„Дори и да нямате мозъчна активност и сърцето ви е спряло – все още имаме възможност да ви съживим,“
– казва Питър Рий от Университета на Аризона

И ученият не преувеличава. Неговото сътрудничество със Самуел Тишерман от Университета на Мериленд, показва, че дори и  няколко часа след смъртта, човек може да бъде съживен. Процедурата, която е изпитвана първо само на  животни включва пълно отстраняване на кръвта от тялото на  човека и неговото последващо охлаждане средно до двадесет градуса.

След като повреденото от заболяване или травма тяло бъде нормализирано,  кръвта се вкарва обратно във вените. Много хора се отнасят към такива разработки с недоверие, но Тишерман подчертава, че тяхното откритие  не е научна фантастика, а е резултат от дългогодишна работа. Но в този случай, разликата между живота и смъртта изглежда неясна.

На науката са известни много случаи, когато сърцето на пациенти на операционната маса започва да бие отново, след като лекарите вече са загубили всяка надежда да върнат пациента към живота. Въпреки това, по време на експеримента, лекарите трябвало да обърнат внимание на факта, че човешките органи спират да работят при липса на кислород. За да се преодолее тази пречка, учените решили да  охлаждат  човешкото тяло, тъй като при студ всички органи започват да работят в забавен режим.

Многократно животът на човек е спасяван  с непряк масаж на сърцето. За съжаление този метод не е подходящ за хора, чието сърце е  спряло в резултат на сериозни наранявания, като огнестрелна рана или автомобилна катастрофа. Единственият начин за спасение е  блокировка на  артериите, водещи до повредените части на тялото, спешна операция и сърдечен масаж.

Тишерман  счита за възможно охлаждане на човешкото тяло до десет или петнадесет градуса, така че хирурзите да  имат повече време за операция. Всички свине, с която са извършени експерименти, били върнати обратно към живота. Те имали почти смъртоносни увреждания  на тялото, кръвта им била източвана, но след това тяхното сърце започвало да бие отново.

Животните продължили да водят нормален живот, но учените трябвало да проверят и работата на  мозъците им. За тази цел, преди експеримента, някои прасета били обучени да отварят  контейнер с  определен цвят, в който винаги  била скрита ябълка. Възкресените прасета лесно  запомняли и повтаряли  този трик. Тези животни, които не били обучени, бързо се научвали и лесно намирали ябълката.

Следва да се отбележи, че за лекарите било много трудно да получат разрешение за извършване на този експеримент върху хора. Сложността се криела и в това, че прасетата получавали обратно  своята кръв, а за  пострадалите  хора се налагало да се вземе от донори. Д-р Рий смята, че сега особено остро стои  проблемът за спешно лечение и се надява, че  изобретеният от учените способ, ще  помогне да се спасяват човешки животи.