СНИМКИ ОТ 1934 ГОДИНА
За комунистите, които станаха демократи. Това са снимки от 26.08.1934, когато е открит паметника на Шипка. На откриването му присъстват над 100 000 души, като 80 от тях са живи опълченци. Присъства дори и цар Борис III. 3 март се е празнувал и тогава, нещо което безродните ви соросоидни кратуни трябва да го знаят.
М/Д ДРУГОТО ПРЕЗ СЪЩАТА 1934 ГОДИНА
България забранява партии и политици!
Комунистите, които станаха демократи да четат внимателно:
Речта на Цар Борис III при откриването на Паметника на свободата на връх Шипка на 26 август 1934 г.
РЕЧТА НА ЦАР БОРИС III ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СВОБОДАТА НА ВРЪХ ШИПКА НА 26 АВГУСТ 1934 ГОДИНА
«Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с векове в българската душа.
На това място преди 57 години българската съдба се беше спряла в колебание. По тия върхове руси и българи водиха трудни страшни боеве, от които зависеше изхода на освободителната война.
Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извършиха своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възвися славата на българското оръжие възкръснала след пет векове.
На „Орлово гнездо“ блесна първият сияен лъч на българската свобода. Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във „Фенер“, лобното място на Левски, на Ботев и черешовото топче, който символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ.
Народните будители и апостоли на революцията, борците за българската църква и борците за българската държава работиха всеки със средствата на своето време ,но с еднаква любов и със същата надежда за българско освобождение. Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите.
Господа, но тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождение и на техните дейци и герой народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник.
Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите поколения.
С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герой и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред делото на нашето Освобождение и от името на българския народ откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.
Да живее България! Ура!»
Българите трябва да знаят как беше подписан Санстефанският мирен договор!
