Вероятно някога ви е хрумвала идеята, че заобикалящата ни действителност е нещо като програма или компютърна игра, създадена от неизвестни същества.
Засега виртуалността на нашата реалност никой не е успял да докаже, както и да опровергае , но в полза на тази , на пръв поглед, фантастична идея, свидетелстват някои особености на устройството на света, забелязани от учените.
Десет сериозни причини, според които може би всички ние живеем в „Матрицата“.
1. Симулатори на история
Мощността на компютрите расте направо с обезпокоителни темпове: с помощта на съвременните компютри може не само да се обработват огромни количества данни , но също така и да се създават собствени модели на реалността на околната среда , които отдавна се използват във видеоигрите. Вероятно много хора са чували за една от най-емблематичните игри в жанра на т.нар симулатори на истории – Civilization, която e разработена от легендарния Сид Майер .
В нея нa играчите се дава възможност да управляват развитието на цяла страна и да се усетят като реални творци на историята. Според някои експерти, след около половин век изчислителната мощ на компютрите ще нарасне милиони пъти, което ще направи симулаторите на истории толкова реалистични, че техните персонажи практически ще придобият разум, но няма да знаят, че живеят в един виртуален свят.
Някои от учените дори изложиха идеята , че хипотетично всички може да сме герои в компютърна игра, в която ни е вкарал неизвестен за нас потребител. Това изглежда напълно възможно, защото дори и сега някои машини могат да „създават“ собствена история, например суперкомпютърът на Harvard University Odyssey за няколко месеца е моделирал отрязък от време за цели 14 милиарда години.
2. Любопитство
Освен изчислителна мощ, за създаване на свой собствен свят е необходима и определена смелост – в действителност създателят на Вселената поема тежестта с отговорността за съдбата на всички нейни жители , с техните чувства , мисли, радости и страдания.
Всъщност популярността на компютърните игри предполага, че е малко вероятно това да се превърне в сериозна пречка за автора на нашия свят: с помощта на виртуални модели интелигентните същества задоволяват своята амбиция и любопитство, така че е напълно възможно някой да играе с нас така, както ние играем, например на The Sims.
Експертите също така смятат, че може нашият свят да не е създаден само за забавление, но и като опитен образец, на който техните колеги от „истинската“ реалност проверяват различни възможности за развитието на цивилизацията , като по този начин се надяват да избегнат катастрофи в тяхната Вселена.
3. Сривове в системата
За потвърждаване на идеята на виртуалността на нашия свят също може да служи и фактът, че човечеството редовно се сблъскват с различни явления, които науката не може да обясни. Според някои предположения , паранормалните явление не са нито повече, нито по-малко, от сривове в заобикалящата ни матрица.
Когато в програмния код на Вселената се появят грешки, се случват странни неща , например, появяват се призраци, хората започват да се държат неадекватно и изпитва необичайни усещания. Да кажем, вие вероятно сте запознати с чувството на дежа вю – когато мястото или ситуацията изглеждат известни и познати, въпреки че вие знаете, че по-рано с подобно нещо не сте се сблъсквали.
4. Математически закономерности
Нашата Вселена наистина може да бъде създадена от някой програмист, тъй като нейната структура се подчинява на математическите закони.
Чрез математически изчисления може да се обясни всичко в света – с компютър е разчетен дори човешкия геном . Учените предполагат, че такива замисленост и строгост на устройството на света, може и да се дължи на неговата изкуственост.
Ако е така, може би човечеството някога ще успее да разбере двоичния код, от който се състои всичко. Някои изследователи вече са направили първите стъпки в тази посока и търсят доказателства за „математичността“ на Вселената. Което лесно може да бъде прекратено от програмиста, като изключи компютъра….
5. Антропния принцип
Вие никога ли не сте се чудили защо на планетата е създадена такава среда, че практически е идеално място за живот? Земята се намира на оптимално разстояние от Слънцето, има „правилен“ състав на атмосферата и съвършено е “ изчислена“ силата на гравитацията.
Така нареченият антропен принцип е предложен от учени, за да обясни появата на тези глобални модели на живот, и въпреки че може да съществуват и други планети с подобни условия, те все още не са открито, така че в момента се смята, че животът може да възникне само на Земята.
