УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВО НА СТРАХА В УСЛОВИЯ НА ДЕМОКРАЦИЯ – (НЕ)ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗМИСЛИЦА
Бих искал да представя на читателите на The Bulgarian Times превод на част от книгата на Никола Бьогле ,,Безликият пасажер“ (,,Le Passager Sans Visage“, издателство XO, 16 септември 2021 г.). Без да разкривам сюжета, ще се огранича да кажа, че антагонистът, т.нар. ,,Пасажер“, е ръководител на тайна клика, ,,правителство в сянка“, и публикуваната по-долу негова реч илюстрира плановете на кукловодите за постигане на световно господство посредством заробване на човешките души с отровата на страха. Както самият автор пише в своя послеслов, озвученият от Пасажера план черпи вдъхновение отчасти от ,,Владетелят“ на Макиавели, също и от ,,Пропаганда“, Библията на масовата манипулация, написана от американския племенник на Фройд, Едуард Бернейс, през 1928 г., който, несъмнено, се вдъхновява от теориите на своя чичо за безсъзнателното и човешките импулси, и създава настолно ръководство за това как най-успешно да превърнем хората в покорни потребители. През последните десетилетия имаше немалко събития, които да подскажат на хората, че светът се движи към повсеместно робство, вододелни примери, за което бяха атаките на 11 септември 2001 г., икономическата криза от 2008 г., специалната операция, известна сред масите като Ковид-19 и войната в Украйна. Единствено когато познаваме врага си, имаме възможност да изковем печеливша стратегия за победа, а представеният откъс още веднъж потвърждава плановете на световния елит. Както е казал Сун Дзъ: ,,Ако познаваш врага, както и себе си, не трябва да се страхуваш от изхода и на сто битки“.
,,Дами и господа акционери на Плана, членове на единия процент. Искам да припомня пророчеството на един от нашите събратя, Уорън Бъфет, който каза през 2005 г. : ,,Класовата борба е факт. Моята класа, класата на богатите, води тази война и ще я спечели“. Петнайсет години по-късно, ние трябваше вече да кажем: ,,Победихме“. Но това не е така.
Преди обаче да ви разкрия втората фаза на Плана, която, най-сетне, ще ни позволи окончателно да победим, бих искал да ви поздравя за вече постигнатите резултати. Ние контролираме средствата за масова информация, застрахователните компании, съдилищата, парламентите, банките, лабораториите и образователните системи в целия западен свят, и нашето обединение се справи блестящо със задачата да създаде условия, които да увековечат нашата власт и нашето свръхбогатство. Така ще бъде дотогава, докато запазваме възможността да изпреварваме и задушаваме възраженията на онези, върху които стъпваме, за да се издигнем още по-високо.
Първата част от нашия План, насочена към съхраняване на нашето господстващо положение, завърши успешно. Ние свършихме забележителна работа с потъпкването на мисълта. Благодарение на широкото разпространение и безсъдържателност на социалните мрежи – наркотика, достъпен от най-ранна възраст, благодарение на занижените критерии на училищните програми, благодарение на комерсиализацията на телевизиите и излъчваните по тях безсмислици, благодарение на инфантилизацията на политическото говорене, благодарение на наплива от чисто развлекателна, лишена от дълбочина информация, ние постигнахме велика победа. За по-малко от двайсет години, ние съумяхме да намалим средния коефициент на интелигентност на западните народи с най-малко три пункта. Нашето стадо все по-трудно осъзнава на какво всъщност го подлагаме. Освен това, нарастващата липса на интелект върви ръка за ръка с увеличаващото се безразличие към онова, което винаги е било наш враг: идентичността. Хванати в капана на наркотика с незабавна награда – лайкове и селфи, лесен допамин и куха информация, хората загубиха страстта си да полагат усилия, които да ги подтикнат към бунт.
Между другото, бих искал да отбележа и своята малка лепта в подкопаването на идентичността на народите, анонимно изкупувайки чрез подставени компании произведения на изкуството и различни реликви, върху които почива тяхната култура, за да прекъсна корена на тяхната опасна любов към своята страна, към своята история, целия този спояващ боклук.
