112 години независима България! Честит празник, българи! (Манифест за провъзгласяване независимостта на България, прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново)

112 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ. ЕДИН ВЕЛИК ПАТРИОТИЧЕН АКТ НА ФЕРДИНАНД САКСКОБУРГГОТСКИ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ

„В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. „
Академик Георги Марков
Независимостта на България е обявена на 22 септември, стар стил, 5 октомври – нов стил, 1908 г. във Велико Търново. С този акт е отхвърлена зависимостта на страната от Османската империя, наложена от европейските държави с Берлинския договор. Българският княз започва да се титулува „цар“.
След обявяването на независимостта на България Австро-Унгария анексира османските провинции Босна и Херцеговина. Така се създава криза в международните отношения в навечерието на Първата световна война.
През 1909 г. великите сили признават независимостта на Царство България.
Клаузите на Берлинския договор
Берлинският договор от 1878 г. определя България като васална на Османската империя. Стопанските отношения в страната са затормозени, както и международните й отношения. Споразуменията задължават княжеството да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от великите сили на Османската империя; налага се България преференциално да внася европейски стоки и това пречи да се развива вътрешното производство. Затова след Съединението на Източна Румелия и Княжество България политическият елит започва активна работа за постигане независимост на държавата.
През 1908 г. в Османската империя избухва
Младотурската революция – държавен преврат, извършен от военни и политици, който има за цел да ограничи абсолютната власт на султан Абдул Хамид Втори и да се възстанови конституцията от 1876 г., която гарантира независимостта на страната. Великите сили в същото време наблюдават френско-германския спор за Мароко и стремежа на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина; по железопътните линии Мустафа паша- Белово и Търново-Сеймен-Ямбол избухват стачка. Правителството на Александър Малинов се възползва от стачката и през септември 1908 г. конфискува линиите, които са собственост на компанията на Източните железници, създадена на базата на договор между османското правителство и барон М. фон Хирш. Първото правителство на Малинов е назначено с указ на Фердинанд Сакскобурготски през януари 1908 г. и управлява страната до есента на 1910 г. В края на август се случва още един инцидент – българският официален представител в Цариград Иван Гешов не е поканен на рождения ден на султана и това влошава българо-турските отношения. Правителството на Малинов е притискано да върне конфискуваните жп линии и в тази обстановка то се отказва от опитите да преговаря със султана, като решава да отхвърли сюзеренитета му, без да съгласува намеренията си с великите сили, гаранти на Берлинския договор.
Преди това Русия се опитва да сдържи българските намерения, докато издейства съгласието на Австро-Унгария за ревизия на договора, като отстъпи за себе си отварянето на Проливите за руския флот. Австро-Унгария настоява България да върне Източните железници.
Как е обявена независимостта
В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам князът и цялото правителство поемат към Търново. Влакът спира за почивка на гара Две Могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват князът и министрите.
Художественото оформление на Манифеста е извършено от живописеца проф. Харалампи К. Тачев. Той е изписан върху пергамент, скрепен с осем кръгли восъчни печата, в сребърно ложе. Те представят отделните министерства.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата „Свети 40 мъченици“.
Князът и правителството се обръщат с Манифеста към българския народ и тържествено провъзгласяват „съединената на 6 септември 1886 г. България за независимо Българско Царство“. Князът приема титлата цар на българите.
На другия ден Австро-Унгария присъединява Босна и Херцеговина.
Как е отбелязана първата годишнина от Независимостта във В. Търново
Значимостта на това историческо събитие първи осъзнават търновци, които го отбелязват тържествено на 22-23 септември 1909 г. Събитието се отличава с изключителна пищност.
За първото честване на големия празник в Търново пристигат Фердинанд, царица Елеонора, принцовете Борис и Кирил и членове на министерския съвет. Годишнината е отбелязана с молебен в църквата „Св. 40 мъченици“, празненства на Царевец и посещение на Преображенския манастир.
Три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия търновският градски съвет преименува няколко улици с имената „Цар Фердинанд“ и „22 септември“.
Царица Елеонора изразява желание да дари 60 хиляди лева лични средства за реставрирането на църквата „Св. 40 мъченици“.
Текстът на Манифеста
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ:
Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов]
Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков]
Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев]
Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов]
Министър на Финансите: [Ив. Салабашев]
Министър на Правосъдието: [Т. Кръстев]
Министър на Войната: [генерал Д. Николаев]

Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

 

Как е призната независимостта на България
Османската империя заплашва страната с война. В отговор е обявена военна мобилизация, но България декларира готовност за мирно уреждане на проблема. Берлинският договор е нарушен два пъти – от София и от Виена; великите сили не са готови за мащабна война, затова усилията им се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
Българо-османските противоречия са разрешени с помощта на Русия.
През април 1909 г. са подписани българско-руски, руско-турски и българско-турски протоколи. Според тях Русия опрощава османските задължения, останали от войната през 1877-1878 г. Срещу това Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската държава се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години.
Същия месец Османската империя признава независимостта на България; след това го правят и великите сили.
С провъзгласяването на независимостта България печели международен авторитет и се превръща в равноправен член в международната общност.
Създават се предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи – Тракия и Македония.
Академик Георги Марков за обявяването независимостта на България
Това е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски дари преди две години на Централния държавен архив, има снимки от първата годишнина – с царя, със семейството му, с правителството. 22 септември се чества по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се състави Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален. Сега се пада в понеделник, преди 100 години пак е било в първия ден от седмицата. Все още обаче не може да се схване от народа ни, че това не е обикновен почивен ден. Повечето българи не могат да разберат значението му. Знае се за 3 март и за 6 септември, но не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н. Освен това в Южна България е съществувала компанията „Източните железници“, която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. Това е т.нар. Балканска криза от 1908 – 1909 г.

На този ден през 1908 година България става независима

Тогава Турция започва да се готви за война с нас. Русия плаща на Турция 80 милиона златни франка като компенсация за премахнатата васалност на България, за да ни спаси от войната. България никога не връща тези пари.

Днес отбелязваме 112 години от обявяването на Независимостта на България.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява Независимостта на България.

Манифест за провъзгласяване независимостта на България, прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново

«По волята на незабвенния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!»

 

С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.

Независимостта на България е обявена на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново, а княз Фердинанд се провъзгласява за „цар на българите“.

Провъзгласяването на Независимостта без съмнение е най-високата точка на политическото самоосъзнаване и самоопределение на българската нация в годините след Освобождението. Царство България започва да подготвя окончателното присъединяване на останалите под османска власт територии.

С това историческо събитие страната ни става „равноправен член в семейството на цивилизованите народи“ и пред нея се откриват нови възможности за икономически и културен напредък.

Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост.

Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта пет века забвение.

В нощта срещу 22 септември 1908 г. министър-председателят на България Александър Малинов посреща княз Фердинанд край Русе и заедно с цялото правителство потеглят към Търново. Малинов подготвя манифеста за независимостта, който се подписва от Фердинанд и министрите.

Историята

Този акт става възможен едва 30 години след Освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Така България отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.

Борбите на българите за свобода най-после са увенчани с успех. Но по силата на подписания през лятото на същата година Берлински договор на Великите сили, България не е напълно независима, а е васално княжество по отношение на Османската империя.

Едва през лятото на 1908 г., след извършената в Османската империя младотурска революция, се създават условия България да провъзгласи своята независимос Но правителството на тогавашния министър-председател Александър Малинов следи действията на Австро-Унгария – една от Великите сили, подписала Берлинския договор. Тя възнамерява да анексира двете провинции Босна и Херцеговина. В този смисъл има известно съчетание на интереси и на действия между България и Австро-Унгария. Това обаче не омаловажава успеха на българската външна политика и не означава, че България е била използвана за интересите на Хабсбургската монархия.

Още в края на юли 1908 г., след младотурската революция, европейските сили решават, че Османската империя вече има конституция, в която правата на всички народи са спазени и се отказват от идеята си за реформи в нея. По този начин на произвола на съдбата са оставени около милион и половина българи от Македония и Одринска Тракия.

Правителството на Александър Малинов взема решение да обяви независимостта на страната ни, но изчаква действията на Австро-Унгария. Българският княз Фердинанд посещава император Франц-Йосиф във Виена за съгласуване на действията. Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Княз Фердинанд се колебае да обяви независимостта.

Но правителството вече е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд прочита Манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на Независимостта е голям успех на българската дипломация, която следи противоречията между Великите сили и успява да се възползва от тях.

Някои от Великите сили се обявяват против нарушаването на Берлинския договор. Други са склонни да приемат такова нарушаване.

