Великан

Хипотези за Лемурия

Лемурия е цивилизацията, за която учени твърдятче била разположена на цял континент и била унищожена вероятно поради природни катаклизми

Прочутият американски ясновидец Едгар Кейси нарича тази цивилизация Му.

Според някои изследователи Му е континент, който някога се намирал на мястото на днешния Тихи океан, докато Лемурия се свързва с днешния Индийски океан.

Не всички историци приемат, че Лемурия е съществувала, но съществуват предположения за живота на лемурийците и кое е довело до гибелта им.

 Учените започнали да проявяват интерес към Лемурия през 19 век, когато забелязали сходството между флората и фауната на югоизточните райони на Азия и югоизточната част на Африка, включително и Мадагаскар.

 

Името на хипотетичната цивилизация дали лемурите – представителите на рода примати.

В същото време в щата Калифорния в САЩ очевидци, които живеели в селища, недалеч от планината Шаста, разказвали за необикновени същества, които живеели в планината и се появявали в градовете само за да се запасят с продукти.

Тези същества приличали на хора и се определяли като последните оцелели представители на цивилизация, която потънала във водите на океана.

Тези странни същества според очевидци се появявали от нищото и изчезвали, сякаш се разтваряли във въздуха.

Местните хора смятали, че те можели да проникват в други измерения и да управляват законите на природата.

Един очевидец разказал, че с бинокъл видял сив мраморен храм, който се издигал в планината, насред гората.

Но щом започнали да изследват планината, хипотетичните лемурийци престанали да се появяват сред хората.

Лемурийската хипотеза на Едгар Кейси – 1877-1945 г., се смята за най-убедителна.

В неговите записки Лемурия е представена в момента на изчезването си, когато била духовно по-възвисена, за разлика от атлантите, които според Кейси имали лоша карма, която трябвало да поправят на Земята.

Но тъй като лемурийците нямали лоша карма, появяват рядко сред земните жители.

 Териториалните описания на страната Му на Кейси били потвърдени от геоложки и археологически изследвания.

Той смятал, че тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка по времето на появяването на хомо сапиенс, т.е. на нашия вид, било западната част на Лемурия.

През 90-те години, 60 години след предположенията на Кейси, бил открит подводният планински хребет Наска, който някога бил суша и свързвал бреговете на днешното Перу с архипелага, който също бил потопен, което отговаря на описанията на Кейси.

Според американския ясновидец Лемурия започнала частично да потъва преди 10 700 години, т.е. в края на близкия до нашето време Ледников период, когато започнали да се топят ледовете и се вдигнало нивото на световния океан.

Но цивилизацията Му и след това продължила да процъфтява върху руините на бившия гигантски континент.

Кейси смята, че Лемурия западнала във времето преди изчезването на Атлантида.

Според руския езотерик Василий Распутин Лемурия съществувала през 320-170 век пр.н.е. на територията на днешното Егейско море до бреговете на Антарктида.

Но неговата хипотеза, която уж била получена от Космоса, не е потвърдена.

Населението й според Распутин било 107 милиона.

Според него лемурийците нямали физическо и ефирно тяло, които човекът има, поради което хората не можели да ги видят, с изключение на онези, които имали специална енергетика.

Ако желаели, лемурийците можели да се материализират или да изчезват, преминавайки в други измерения.

В процеса на еволюцията лемурийците придобили физическо и ефирно тяло.

Тази хипотеза обяснява тайнственото появяване и изчезване на странните същества, които видели американците в щата Калифорния.

Териториално, твърди В. Распутин, лемурийците обитавали основно южната част на днешния остров Мадагаскар.

През 170 век пр.н.е заради природни катаклизми най-заселената част от Лемурия била потопена във водите на океана и загинало почти цялото й население.

 Оцелелите лемурийци, които вече имали физически тела, започнали да се наричат атланти и заселили новия материк – Атлантида, която съществувала през следващите 150 века и потънала по същата причина, каквато унищожила и Лемурия.

Хипотезата на Распутин съвпада с тази на Кейси в частта си, според която лемурийците се смятали за духовно възвисена раса.

Според Распутин те били дълголетници, нямали материални блага, хранели се с космическа енергия и се размножавали чрез самокопиране, защото нямали полово разделение.

След като добивали физическо тяло, лемурийците деградирали и се превърнали в обикновени хора.

Друга хипотеза за Лемурия принадлежи на Елена Блаватска и е сформирана от Теософското общество.

Според тази хипотеза в историята си човечеството съществувало чрез седем основни раси, някои от които ще са в бъдещето: върховни невидими същества, хипербореи, атланти, хора, раса, която произлиза от хората, която в бъдеще ще обитава Лемурия, и последната земна раса, която ще отлети от Земята на Меркурий.

Лемурите, или изчезналите обитатели на Лемурия, в тази хипотеза са огромни, с ръст 4-5 метра, маймуноподобни същества без мозък, но с ментална воля и способност за телепатично общуване, които имат три очи – две отпред и едно отзад, и стъпала, които им позволяват да ходят и напред, и назад.

Според Теософското общество Лемурия била разположена в южното полукълбо и заемала южната част на Африка, Индийския океан, Австралия, част от Южна Америка и други райони.

В края на съществуването си лемурите еволюционирали, създавайки цивилизация, и започнали повече да приличат на хора.