Втората фаза, за която знаете не по-зле от мен, целеше окончателно да предаде цялата власт в наши ръце, единствено и само в наш интерес. Казвам ,,целеше“, защото, за съжаление, все още не сме спечелили, макар че това трябваше да се случи много отдавна!
Какво още чакате, за да затегнете веригите на народите? Докато не стане твърде късно? Трябва ли да ви напомня, че сме във война? Времето ни притиска, дами и господа! Може би ще помислите, че смятам някои от вас за наивни глупци или идиоти, но вземайки предвид сериозността на положението и вашето колебание да водите решителни действия, ми се струва, че е назрял моментът да ви припомня извънредността на ситуацията и целта, която преследваме!
Внедреният от нашите предшественици по време на индустриалната революция икономически модел е изчерпан. Нефтените запаси и възможността да продължаваме практически неограничената експлоатация на земните недра са на привършване. Намаляването на достъпа до продоволствие, вода и въглеводороди ще предизвикат дефицит, оскъдица и смърт. Ако ние, единият процент, нашите деца, нашите внуци и правнуци искаме да продължим да живеем, както винаги сме го правили, тоест без да си броим разходите и по-добре от всички, ние трябва радикално да намалим дела, който се полага на останалите деветдесет и девет. За последното десетилетие, нашата класа на свръхбогатите значително се увеличи. Така че е необходимо от днес да започнем да дресираме народите така, че да ги научим да се задоволяват с много по-малко, така че ние да запазим своето богатство и даже да го преумножим!
Невъзможно е да ги дресираме държава по държава. Този подход е прекалено рисков и предполага отстъпки и най-различни тънкости, което в края на краищата заплашва да размие нашия проект. Не, на нас ни трябва – и ние винаги сме го знаели – световно правителство, за да може осем милиарда жители на Земята да маршируват в единен строй, покорно подчинени на установените от нас правила!
Но как да постигнем тази цел без протести, без проява на враждебност от страна на населението? Как да избегнем образа на гнусни робовладелци? Отговорът е прост: първо трябва да приспим тяхната бдителност и желание за бунт, след което да убедим народите, че нашият нов цивилизационен модел цели единствено и само тяхното добро. И те ще ни последват като овце, щастливи, че имат възможност да се отплащат със собствената си козина. Знам, че не разкривам нищо ново, тук става въпрос ни повече ни по-малко за вдъхване на живот в най-блестящата идея, породена от интелекта на скъпия Ла Боеси: доброволното робство.
Само че, независимо от всичките ни усилия, много народи все още притежават скрит инстинкт, тлеещо вътрешно желание, готово да избухне във всеки един миг. Това е и нашият най-зъл враг: свободата!
Да, именно свободата. Въпреки нашите опити да задушим този древен идеал, заменяйки го с култа към безграничното удоволствие и липсата на култура, това величие, за което те са недостойни, продължава да въодушевява някои от тях. Подобно на задрямали животни, те гледат към хоризонта и като бдителен караул са готови да вдигнат тревога при всяко едно наше тромаво или прекалено открито действие. И ето че неколцина от тези пазачи сплотяват около себе си онези, които сме приспали, те започват да отварят очи, да разсъждават, да се обединяват, да обичат и да мразят. Всеки път, когато сме претърпявали поражение, дами и господа, това е ставало заради свободата! Всеки път именно тя проваля опитите ни да установим контрол. Защо става така? Защото дълбоко в душата си тези голтаци, тези жалки хорица знаят, по-скоро усещат, че без фундамента на свободата не може да просъществува нито един от принципите, необходими за тяхното благосъстояние: нито братство, нито равенство, нито правосъдие. Тази проклета идея представлява единствената универсална ценност, способна да обедини населението, да го направи по-силно, по-предпазливо, по-независимо. Ето защо трябва да се избавим именно от нея, веднъж и завинаги.
Но, колкото и да сме силни, не можем да я атакуваме открито. Тя е изключително могъща. Тя прави хората прекалено горди, изпълва ги с още повече храброст, сила и увереност. Тогава какво да правим? Има само един начин да я победим. Да й противопоставим друга, още по-мощна идея: безопасността.