Британската империя е съгласна да подкрепи българската независимост, но само след преговори между българското правителство и Високата порта. Такива преговори започват, като от наша страна те се водят от големия политик Андрей Ляпчев.

Високата порта иска голям данък, който българското правителство нито може, нито иска да заплати. Министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува. Стига се до частична мобилизация на българската армия“.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Това е събитие, което връща България в семейството на независимите европейски държави. Освен политически, страната ни получава и икономически изгоди, тъй като дотогава митническият режим се е определял не от българската държава, а от европейските сили. Повдига се и статутът на българските дипломатичски мисии – от дипломатически агенции те прерастват в легации.

Независима България променя Конституцията си през 1911 г. и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и търговски. И това дава възможност на страната ни само четири години след обявяването на независимостта да сключи Балканския съюз, с който тя води успешна война срещу Османската империя за освобождение на територии, населени преимуществено с българско население.

Интересни факти

1. Търновската общественост е тази, която полага основите на честването, непосредствено след 22 септември 1908 г., осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.

2. Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици „Фердинанд“, „Съборна“ и „Митрополска“ да се преименуват на „Цар Фердинанд I“, а улица-булевард на улица „22 септември“.
Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.

3. Търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаването на датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново.
Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 г. Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град.

4. На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.

5. За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня „Св. 40 мъченици“, празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.

Ето текста на

Манифеста за обявяване независимостта на България

Манифест на цар Фердинанд І за обявяване на независимосттМанифест към българския народ

(осъвременен правопис)

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.

От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване

Фердинанд I

Приподписали:

Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: Ал. Малинов;

Министър на Външните Работи и на Изповеданията: Ст. Паприков;

Министър на Вътрешните Работи: М. Такев;

Министър на Народното Просвещение: Н. Мушанов;

Министър на Финансите: Ив. Салабашев;

Министър на Правосъдието: Т. Кръстев;

Министър на Войната: генерал Д. Николаев;

Министър на Търговията и Земледелието: А. Ляпчев

Денят на независимостта е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година.

С този акт България става независима политически и финансово от Османската империя, което й налагат клаузите на Берлинския договор през 1878 г. Българският княз приема титлата „цар“.

Независимо Царство България е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г.

Берлинският договор определя Княжество България като васал на Османската империя, което спира нейното индустриално развитие и значението й на международната сцена. Договорът налага на България да спазва режима на капитулациите, който Великите сили налагат на Османската империя; според него предимство има вносът на европейски стоки в България, което игнорира и спира развитието на вътрешното производство. Затова политиците и правителствата започват да работят усилено за обявяване на независимостта на страната.

През лятото на 1908 г. в Турция избухва Младотурската революция, а Великите сили следят френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария има намерението да анексира Босна и Херцеговина. В България по железопътната линия Свиленград – Ямбол избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва този факт, за да конфискува линиите, които са собственост на Източните железници. Българо-турските отношения се влошават поради факта, че българският представител в Турция – Иван Гешов, е пренебрегнат по времето на честванията на рождения ден на Абдул Хамид Втори. Правителството на Малинов е притиснато да върне конфискуваните жп линии, но то отказва да се споразумее със султана и отхвърля сюзеренитета му, което не съгласува с Великите сили.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам българското правителство и князът поемат към Велико Търново. В това време Малинов написва Манифеста за независимостта на България. Под него се подписват Фердинанд и министрите.

Независимостта на България е тържествено обявена в църквата „Св. 40 мъченици“ във В. Търново на 22 септември 1908 г.

На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

Османската империя заплашва България с война. В страната е обявена мобилизация, но правителството намеква за мирно уреждане на въпроса.

Берлинският договор е нарушен и от София, и от Виена, затова Великите сили не са готови за война и усилията им се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

Русия помага на България да уреди отношенията си с Османската империя. През 1909 г. са подписани българско-руски, руско-турски и българско-турски протоколи. Според споразуменията Русия опрощава османските задължения, останали след Руско-турската война през 1877-1878 г., а империята се отказва от всякакви претенции към България. В срок от 75 години България се задължава да изплати на Русия 82 милиона франка.

Същия месец империята признава независимостта на България, последвана от Великите сили.

Така България се превръща в пълноправен играч на международната сцена.

