel в това отношение вероятно ще се осъществят по-скоро рано, отколкото по-късно. Заслужава да се отбележи обаче, че както дроновете, така и роботите могат лесно да бъдат „подобрени“, за да притежават смъртоносни оръжия (ВИЖ ТУК). Като се има предвид технологията на Gabriel, оруелската възможност за изцяло автоматизиран отговор на различни видове инциденти, включително такива, произтичащи от откриването на „необичайно поведение“, които биха могли да включват използването на смъртоносна сила, вече не изглежда толкова футуристична или далечна, колкото някога.
Важно е да се отбележи и планираната цел (ВИЖ ТУК) на компанията да предложи функционалности за прогнозна полицейска дейност (т. е. за предотвратяване на престъпления). Те заявяват, че: „В бъдеще виждаме платформа за сигурност [т. е. бъдеща итерация на продуктите на Gabriel], която може да предвиди събития с масова причинност въз основа на човешкото поведение, да идентифицира заплахи за масови жертви преди първото предприето действие и да автоматизира предупреждаването, за да информира потенциалните жертви, преди да е нанесена вреда.“ Прогнозната полицейска дейност е основна цел на компании, дълбоко свързани с ЦРУ и израелското разузнаване, от няколко години, като най-известната от тях е Palantir (ВИЖ ТУК).
Веднъж инсталирани, системите на Gabriel предлагат пълно, но инвазивно наблюдение на граждански зони. Макар че училищата и читалищата, които Gabriel най-често ухажва, са били спорадични мишени на стрелци през последните няколко десетилетия, това често са места, които традиционно не се интересуват от внедряването на решения за наблюдение, управлявани от изкуствен интелект, в своите помещения. Въпреки това тези места трябва да станат „свързани“, за да се осъществи бъдещата парадигма на пълна свързаност между всички хора и места (напр. интернет на нещата (ВИЖ ТУК), интернет на местата (ВИЖ ТУК), интернет на телата (ВИЖ ТУК)). Всъщност тази парадигма е необходима, за да се задълбочат връзките между дигиталния и физическия свят, които се смятат за необходими за началото на така наречената Четвърта индустриална революция или 4IR (която сама по себе си е описана (ВИЖ ВИДЕО) като „сливане“ на физическата и дигиталната сфера).
По-специално, продуктите на Gabriel са предназначени да създадат мрежа, еквивалентна на „интернет на местата“, който е „специализация на интернет на нещата“ (ВИЖ ТУК), позволяваща на сградите да бъдат „инструментално овластени чрез сензори, споделяне на данни и изчисления“. Gabriel открито изтъква „мрежовия ефект“ на своите продукти, когато те са инсталирани в няколко сгради в един и същи район, създавайки „безопасна и свързана общност“. Макар че според Gabriel този „мрежов ефект“ помага за поддържането на безопасността на цели общности, той е от полза и за прилагането на модела на „интелигентния град“ (ВИЖ ТУК), който използва интернет на нещата и повсеместно разположени сензори и камери за събиране на огромни количества данни, които след това се използват за „управление на предоставянето на услуги“, като тези услуги включват и разполагането на правоприлагащи органи.
Превод на снимката:
Мрежов ефект
Ефективната комуникация е незаменима за изграждането на сигурна и свързана общност.
Незабавно уведомяване на няколко места в дадена област в случай на инцидент, което позволява на местата да задействат протоколите си за потенциална заплаха.
Основните двигатели (и строители) на парадигмите „интелигентен град“ и „интернет на нещата“ са, разбира се, големите технологични компании. Струва си да се отбележи, че въпреки че се рекламира като компания, чиято цел е да предотвратява масовите стрелби, когато и преди да се случат, Gabriel също така активно се стреми да привлече технологичните гиганти от Голямата петорка в Силициевата долина – Google, Amazon, Meta (бившия Facebook), Apple и Microsoft. Миналата година съоснователят на Gabriel Йони Шеризен заяви пред Times of Israel, че:
„Нашият продукт вече се използва в сектора на банковите и финансовите услуги и имаме няколко пилотни проекта с някои от най-големите технологични компании, Голямата петорка. Така че наблюдаваме центрове за данни, корпоративни офиси или кампуси, производствени съоръжения за фармацевтични продукти и други стоки от първа необходимост… защитаваме най-различни видове пространства.“
ПОДКРЕПАТА ЗАД GABRIEL
Макар че събитията с масови жертви в САЩ са ужасни и вероятно биха могли да бъдат смекчени до известна степен с помощта на технологии като тези, предлагани от Gabriel, дълбоките връзки на компанията с израелските и американските разузнавателни служби, които се опитват да използват подобни технологии за скрити цели, са причина за безпокойство.
