11 май – Празникът на равноапостолите Кирил и Методий

Кирил и Методий са двама братя теолози, родени в Солун, тогава – във Византия. През 9 век те развиват мисионерска дейност, като проповядват християнството сред различни народи.

За своята работа, която повлиява културното развитие на славянските народи, получават статута на славянски апостоли.

Те са автори на първата писменост на староцърковен славянски език – глаголицата.

Азбуката кирилица се смята, че е дело на Климент Охридски или резултат от еволюционно развитие. Една част от славянските народи днес използват кирилица.
Двамата братя Кирил и Методий са канонизирани за светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език, станал известен в Русия като църковнославянски език, и за разпространяването на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи.

На 30 декември 1980 г. със специално апостолическо послание папата Йоан Павел Втори обявява Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Покровителите на Европа са християнски светци, които почита римокатолическата църква като застъпници на Европа пред Бог. За покровители на Европа са обявени шестимата светци: Свети Бенедикт Нурсийски, Света Екатерина Сиенска, Света Бригита, Света Тереза Бенедикта де ла Крус и братята Свети Свети Кирил и Методий.
Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи – Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

Кирил и Методий са деца на висшия византийски сановник помощник-управител на Солун Леон – българската историография го нарича Лъв, и жена му Мария. Родът бил почтен и прочут в цялата солунска област. Според някои данни родителите на братята били ромеи, а славянски език те научили на пазара в Солун, тъй като били полиглоти. Преди няколко десетилетия в българската историография имаше предположение, че майка им била славянка.

Историята предполага, че Методий, който е по-възрастен, е роден през 815 г., а по-младият Константин – през 827 г., след това приел монашеското име Кирил.
Баща им починал рано и децата минали под попечителството на чичо си логотет Теоктист, влиятелна личност в Империята, главен министър и регент на Михаил III. Заедно с другия регент Варда той разработил програма за създаването на Магнаурската школа. По негова покана през 843 г. Константин заминал за Константинопол и започнал да учи в Магнаурската школа. Методий чрез съдействието на чичо си получил длъжността управител на административна област, недалеч от Солун.

Из синодик на цар Борил:

„На Кирила философа, който преведе Божественото писание от гръцки език на български и просвети българския род, новият втори апостол, през царуването на Михаила и православната царица Теодора, неговата майка, които укрепиха божествената църква със свети икони и утвърдиха православието, вечна му памет. На неговия брат Методия, архиепископ на Моравия Панонска, тъй като и той много се потруди за славянската книга, вечна му памет.“

През 855-началото на 856 г. Кирил бил изпратен от Византия със специална мисия при сарацините в Багдадския халифат, чиято цел била да защити християнството от нападенията на мюсюлманите.
През 860 г. е втората мисия на Кирил при хазарите; в нея участвал и Методий. Мисията на братята обхващала и други области в Южна Русия. Двамата братя създали свой център в град Херсон, недалеч от Одеса.

В тези земи Кирил издирвал мощите на свети Климент, който бил изтезаван и погребан там.

Това дело на Кирил изиграва голяма роля за неговия авторитет в Западния свят. Климент е един от най-ранните християнски светци, първосвещеник на християните още в езическия Рим. Свети Климент бил епископ в Сердика, днешна София, след това е един от първите римски папи.

През 863-867 г. Кирил провел мисията си във Великоморавия при княз Ростислав, който решил да освободи земята си от чуждата германско-латинска църковна и просветна пропаганда, която отваряла пътя на германските феодали. Ростислав искал да славянизира църквата, като създаде славянско духовенство и славянско богослужение на основата на една славянска писменост. Византия удовлетворила молбата на княза и изпратила там двамата солунски братя Кирил и Методий. Във Великоморавия те създали писменост и богослужение на славянски език. Сред тамошните славяни те започнали ентусиазирано да изграждат славянската църква и училище и да разпространяват славянската писменост. Изпитвали трудности и заминали в Рим, където Кирил починал. Това се случило на 14 февруари 869 г. Погребан е в Базиликата Свети Климент.

През 873 г. папа Йоан VIII ръкоположил Методий за архиепископ на Велика Моравия. Там той се борил срещу интригите на немското монашество и римското духовенство. Методий починал на 6 април във Велеград, Велика Моравияq и вероятно е погребан там.
От Великоморавия през 886 г. били изгонени учениците на Кирил и Методий – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий; те получили радушен прием от българския княз Борис.

След 886 г. Климент разгърнал дейност в югозападните български земи, в областта Кутмичевица, днешна Македония. Той бил изпратен от Борис там да развива книжовна дейност.
По това време в България се оформили два книжовни центъра: единият с център Плиска, другият – Кутмичевица. Започнало строителство на църкви, манастири, превеждала се книжнина на славянски език и в двете книжовни средища.

През 9 век била създадена кирилицата на основата на гръцката унциална – заглавна, писменост. Тази дейност се свързва с името на Климент Охридски.

Труден бил процесът на преминаване от глаголицата на кирилица. Князът подкрепял Климент в създаването на кирилицата. Новата азбука била много по-лесна, включвала всички особености на българския език при писменото му изразяване.

Така с делото на светите равноапостоли Кирил и Методий българският народ заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.

Честит имен ден на именниците!

ПО ТЕМАТА

Българица, а не Кирилица (ЗАБЛУДАТА КИРИЛИЦА – БГ ВИДЕО)

За българската писменост, за просветителите Кирил и Методий, за Крум, Борис І, Симеон и други велики българи. За Хазарска-България (от „Непознатата история на българите“ по българските летописи)

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

История Славнобългарска

Последно от БЪЛГАРИЯ