Оценки на български историци за независимостта на България

Проф. Андрей Пантев:

„ „И все пак Независимостта има реални проекции като национално и държавно постижение. България вече можеше да сключва договори направо, премахнаха се всички финансови обременения върху нея, тя вече можеше да участва във всички междудържавни конференции на равна нога, национализирани бяха източните железници. И по този начин беше окончателно свален духовният фес от лицето и главите на всички българи.
Независимост, разбира се, можеше да се прояви и преди това събитие и тук се срещаме с парадоксалния факт, че преди 1908 г. България като че ли беше по-самостоятелна и решителна в своите действия, отколкото по-късно, когато започна да участва в коалиции, в съюзнически комбинации и в различни договорености с европейските и балканските държави. В този смисъл можем да кажем, че Независимостта е празник, но той не е възпят нито в поема, нито в песен, нито в някаква друга възвишена форма на национално утвърждение. Тя обаче беше необходима стъпка по пътя на окончателното откъсване на държава като България от нейното минало на поробена страна.
България е била в независимост от великите сили дотолкова, доколкото е могла да избира между зависимости. Неслучайно казвам, че до 1908 г. тя е била по-самостоятелна в решенията си. От друга страна, имаме едно тягостно впечатление, че винаги, когато сме взели самостоятелни решения след 1908 г., обикновено сме грешали.“

Проф. Георги Марков:

„ „Това е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски дари преди две години на Централния държавен архив, има снимки от първата годишнина – с царя, със семейството му, с правителството. 22 септември се чества по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се състави Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален. Сега се пада в понеделник, преди 100 години пак е било в първия ден от седмицата. Все още обаче не може да се схване от народа ни, че това не е обикновен почивен ден. Повечето българи не могат да разберат значението му. Знае се за 3 март и за 6 септември, но не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен – султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н. Освен това в Южна България е съществувала компанията „Източните железници“, която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход – стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. Това е т.нар. Балканска криза от 1908 – 1909 г.“ “
Проф. Никола Георгиев:

Интересни факти

1. Търновската общественост е тази, която полага основите на честването, непосредствено след 22 септември 1908 г., осъзнавайки изключителната значимост на събитието и водена от основателно самочувствие за мястото и ролята на града в него. Това е и единственият празник, който получава своята адекватна оценка още по време на самия акт.

2. Любопитен и малко известен е фактът, че само три дни след провъзгласяването на Прокламацията, на редовната си сесия Градският общински съвет на Търново, одобрява и гласува предложението на двама общински съветници, живописните улици „Фердинанд“, „Съборна“ и „Митрополска“ да се преименуват на „Цар Фердинанд I“, а улица-булевард на улица „22 септември“.
Това на практика е първата проява не само в старата столица, а и в България, ознаменуваща събитието 22 септември.
3. Търновци остават удовлетворени от местното общинско начинание, но считат, че то съвсем не е достатъчно за увековечаването на датата 22 септември. Затова главният лесничей от това време предлага да се избере подходящо място за залесяване в града, което да напомня на българите за станалото във Велико Търново.
Така в извънредна сесия на 1 декември 1908 г. Общинският съвет одобрява предложението и преценява, че най-подходящ за това е хълмът Трапезица, тъй като е не само в непосредствена близост до града за разходка, но е и неразривно свързан с историята на средновековния град.

4. На 22 и 23 септември 1909 г. в Търново се провеждат първите тържества в България, посветени на Независимостта. Те се отличават с изключителна пищност, отговаряща на значимостта на събитието.

5. За първото честване в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, принцовете Борис Търновски и Кирил Преславски, както и членовете на Министерския съвет. Тържественото отпразнуване включва молебен в националната светиня „Св. 40 мъченици“, празненства на Царевец и посещения на височайшите гости на Преображенския манастир.

ПО ТЕМАТА

Русия плаща българската независимост с 80 милиона златни франка, тогава равни на 674 тона злато. България никога не връща “заема”. 674 тона злато, платени за свободата на чужд народ, който обяви освободителите си за врагове…

  • Русия плати за Съединението и независимостта на България

Русия плати за Съединението и независимостта на България

Русия признава първа независимостта на България!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

  • ОБРАЗЕЦ: мислене на Робска Овца!

ОБРАЗЕЦ: мислене на Робска Овца!

Предишна Статия

10 причини, които налагат Бойко Борисов да се оттегли от властта и политиката

Следваща Статия

Пламен Мирянов: Независимостта е утопия, но трябва да имаме стремеж към нея

Последно от БЪЛГАРИЯ

Don`t copy text!