И на нас ни предстои да направим така, че безопасността да се превърне в новия фундамент на световната цивилизация. Тогава ще контролираме народите по собствена преценка!
Безопасността трябва да стане новата религия на индивида, в името, на която той да се откаже от всичко останало. Тази жажда да бъдеш защитен трябва да проникне навсякъде. Да стане толкова настоятелна, толкова необходима, че свободата да бъде възприемана като лукс, който, уви, повече не можеш да си позволиш!
Разбира се, в началото те ще критикуват този нов ред на нещата, може би ще съжаляват за своята независимост, но накрая ще го приемат, защото мозъкът им няма да вижда никаква друга алтернатива. Стъпка по стъпка, противниците на тази нова ценностна система ще бъдат отритнати от обществото като опасни размирници, които се стремят да разрушат реда и стабилността. Ако си изиграем умно картите, любимата им свобода ще се превърне в безполезен боклук, който те ще изхвърлят, за да съхранят безопасността си.
Ще попитате, как да направим това желание постоянно? Как да го превърнем в систематичен рефлекс, а не в решение, базирано на интелектуални изводи? Как да убием всеки спор в зародиш? Как да ги накараме да забравят за крехкото равновесие на тяхната демокрация, така че народите да продължават да копнеят за тази ултрабезопасност, даже когато заплахата е преодоляна. Отговарям: за да накараме целия свят да употребява дрогата на безопасността, съществува внушителното оръжие на страха. Повсеместен, постоянен страх!
Ето защо залогът върху страха е винаги печеливш. В продължение на двеста хиляди години, хомо сапиенс еволюира и се развива с една-единствена цел: да осигури оцеляването си. За себе си и своите близки, той търси само едно, безопасност. Когато накрая съумява да покори природата, да се защити от дивите зверове, по-лесно да намира храна, да се пази по-ефективно от студ и болести, неговите страхове намаляват. Тогава той започва да мисли за развитие на нови усещания като щастие, разцвет, радост, любов, а след векове на робство осъзнава, че за да може да се наслади на удоволствията от живота, трябва преди всичко да бъде свободен. Свободата се оказва основен принцип на хуманизма. Тя се превръща в толкова мощен фактор, че милиони загиват в нейна защита. Но, скъпи съратници, хомо сапиенс си остава хомо сапиенс. И ако го върнем обратно в условията на постоянна неувереност и неминуеми заплахи, ако животът му на планетата стане отново тревожен, тягостен и безпросветен, то тогава той ще си припомни инстинктите от изминалите времена. И свободата, като едно сравнително ново явление в живота на този биологичен вид, ще бъде захвърлена надалеч и забравена, за да бъде заменена от безопасността като висша ценност на обществената конструкция. По същия начин, по който ние експлоатирахме слабостите на ума в системата на ненаситно преследване на награда, на допамин, в нашите приложения и социални мрежи, сега трябва да се възползваме от биологичната слабост на човека, от неговата потребност да бъде защитен от страховете. Ние трябва пак да започнем да общуваме с хората като с животни, ръководени от своите инстинкти. Това е и втората част от нашия План: да запокитим хомо сапиенс назад, във времената, когато свободата е била все още непокълнала идея.
За да превърнем страха в част от ежедневието, е необходимо да накараме всеки гражданин да почувства надвисналите над Земята, а следователно и лично над него, глобални заплахи: екологична, епидемиологична, икономическа, технологична, финансова, дипломатическа. И подчертавам ,,заплахи“, в никакъв случай не ,,предизвикателства“ или ,,проблеми“. Изборът на думи е принципен. Обръщам специално внимание на присъстващите тук приятели ит медиите. Необходими са паника, ужас, отчаяние. Ефектът на снежната топка и при най-маловажното събитие трябва да работи на пълна пара, така че частният случай да се превърне в общ. И най-вече, никакви отклонения, никакви перспективи за сравнения или анализи. Хвърляйте хората в екарисажа, не им давайте възможност да вдигнат глава над водата. Трябва да потискаме, да деморализираме, да обезкуражаваме, да дезориентираме, да десолидаризираме и разделяме индивидите и, най-важното, да ги изолираме! Ако си свършите добре работата, те дори няма да искат да разговарят помежду си. И това е в основата. Защото, започнат ли да се събират, за да дискутират и сравняват възгледите си, те ще преминат към размишления, еволюция и разширяване на съзнанието, и има опасност отново да се разбунтуват.