Когато за пръв път писах (ВИЖ ТУК) за Gabriel през 2019 г., съветът им от съветници включваше четирима души. Сред тях бяха Рам Бен-Барак, бивш заместник-директор на Мосад и бивш генерален директор на израелското министерство на разузнаването; Йоханан Данино, бивш началник на полицията за държавата Израел; Коби Мор, бивш директор на задграничната мисия на израелската разузнавателна агенция Шин Бет; и Райън Пети, бащата на жертва на стрелба в Паркленд и приятел на бившия губернатор на Флорида (и настоящ сенатор от Флорида) Рик Скот. По онова време Пети е единственият американец, който участва.
Оттогава насам Gabriel се стреми да привлече американски училища, бизнес и други институции много по-агресивно и добави още американци в консултативния си съвет. Сред тях са (ВИЖ ТУК) Боб Посика, бивш специален агент на ФБР, бивш старши директор по глобалната сигурност в Pfizer и старши съветник на Chertoff Group (бившият ръководител на Министерството на вътрешната сигурност Майкъл Чертоф), и Дон Хепбърн, бивш ръководител на ЦРУ в продължение на 26 години (ВИЖ ТУК) и бивш заместник-директор на ФБР. Добавен е и Менахем Пакман, който повече от 30 години е работил като висш ръководител в кабинета на министър-председателя на Израел и е експерт по „разузнаване, сигурност и борба с тероризма“.
Макар че разбира се е възможно тези многобройни бивши служители на американското и израелското разузнаване да нямат скрит мотив да съветват Gabriel, важно е да се отбележи, че лидерите на израелското военно разузнаване и Мосад не гледат на това по този начин. Както подробно описах в няколко предишни доклада, през 2019 г. израелската компания Calcalist Tech публикува доклад (ВИЖ ТУК), в който се отбелязва, че „от 2012 г. насам проектите, свързани с киберпространството и разузнаването, които преди това са се осъществявали вътрешно в израелската армия и основните разузнавателни звена на Израел, се прехвърлят на компании, които в някои случаи са създадени точно с тази цел“. По-нататък се посочва, че:
„В някои случаи ръководителите на развойни проекти в израелските военни и разузнавателни служби са насърчавани да създават свои собствени компании, които след това поемат [военен и/или разузнавателен] проект.“
Не е съвсем ясно защо през 2012 г. военното разузнаване и други разузнавателни агенции на Израел решиха да започнат да възлагат дейността си на външни изпълнители, макар че Calcalist Tech предполага, че причината е свързана с разликата в заплатите в частния и публичния сектор, като в първия заплащането е много по-високо. През 2012 г. обаче американският управител на хедж фонд Пол Сингър – заедно с дългогодишния икономически съветник на Бенямин Нетаняху и бивш председател на израелския Национален икономически съвет Юджийн Кандел – решават да създадат (ВИЖ ТУК) Start-Up Nation Central (SUNC).
Както вече съобщих за MintPress News (ВИЖ ТУК), SUNC е основана като част от целенасочени усилия на израелското правителство да противодейства на ненасилственото движение за бойкот, дивестиции и санкции и да превърне Израел в доминираща глобална „киберсила“. Тази политика е насочена към увеличаване (ВИЖ ТУК) на дипломатическата мощ на Израел и конкретно към подкопаване (ВИЖ ТУК) на движението за бойкот, дивестиции и санкции, както и на всякакви национални или международни усилия за търсене на отговорност от израелското правителство за военни престъпления и нарушения на международното право по отношение на палестинците. Целта е другите държави да станат толкова зависими от израелските компании, и по-конкретно от технологичните компании, че да не могат да оспорват ефективно израелската вътрешна или външна политика.