Според изследователите, всички условия , необходими за обитаемостта на нашата планета могат да бъдат създадени изкуствено. Тя изглежда така, като че ли някои експериментатори са заложили редица специфични параметри, и въз основа на тях са създали работещ модел .
Учените са склонни да вярват, че неизвестните разработчици на нашия свят, вероятно дори не приличат на хората и са ни създали по такъв начин, че ефективно скрият своето съществуване.
6. Паралелните вселени
Теорията за паралелните вселени гласи, че има безкрайно много реалности с всевъзможни варианти на развитие на събитията – нещо като огромна къща с голям брой помещения, където може да се случи всичко.
Писателят Хорхе Луис Борхес сравнява паралелните светове с библиотека, в която се съхраняват книги на различни езици и с коренно различни истории. Съществуването на паралелни светове може отново да бъдат обяснено с факта, че някой е създал няколко модела с различен набор от променливи, за да изчисли всички варианти на сценарии, по които могат да се развиват събитията.
7. Парадоксът на Ферми
Ако нашата планета е една от многото, където може да се зароди живот, естествено е да се предположи, че цивилизациите от други галактики, рано или късно трябва да предприемат опити за овладяването на космическото пространство, като ние сме го направили, но човечеството все още не е успяло да открие следи във Вселената на други разумни същества.
Кратката формулировка на този парадокс, предложен от физика Енрико Ферми се крие в две думи: Къде са всички? Парадоксът на Ферми напълно се вписва в теорията за виртуалността на нашия свят. Връщайки се към антропния принцип, може да се обобщи: липсата на следи от дейност на други цивилизации, които по идея трябва да присъстват във Вселената, се дължи на факта, че моделът на този свят е предназначен изключително за човечеството.
8. Бог е програмист
Същността на повечето религии се свежда до това, че всичко наоколо е създало някакво висше същество, което никак не противоречи на концепцията за Вселената, като една глобална програма, само че вместо белобрад строг старец, както обикновено се представя Автора на този свят, той може да е програмист, застанал зад клавиатурата.
Един от основните въпроси, възникващи при това е : защо Божественият Програмист е закодирал у нас стремежа да се предположи съществуването му? Едно от двете: или той наистина иска ние да узнаем за него, или това се е случило по невнимание, и хората не трябва да се досещат за устройството на света, но по някакъв интуитивен начин усещат истинското състояние на нещата.
По този начин събитията, описани, например в Писанията, може да се окажат истина, и Бог наистина е създал света за седем дни, но не чрез своята Божествена сила, а с помощта на компютър.
9. Вселената не е безкрайна
Вселената е невероятно обширна, но тя все пак има някаква граница, и със сигурност всеки един от нас се е чудил – какво се намира зад нея? Да речем, че теорията за виртуалността на нашия свят е вярна – в такъв случай, попадайки отвъд него, в една „истинска“ реалност, ние ще можем да видим компютъра, зад който седи разумно свръхсъщество.
Въпреки това, в действителност всичко може да бъде още по-сложно, и „истинската“ реалност може да се окаже също изкуствено създаден модел. Това предположение представи философът от Оксфорд Ник Бостром, според който има няколко нива на реалността, и с течение на времето броят им може да варира.
За съжаление, едва ли някой ще успее да изучи всички модели, които се съдържат един в друг (подобно на матрьошки) и да стигне до нивото на истинския свят, така че ни остава само да гадаем за неговите свойства. А ако първоначалната реалност също така, както и нашата, е крайна, какво в такъв случай се намира извън нейните рамки?
10. Ние познаваме само малка част от околния свят
Разбира се, на хората им е трудно да си представят, че вселената може да съществува в един или няколко мощни суперкомпютри – ние вярваме, че тя е твърде голяма и сложно устроена, но, вероятно, създателите на модела на света не са искали чак толкова детайлно да моделират цялата обкръжаваща ни действителност.
Спомнете си си компютърна игра Grand Theft Auto – в нея има няколко ключови герои, които са свързани със сюжетната линия, както и множество второстепенни подобни един на друг «клонинги», които са нужни само за антураж.
