Тишината стимулира растежа на нови мозъчни клетки

Живеем във все по-шумен свят. Дори когато сме вкъщи, чуваме коли и мотори да реват по улиците, кучето на съседа да лае, а дори в събота и неделя някой ще извади флекса. Шумът е навсякъде, дори през нощта. Това повдига въпроса, дали целият този шум причинява проблеми на здравето ни. От друга страна – дали моментите на тишина са полезни?

През 2011г. Финландия лансира кампания, рекламираща туризма в страната. Бяха рекламирани теми като обновената образователна система на страната, училищата по функционален дизайн и т.н., но една от ключовите теми беше чисто нова:
тишината.

Модерните общества са изключително шумни. „Тишината е ресурс и в бъдеще хората ще са готови да плащат за тишина,“ се казва в специален доклад по темата. „Решихме, вместо да казваме, че е празно и тихо и че никой не говори за нищо тук, да го обърнем в предимство“, обяснява Ева Кивиранта, която е мениджър социални медии за VisitFinland.com.

Тишината е странно начало на маркетингова кампания. В крайна сметка тя не може да се измери, да се съхранява, продава или подарява. Финландската кампания обаче повдига въпроса, какви са ползите от тишината.

В последните години учените изследват ефекта от тишината върху човешкия мозък и тяло. Тя притежава силата да успокоява телата ни, „да намалява звука“ на мислите ни и да настройва връзката ни със света.

Шумът е звук, който е нежелан и неприятен за този, който го чува. През 1859 г. британската медицинска сестра и социален реформатор Флоранс Найтингейл пише: „Ненужният шум е най-жестоката липса на грижа, която може да бъде причинена на болните и на здравите.“ Всеки шум причинява стрес и загуба на сън за възстановяващите се пациенти, аргументира се тя. Стига дори по-далеч, цитирайки лекция за „внезапни шумове“, причинили смъртта на болни деца.

По-нови изследвания доказват правотата на Найтингейл. В средата на 20 век учените откриха връзка между между хипертонията и хроничното излагане на шум като звуците, идващи от магистрали и летища. Следващи изследвания доказват пряка връзка между шума, загубата на сън и заболяванията на сърцето. Когато се долови шум, мозъкът реагира незабавно, дори по време на сън. Това води до мигновено освобождаване на хормони на стреса като кортизол. Хората живеещи в постоянно шумна среда често изпитват хронично високи нива на стрес-хормони. Тишината от друга страна не ни буди, не ни тревожи и не се опитва да ни убие. Това е какво не прави тя, но какво прави?

Тишината предизвиква растежа на нови мозъчни клетки

През 2013 г. регенеративният биолог Имке Кирсте изследва ефекта от звуци върху мозъка на мишки. Това, което открива тя, може да демонстрира ползите от тишината. В своя експеримент тя излага 4 групи по 5 мишки на различни слухови дразнители и използва тишината за контрол. Шумовете имали краткотраен неврологичен ефект, но тя открила, че 2 часа тишина стимулира развитието на клетки в хипокампуса – този дял в мозъка, който е отговорен за формирането на спомени чрез чувства и усещания.

Това било озадачаващо: липсата на дразнител имала много по-голям ефект, от който и да било дразнител. Растежът на мозъчни клетки обаче не винаги означава полза за тялото. В този случай все пак изглеждало, че клетките се превръщат във функциониращи неврони. „Видяхме, че тишината наистина помага новогенерираните клетки да се превърнат в неврони и да се интегрират в системата“, обяснява Кирсте.

Засега това все още са предварителни констатации, но какво ли може да е приложението на подобно откритие? Може ли изследвания в тази посока да помогнат на хора с дегенеративни заболявания като Алцхаймер, деменция и Паркинсон?

В крайна сметка не е необходимо да ходите във Финландия, за да намерите повече тишина, но тишината може да прави чудеса за настроението и мозъка ви.

Ивайло Красимиров, Мегавселена