През 2018 г. Нетаняху беше попитан (ВИЖ ТУК) от водещия на Fox News Марк Левин дали големият ръст, наблюдаван през последните години в технологичния сектор на Израел, по-специално в стартиращите технологични предприятия, е част от плана на Нетаняху. Нетаняху отговори: „Това е моят план… Това е много целенасочена политика.“ По-късно той добави, че „Израел разполага с технологии, защото военните, особено военното разузнаване, са създали много възможности. Тези невероятно надарени млади мъже и жени, които излизат от армията или Мосад, искат да започнат свой стартъп.“
Нетаняху отново изложи (ВИЖ ВИДЕО) тази политика година по-късно на конференцията Cybertech 2019 в Тел Авив, където заяви, че превръщането на Израел в една от петте най-големи „киберсили“ е „наложило да се позволи на тази комбинация от военно разузнаване, академични среди и индустрия да се събере на едно място“ и че това е наложило още да се позволи на „нашите възпитаници от военните и разузнавателните части да се обединят в компании с местни и чуждестранни партньори“.
Това сливане на „военното разузнаване, академичните среди и промишлеността“ е открито признато и от бившия директор на Мосад Тамир Пардо, който през 2017 г. заяви (ВИЖ ТУК), че „всеки“ в израелския кибертехнологичен сектор е „възпитаник“ на израелското разузнаване, като Мосад, или на израелското военно разузнаване, като Отдел 8200 (израелският еквивалент на Агенцията за национална сигурност на САЩ). Пардо дори стига дотам да каже, че самият Мосад е „като стартъп“.
Пардо щеше да знае. След като напуска поста си на директор на Мосад през 2016 г., той се впуска направо в света на израелските технологични стартъпи и става председател на Sepio Systems (ВИЖ ТУК), чиито двама изпълнителни директори са бивши офицери от Отдел 8200. Консултативният съвет на Sepio Systems включва (ВИЖ ТУК) бившия главен директор по информационна сигурност на ЦРУ Робърт Бигман и бившия ръководител на Националното кибернетично бюро на Израел и ветеран от израелското военно разузнаване Рами Ефрати. Софтуерът за киберсигурност на Sepio Systems е приет (ВИЖ ТУК) от няколко банки, телекомуникационни и застрахователни компании, включително в САЩ и Бразилия.
След като установихме, че множество израелски технологични компании работят като прикритие за разузнаването, възниква въпросът дали Gabriel е такава компания. Въпреки че е трудно да се каже със сигурност, няколко компании, които са били разкрити като подставени лица, като свързаната с Джефри Епстийн и Ехуд Барак Carbyne (ВИЖ ТУК), са участвали в създаването и прилагането на необходимата структура за „предпредстъпен“ подход към правоприлагането в САЩ. Визията на Gabriel за напълно автоматизирана система, която може да използва прогнозни анализи на човешкото поведение, за да спре престъпленията, преди да са се случили, е страшно сходна със същата визия, застъпена от Carbyne, преди връзките им с Епстийн и израелското разузнаване да бъдат разкрити много публично през 2019 г.
Използването на „предпрестъпление“, описано в научнофантастични епоси като „Специален доклад“ на Филип К. Дик, има дълбоко обезпокоителни последици за обществото, гражданските свободи и бъдещето на полицейската дейност. Както отбелязва Британският журнал по криминология (ВИЖ ТУК), „предпрестъпността свързва принудителните действия на държавата с подозренията, без да е необходимо повдигане на обвинение, преследване или присъда“ и е част от по-широка тенденция „към интегриране на националната сигурност [например разузнавателните служби] в наказателното правосъдие“. Всъщност, както отбелязвам (ВИЖ ТУК) в работата си от много години насам, американските и израелските разузнавателни служби, особено най-мракобесните им компоненти, са били тайно двигатели на протоколи за „предпрестъпление“, предназначени да елиминират общественото несъгласие от 1980-те години, ако не и по-рано.