Точно така е устроен и вашия живот: вие поддържате контакти с малък кръг приятели и близки и нямате представа за милиони други хора по целия свят, така че увереността в това, че те могат да мислят и да влияят на сюжета за развитие на света, с нищо не е подкрепен.
Многото галактики, за които се предполага, че съществуват във вселената – не са нещо повече от огромни декори, с помощта на които създателите на играта ни убеждават в „реалността“ на случващото се.
Може би дори играта е стартирала съвсем наскоро, и за да се създаде илюзията за изживените години, разработчиците са вложили в съзнанието на героите, т.е. на нас, различни спомени.
Компютърът, на който се генерира нашия свят, генерира само онази част, която е необходима в този момент – по този начин се спестява изчислителна мощност, която поддържа функционирането на модела.
♠♣♥♦
Вселената е матрица на компютърна игра, създадена от извънземните, казват от NASA
Учените казват, че хората – „са затворници в дигитален затвор“
Британският философ Nik Bostrom казва, че реалността, която ние възприемаме около нас, може да е продукт на много напреднала компютърна програма, точно както във филма Матрицата. И е изненадващо, но от НАСА заявиха, че са съгласни с учения.
Bostrom пише в статия, че напреднала раса от извънземни е заключила хората , в това, което той нарича „Дигитален затвор“, пише yournewswire.com.
Тези извънземни или суперхора са използвали виртуална реалност за моделиране на пространството и времето, казва Bostrom
Ученият от НАСА Rich Terrile, директор на Центъра за еволюционни изчисления и автоматизирано проектиране в Лабораторията за реактивно движение на НАСА казва, че Bostrom може да е прав за нещо.
Ученият от НАСА каза: „Точно сега най-бързите суперкомпютри NASA надминават скоростта на човешкия мозък два пъти… Ако направите просто изчисление, използвайки закона на Мур [в който се посочва, че компютърната мощност се удвоява на всеки две години], вие ще откриете, че тези суперкомпютри много скоро ще могат да изчислят целия човешки живот с продължителност 80 години – включително и всяка мисъл някога възникнала през този период – само за един месец “
Express.co.uk съобщава:
„В квантовата механика частиците нямат определено състояние, докато не ги наблюдават.
„Много теоретици са отделили много време за да се опитат как да обяснят това.
„Едно от обясненията е, че ние живеем в симулация, и ние виждаме това, което трябва да видим, когато трябва да го видим.“
„Смятам за вдъхновяващо това, че дори и ако ние се намираме в симулация или много порядъци по-ниско от нивата на моделиране, някъде има точка, от която произхожда първоначалната“ глина „, която се превръща в нас и се случва това моделиране, което ни създава“.
Идеята, че нашата вселена е фикция, продукт на компютърен код, решава редица несъответствия и мистерии на космоса.
♠♣♥♦
Матемaтически данни, че живеете в компютърна симулация
Действително ли Животът ви е вашият живот или всъщност това е сън на пеперуда? Или е сложна компютърна симулация, неразличима от „истинската“ реалност? Не се притеснявайте, това е само грешка на Матрицата. Това става, когато нещо се превключва .
Въпросът за природата на реалността, не е измислена от напушени студенти-второкурсници.
Китайският философ Чуанг Дзъ е казал около триста години преди Христос, че сънят му, че той е нещо друго, но не и човек (най-известната пеперуда) , неразличим от опита си на съществуване, като на Чуанг-Дзъ.
Той не може да се каже със сигурност, че той е Чуанг Дзъ, който е сънувал, че е пеперуда, а не пеперуда, която сънува че е – Чуанг-Дзъ.
В резултат имаме милиарди симулации с почти безкраен брой последователно вложени една в друга симулации, всички от които са съвсем реални за своите жители. Въпреки това, в крайна сметка има само един оригинал.
Математиката е доста проста: шансът за това, че ние всички живеем в една компютърна симулация, е приблизително безкрайност към едно.
Един много силен аргумент Против, нарушаващ хармонията на теорията , се състои в това, че компютър с такава мощност, позволяващ такава обработка, е невъзможен.
Ако оставим настрана факта, че настоящият капацитет на компютрите със сигурност щеше да изглежда немислим преди сто години, нека разгледаме по-интересно решение – компютърът активно симулира само това, от което се нуждае.