Разбира се, против нашите действия ще се надигнат отделни роптаещи гласове. Някои ще бъдат информирани, предупредени, здравомислещи и с трезва преценка. Тези са най-опасни за нашето дело и вашата роля, ролята на медиите, се заключава в това да ги накарате да замлъкнат. Най-ефективният начин да ги унищожите, е като ги обявите за опасни дисиденти или витаещи в облаците фантазьори. Играейки на струната на объркването, на обобщаването, ние ще дискредитираме всички онези, които не следват нашата линия. Всеки човек, който предлага гледна точка, различна от нашата, ще бъде представян не като бдителен страж, вдигащ спасителна тревога, а като луд, който поставя чужди животи в опасност. Постепенно, така ние ще приравним свободното мнение към тероризма. Така ще можем да оправдаем цензурата в нашите мрежи. А когато закрием акаунтите или страниците на тези прословути несъгласни, хората ще ни ръкопляскат и ще се радват, че поредният враг на Правдата и Доброто е бил смълчан. Когато хората най-накрая осъзнаят, че някога ще настъпи ден, в който самите те ще станат жертва на цензура, когато ги изтрият за поставени в миналото лайкове, ще бъде твърде късно: ние ще наложим законови рамки, които ще важат със задна дата. И прекрасният принцип на демокрацията, когато са се сражавали за свободата на словото, под нашето вещо ръководство ще се превърне в мека тирания. Обърнете внимание, че казвам ,,мека“. Хората трябва да вярват, че все още живеят в демокрация, за да си стоят в пашкула на затъпяване. В това се крие и майсторлъкът на нашия подход.
Още няколко думи за медийната стратегия. Аз ви познавам, скъпи братя от средствата за масова информация. Вие така силно обичате героите, че има опасност да попаднете в капан. Монополът на ликвидиране на заплахи не бива да попада в ръцете на ярък, харизматичен деец, който, отстранявайки ги бързо и ефективно, да намери последователи в различни държави. Защото, както е известно, световните проблеми естествено се решават от добри хора, добри дела и добри слова. Но общият проект на нашата цивилизация в никакъв случай не трябва да бъде позитивен. Позитивната енергия създава разбиране, радост, мъдрост, знания, накратко, всичко онова, което противоречи на покорството. Ние не бива да бъдем лекарят, който да каже на своя пациент: ,,Вие ще се оправите“, а лекарят, който постоянно да му напомня, че е болен. Не бива да позволяваме на никаква съдбовна същност да унищожи чара на колективния проект за човечеството. Ако разказваме приказка за доброто, жителите на всяка страна много скоро ще се присъединят към нашето глобалистко виждане за света, защото те постоянно са в плен на страха. Нещо повече, самите те ще прокудят онези, които отказват да се поддават на страха и ще ги наричат престъпници, обвинявайки ги, че са заплаха за света. И страхът ще властва толкова дълго, колкото искаме ние, защото ще се постараем, разбира се, не да ликвидираме причините за проблема, а просто да облекчим симптомите. Изтощаването на природните ресурси, замърсяването на почвите и въздуха, ръстът на тероризма и престъпността, вредната храна, претоварването на здравните системи, вирусите, дипломатическото противопоставяне, икономическата криза, борсовият срив – всичко това е нашият капитал. Така забогатяваме още повече и усилваме за вечни времена нашата власт над масите.
Деветдесет и девет процента трябва да живеят ден и нощ в тунела на страха! Днес, дори и децата вече сънуват кошмари заради глобалното затопляне и проблемите на околната среда. Продължаваме в същия дух. За да ги накараме да разберат, че ще оцелеят само тези, които подкрепят нашите решения. Решения, които не ни струват почти нищо, защото те самите ще ги придобиват от нас по спешност, без да се налага някакъв реален контрол.