Тези ранни системи за „предпрестъпност“, както и тези, които се разработват днес, отдавна зависят от технологиите и масовото наблюдение като средство за профилиране на потенциални дисиденти. Ключовият софтуер за тези ранни версии е софтуерът PROMIS, който е откраднат от израелски разузнавачи съвместно с Министерството на правосъдието на САЩ и се използва за профилиране и проследяване на хора, както и на парични потоци в САЩ и в чужбина. Служителите по националната сигурност на САЩ, замесени в скандала „Иран-Контра“, използват PROMIS за създаването на базата данни Main Core, която се използва и до днес и в която се посочват американците, считани за „опасни“ в случай на неясно дефинирана „национална извънредна ситуация“, която може да застраши „непрекъснатостта на правителството“. Както вече отбелязах, израелското разузнаване изигра съществена роля (ВИЖ ТУК) в разработването на Main Core.
Днес предкриминалистиката вече е налице, макар че понастоящем тя е запазена за специални случаи, а не за основния подход на правоприлагащите органи на САЩ. През 2019 г. тогавашният главен прокурор Уилям Бар официално прие (ВИЖ ТУК) предпрестъпността като политика на Министерството на правосъдието чрез програма, наречена DEEP (Disruption and Early Engagement Program). Оттогава насам рамката на администрацията на Байдън за борба с вътрешния тероризъм до голяма степен се основава на предпрестъпността (ВИЖ ТУК) и има за цел да продължи там, където Бар е спрял. За да се създаде ефективна система за предотвратяване на престъпления, е необходима необходимата инфраструктура. Понастоящем тази инфраструктура се осигурява от няколко компании, които са откровено свързани с разузнаването, като Mark43 (https://mark43.com/about-us/), Carbyne и Gabriel.
И все пак, докато Mark43 (ВИЖ ТУК) и Carbyne са насочени съответно към правоприлагащите органи и службите за спешна помощ, Gabriel инсталира инфраструктурата, необходима за предотвратяване на престъпността, директно в местата за бизнес, отдих, обучение и поклонение. Фокусът му – училища, молитвени домове и обществени центрове – са места, които обикновено не биха закупили такава инвазивна технология. И все пак маркетинговият подход на Gabriel, основан на страха и фокусиран върху масовите стрелби (който отразява маркетинговите усилия на Carbyne (ВИЖ ТУК)), накара някои да се вържат.
Да се върнем на „анонимния филантроп“, споменат в началото на тази статия. Според докладите (ВИЖ ТУК) този „анонимен филантроп“ осигурява парите, необходими за поставянето на продуктите на Gabriel в училища, молитвени домове и кампуси в САЩ „безплатно“. Както отбелязва израелското издание No Camels (ВИЖ ТУК), Шеризен споделя, че „[визията на филантропа] е да обхване всяко училище и синагога и да включи всички в една и съща платформа“. Само каква полза за „мрежовия ефект“ на Gabriel и по-широките му амбиции в областта на предпрестъпността!
Анонимността на този „филантроп“ е забележителна, тъй като терминът „филантроп“ се използва за измиване на репутацията на известни корумпирани и безскрупулни бизнесмени от поколения насам. Ако си припомним случая с Джефри Епстийн, педофилът, свързан с разузнаването, беше широко приветстван като „филантроп“, преди тайните му и незаконни дейности да станат по-широко известни. Освен това възниква въпросът – какъв „филантроп“ би искал да има инфраструктура за наблюдение на предпрестъпления във всяко училище в страната? Историята, предоставена от съоснователя на Gabriel, може лесно да бъде прикритие за същите разузнавателни агенции, които подкрепят Gabriel и свързаните с нея компании, и би било добре да проучим по-добре технологията, която се използва за изучаване и наблюдение на нашите деца и общности.
Автор: Уитни Уеб
Източник: Unlimited Hangout
Превод на български – Страничката „Монтагю Кийн“
СВЪРЗАНА ПУБЛИКАЦИЯ
ПО ТЕМАТА
Дигитални следи: Как ФБР идентифицира, проследява и закръгля дисиденти
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
CBDC – дигиталната валута/дигиталният концентрационен лагер (ВИДЕО – БГ СУБ) ОБНОВЕНА