Става дума за това, което действително се случва в съвременните компютърни игри- ако някога се движите по-бързо от скоростта, с която вашата видео карта може да създаде триизмерен пейзаж, след това виждате как разположени извън погледа ви дървета и сгради, се рисуват на екрана пред очите ви.
Всъщност това обяснява някои от объркващите аспекти на квантовата физика, като например защо частиците нямат определена позиция, докато не ги наблюдават.
Какво притеснява дори още повече , че може да има много по-малки по мащаб симулации, отколкото си мислите.
В симулацията може да има само няколко съществуващи жители, а останалата част от света да е запълнена с „не-игрови персонажи“, които се контролират от компютър. Техните действия,които вие възприемате са само симулирани, внимателно се разиграват, за да се осъществи илюзията, че те имат отделни животи, различни от вашия.
Това обяснява защо отвратителния скитник в края на вашата улица, не показва в поведението си нещо много различно от това, да се мотае наоколо и предизвиква у вас нрав на вълк.
Ако всичко това изглежда твърде лудо и откачено, нека просто се върнем към Чуанг Дзъ.
В света има почти седем милиарда души.
Всички те спят и сънуват сън. Вероятно всичко, което преживяваме е нещо като цветен сън. Страшно е, нали? Да спиш, да сънуваш, че сънуваш и да искаш да се събудиш, но няма как защото всъщност не съществуваш, освен в някоя RAM….
♠♣♥♦
Вселената е само компютърна игра на свръхцивилизация
Физиците започват все повече да се съмняват: този свят реален ли е? И дали не е матрица, като в едноименния филм?
Как се образувала Вселената? Кой я е създал: природата или е някакво всемогъщо същество, наречено Бог? Дали Вселената е безкрайна или пък има край? И като цяло – какво представлява Вселената: сфера, плоскост или някаква друга геометрична фигура?
В търсене на отговорите на тези неразрешими въпроси, учените строят хипотези – все по-фантастични една от друга. Най-новата – че живеем в един вид виртуален свят – стана особено популярна.
ИГРА НА ИСТОРИЯ
В Реалността на нашия свят се съмняват не само писачите на научна фантастика. Сериозен философ, носител на много престижни награди, професорът в Оксфордския университет Ник Бостром призна в интервю, че филмът „Матрицата“ му е направил такова огромно впечатление, че той за един месец написал книга, наречена „Ние живеем в компютърна симулация?“
Ученият твърди, че има 25 процента вероятност нашият свят да е само една матрица – компютърна симулация на реалността. Философът има предвид програма, която симулира съзнанието на един, няколко или на всички хора, на цялото човечество.
– А тази симулация е създадена от така наречената постчовешка цивилизация, състояща се от потомците на сегашните хора, но вътрешно и външно променени така, че да се нарекат хора е трудно – обяснява Бостром.
Тези суперсъщества ученият счита за представители на „истинското човечество.“ И смята, че те имат необикновени способности – като например информационни технологии, придобити в резултат на сливане на мозъка им със суперкомпютри.
– За такъв киборг няма проблем да създаде виртуален свят – твърди философът. Той дори предполага, защо това им е необходимо. С цел да проучат собственото им минало.
– Нашите потомци се сблъскват с бели петна в историята си, и са решили да запълнят празнините като включат в играта множество симулирани хора – ние с вас – с увлечение развива своята теория Бостром.
От публикуването на книгата Бостром са минали почти десет години. Би трябвало лудите фантазии на философа вече да се забравят. Но не. Точно обратното- физиците се заеха със задачата да докажат, че компютърната свръхсимулация е възможна. А нашият свят е само матрица.
♠♣♥♦
Десет метода на Матрицата да ви изтрие мозъка
Както знаете обективната реалност вече не съществува. Ако четете това, вас ви управляват медиите и живеете в реалност, създавана от Пиар-специалисти и журналисти.
А реалността всъщност е съвсем различна така …
Ноам Чомски е съставил списък на „10 начина за манипулиране“ с помощта на медиите.