Дами и господа, следващите думи трябва да звучат в главите на всички човешки същества на тази планета на възраст между нула и сто години, а на първо време из целия западен свят: вие ще умрете, защото замърсявате прекалено много околната среда, освен ако не си купите от нас електромобил. Вие ще умрете, защото икономическата криза ще ви разори, освен ако не дадете парите си, за да спасите нашите банки. Вие ще умрете, защото на земята не достига вода, освен ако тя не ни принадлежи и ние не я разпределяме. Вие ще умрете в терористична атака, защото лобираните от нас системи за лицево разпознаване все още не са достатъчно разпространени във вашите градове. Вие ще умрете заради повишаването на нивото на океаните, освен ако не сте собственик на апартамент в някой от нашите защитени високопланински комплекси. Вие ще умрете заради ширещата се престъпност, освен ако не придобиете наше въоръжение. Вие ще умрете, защото болниците се задъхват и няма да могат да ви приемат по спешност, освен ако не сте си запазили място в някоя от частните ни клиники. Вие ще умрете, защото светът е депресивно място и всяка сутрин поражда у вас желание за самоубийство, освен ако не вземате от новото поколение наши антидепресанти. Вие ще умрете заради некачествената храна, освен ако не купувате нашите антипестициди. Вие ще умрете, защото ще ви накарат да заложите своя дом и да дадете три четвърти от вашия доход на държавата, за да помогнете за изплащането на външния й дълг, освен ако не сте записани в една от нашите застрахователни програми против бедност. Вие ще умрете, защото ядрената война е неизбежна, освен ако не се съгласите да живеете под земята в нашите бункери. Вие ще умрете, защото не използвате нашата технология за здравно наблюдение в реално време. Вие ще умрете, защото не сте закупили нашите лекарства за удължаване на живота. Вие ще умрете, защото не сте свързали вашето съзнание с компютър. Вие ще умрете, защото все някога Земята ще бъде ударена от метеорит, освен ако не финансирате нашата програма за космически изследвания. Вие ще умрете, защото лъченията от телевизорите, на които гледате сериалите си нагряват планетата, освен ако не закупите премиум абонамент. Вие ще умрете от тревога, защото сте пропуснали информация от първостепенна важност на телефона си, който е прекалено стар, за да поддържа нашите нови приложения, освен ако не се сдобиете с най-новия модел. Вие ще умрете, защото сте загубили три лайка на един от постовете си във Фейсбук, освен ако не ни дадете пълен достъп по личния си живот.
Класовата борба, толкова близка до сърцето на нашия вдъхновител Уорън Бъфет, все още не е завършила. Ние още не сме победили, но ако осъществим буквално метода на Тунела на страха, не можем да загубим. Земята ни принадлежи днес, така ще бъде и утре, и занапред. Ние сме Олимп, ние сме богове и сме длъжни да творим историята на света! Онези, които контролират страховете на хората, се превръщат във властелини на техните души“.
Никола Бьогле е завладяващ писател не само заради своя талант на разказвач, но не в по-малка степен и поради това, че неговите романи се основават на реална фактология. ,,Безликият пасажер“ не прави изключение. И възниква съвсем резонният въпрос: защо описваният сенчест елит съвсем спокойно позволява разгласяването на собствения си античовешки дневен ред, не само в художествени произведения, но също така в научни публикации и обществени дискусии? Прави го, защото е безпардонен и опиянен от своята власт. Защото суетата е любимият демоничен грях. Но най-вече, защото иска да ни направи съучастници. Той се разкрива, защото иска да ни компрометира; да ни превърне в доживотен, активен елемент от своята всепроникнала паяжина. Докато изключваме разума си и предпочитаме синьото хапче на блажената илюзия, ние работим за тях. Най-трудното за нас сега е да останем бодри, осъзнати, здравомислещи и верни на себе си.
- Автор: Кирил Радев