Но по това време техният континент започнал да потъва, а самите лемури на оцелелите територии дали началото на атлантите, папуасите и други етнически общности в южното полукълбо.

Интересна е хипотезата за Лемурия на руския художник, философ, археолог и обществен деец Николай Рьорих – 1874-1947 г.

Тя в много отношения съвпада с хипотезата на Теософското общество.

Според тази хипотеза Лемурия е материк на Третата Коренна Раса, която се развила от Втората раса, създадена на свой ред от Първата Раса.

 До средата на Третата Раса хората и животните били безполови и нямали физически тела, т.е. били ефирообразни същества.

Те не умирали, а се разтваряли, след това се прераждали в ново тяло, което всеки път било по-плътно от предишното.

Постепенно телата им се уплътнявали и ставали физически, всичките същества еволюционирали и настъпило разделение по полове.

Получавайки физическо тяло, хората започнали да умират, а не да се прераждат.

В същото време, примерно преди около 18 милиона години, хората развили разума и душата си.

Материкът на Третата Раса бил разположен край екватора, на мястото на голяма част от съвременните Тихи и Индийски океан.

Той включвал днешните Хималаи, Южна Индия, Цейлон, Суматра, Мадагаскар, Тасмания, Австралия, Сибир, Китай, Камчатка, Беринговия пролив, остров Пасха и завършвал на изток по склоновете на Централните Анди.

Хребетът Наска, който днес е под водата, предположително свързвал Андите с потопената по-късно част от Лемурия.

На юг границата на материка без малко не достигала до Антарктическия кръг, на запад преминавала край Южна Африка и продължавала на север до съвременната Норвегия; материкът включвал също съвременните Швеция и Норвегия, Гренландия и средната част на Атлантическия океан.

Първите представители на Третата Раса, които обитавали Лемурия, имали ръст около 18 метра, но постепенно станали по-ниски – до шест метра.

Това предположение на Рьорих косвено се потвърждава от статуите на остров Пасха, който според тази хипотеза бил част от Лемурия.

Вероятно лемурийците издигнали статуите с височина колкото своя ръст – от 6 до 9 метра, със своите външни черти.

Високият ръст и физическата сила на лемурийците обяснява тяхното съжителство с големите животни от тези епохи.

С развитието на своята цивилизация обитателите на Лемурия започнали да строят скалообразни градове: останки от тези градове са циклопичните развалини на остров Мадагаскар и остров Пасха.

Според Рьорих гибелта на Лемурия се случила в края на Вторичния геологичен период.

Материкът потънал под водата 700 хиляди години преди началото на Третичния – Езоценски, период.

С тази дата са съгласни и западни изследователи на хипотетичния континент.

Както и Блаватска, Рьорих смятал, че лемурийците не са изчезнали безследно.

Техните потомци са представителите на негроидната раса, австралийците, бушмените, аборигените в редица тихоокеански острови.

Различни сведения за Лемурия залегнали в трудовете на Уилям Скот Елиът, който подробно описал живота и еволюцията на лемурийците, развитието и гибелта на тяхната цивилизация.

Научен факт е, че съвременната суша по-рано е била покрита с водите на океана, а на мястото на съвременните океани е имало материци.

Този факт в съвкупност с наличните данни за съвременната геология на Земята показва, че в ранни времена е съществувал обширен южен материк.

Изследванията на изкопаемата и съвременната флора и фауна ориентировъчно определят територията на сушата, които са били свързани с древния континент, а днес са разположени на различни материци и острови.

В различни периоди южният материк бил свързан ту с Австралия, ту със съвременния Малайски полуостров.

Така в пермската епоха Индия, Южна Африка и Австралия предположително са били части от единен континент.

Южният континент в посочените изследвания се смята за „люлката на човешката раса“.

Сред археологическите находки, които потвърждават съществуването на загадъчната древна цивилизация, са следните артефакти: руините на каменното пристанище и град Нан-Мадол на остров Понале, Каролинските острови в Тихи океан; статуите и постройките на остров Пасха; остатъците от постройки и статуи на остров Питкерн, на 2 хиляди километра от остров Пасха; мумиите и руините от високи стени във вид на полукръг на островите Гамбе, западно от остров Питкерн; монолитната каменна арка на остров Тонгатапу, архипелага Тонга; колоните на остров Тиниан, Северните Мариански острови; циклопичните съоръжения и остатъци от пътища на дъното на морето край островите Йонахуни, Керама и Агуни, Японския архипелаг; мегалитните храмове на остров Малта.

Днес някои учени антрополози допускат съществуването на потомци на лемурийската цивилизация в малко изучени гористи местности, включително и извън територията на изгубения континент: новата раса би могла да изтласка лемурийците в по-сурови места за обитаване. Но потвърждение на тази хипотеза са само легендите на различни народи по света.

Издателство PACПEP

 

Невероятно откритие на гигантски скелет в Тайланд – Неопровержимото доказателство, че съществуват човешки гиганти! (УНИКАЛНО ВИДЕО)

 

Предишна Статия

Траянови или Троянови врата ?

Следваща Статия

Дали всичко, което са ни казвали за произхода на човека и историята, е лъжа ?

Последно от ЛЮБОПИТНО

Don`t copy text!