1 – Отвличане на вниманието
Основният елемент при управлението на обществото е отвличане на вниманието на хората от важните проблеми и решения, предприемани от управляващите политически и икономически кръгове, чрез непрекъснато насищане на информационното пространство незначителни съобщения.
Методът за отвличане на вниманието е много важен поради това, че не дава възможност на гражданите да получат важни знания в областта на науката, икономиката, психологията, неврологията и кибернетика.
„Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни ( цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).
2 – Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им
Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи.
Или да се предизвика икономическа криза за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.
3 – Методът на постепенното прилагане
За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.
Именно по този начин, бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век.
Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.
4 – Отлагане на изпълнението
Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще.
Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента.
Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“, и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати.
Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.
5 – Отношение към хората като към малки деца
В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,
като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания.
♠♣♥♦
Хората действително живеят в Матрицата
Какво е устройството на човешкото общество?
Хората се подчиняват на законите на Матрицата. Вашите действия не са в резултат на собствените ви желания и съзнателни заключения.
Какъв е основният принцип на Матрицата?
„Хората правят нещата, които са част от създадената за вас голяма игра, която действа по предварително програмирани във всеки от вас принципи. Принципът е, че веригата на предполагаемите ви желания и действия се увеличава в геометрична прогресия. Например, ако имате пари, това поражда желание да ги харчите или трупате. Колкото по-силно е желанието ви да имате повече пари, толкова повече ще действа върху вас принципа на Матрицата.
Парите ли влияят върху качеството на живот в цивилизования свят?
От парите не зависи качеството на вашия живот. Това е един от основните трикове на матрицата за контрол на масите от хора. В действителност парите са посредник при получаване на блага. Всеки може да ги получи директно, без посредници.
Как хората влизат в Матрицата?
От самото зачеване. Вие нямате избор. Принципът на Матрицата работи безотказно, защото хората, които веднъж са постъпили по един начин, правят това до края на живота си, ставайки роби на матрицата за цял живот -ако вземете заем, купувате наркотици, гледате телевизия и така нататък.
Какво е основното оръжие на Матрицата? Какви са средствата за контрол от страна на Матрицата?
Матрицата не се охранява и оръжие за това не е необходимо. Принципите на Матрицата надеждно я защитават. И за нея работят преди всичко парите и медиите. Това са основните стимулатори на бягство от действителността. И по-конкретно, планираните така наречени технически нововъведения. Хората са уловени на въдица, когато се очаква въвеждането на нови технологии, независимо дали то е средство за комуникация, както и ново средство за информация. Защото в действителност, съществуват и функционират много по-напреднали технологии. Една от новостите на Матрицата е да засипва хората с един безкраен поток от информация. Деветдесет и осем процента от информацията е котва, която не позволява да се хване същността на истинската. Едва Два процента е информацията, която отразява реалния свят, и която е отлично замаскирана. От тях още два процента не възприема мозъка ни, и само малка част остава във вашето съзнание. Така Матрицата манипулира успешно всички човешки качества. както и егото, емоцията и морала.
Живот в матрицата е добро или лошо?
Ами, първо трябва да се сравни, за да се достигне до заключение. Вие никога не сте били свободни, така че това е основният недостатък на Матрицата.
Остава да се назоват тези, които контролират Матрицата и защо те правят това
На въпроса „защо“ отговорът е много прост. Не става въпрос за пари и богатства, а за далеч по-амбициозни желания. Основната задача на Матрицата е да трансформира обществото в управляема маса. На всеки човек е създаден по един малък свят, измислено му е с какво да се занимава за да има стимул да живее и да няма възможност да се осъзнае. Измислените ценности ви отнемат цялото време. Затова е по-важно за вас да измиете колата и да я паркирате в гаража, отколкото да разберете защо правите това.Teзи, които са създали матрицата и я управляват, също са част от нея. Веднъж създаден и работещ процесът е необратим. Бъдете внимателни, може би, някой от тях ще се издаде.
Какъв може да света извън Матрицата?
Такъв, каквото би искал да го да види всеки един от вас, точно като в Матрицата.
Каква тогава е разликата между матрицата и реалността?
В свободата на избора. И в осъзнаването на тази свобода.
НЕПОЗНАТО
Ние живеем във виртуална реалност: 7 бъга на матрицата
