170 години от рождението на Ги дьо Мопасан

Гений, атлет, покорител на женски сърца

„Животът на Мопасан е много по-трагичен от смъртта на Жулиета…“ – Бърнард Шоу

Ги дьо Мопасан, смятан за един от най-романтичните писатели в световната литература, е роден на 5 август 1850 г. в замъка Мироменил, край Диеп. Баща му произхожда от обеднял лотарингски дворянски род, а майка му – от буржоазно семейство. Когато момчето е на 11 години, родителите му се развеждат. Ги, който заедно с по-малкия си брат остават да живеят с майка си, ненавижда баща си и се заклева до края на дните си да остане ерген.

Още едно изпитание за Мопасан е, че е болен от сифилис, който наследил от родителите си. Въпреки твърдението, че още като дете се излекувал, болестта се върнала.

Медицината по това време не можела да се справи със сифилиса. От сифилис боледували Гоген, Нервал, Бодлер, Ван Гог, Ницше, Мане и много други велики личности.

На 13 години Мопасан е даден в духовна семинария, но там суровата дисциплина не му харесва; момчето често бяга, бунтува се и хулиганства; в крайна сметка го изключват; причината – написал стихотворение, с послание, че няма намерение да се отказва от радостите на живота в „пожизнения гроб на семинарията“.
Лоре Мопасан мести сина си в руанския лицей, където той се чувства свободен. Сред преподавателите в лицея се оказва поетът драматург и приятел на Гюстав Флобер – Луи Буйле, който пръв забелязва литературния талант на юношата.

На 19 години Мопасан постъпва във факултет по право, но обучението му прекъсва френско-пруската война; младежът е призован в армията.

След войната Мопасан не успява да продължи висшето си образование – заради икономическата криза материалното положение на семейството силно се влошава. Младият мъж постъпва на служба в морското министерство, което нарича „затвор“. Със заплатата си едва свързва двата края и оцелява благодарение на помощта на баща му.

В министерството презират Мопасан заради литературните му интереси и желанието му да стане писател.

На 30 години, когато публикува първия си разказ и пиеса, му предлагат място на хроникьор във френския вестник „Голуа“.

Ленивият гений

Докато е на работа в морското министерство, Мопасан се учи на литература от Гюстав Флобер, който го съветва да пише всеки ден и дълго време му забранява да публикува, за да не се превърне в неудачник. В този период Мопасан пише много: стихотворения, повести, новели, драма, трупа голям запас от сюжети. Флобер често се оплаква на Лоре дьо Мопасан, че синът й обича да лентяйства.

Флобер запознава Мопасан с Емил Зола, Иполит Тен, Иван С. Тургенев, които също влияят на творчеството му. Смъртта на Флобер през 1880 г. прекъсва връзките на Мопасан със сериозните писатели и художници; останал без контрол, той променя кръга от своите познати.

По това време обаче той вече е прочут не само във Франция, но и извън нея. Мопасан бързо се превръща в един от най-превежданите френски писатели и доходът му се увеличава до 60 хиляди франка годишно. С тези пари издържа разорилата си майка и семейството на болния си брат, купува си имение и яхта.

Като много други писатели и дейци на културата Мопасан ненавижда Айфеловата кула, смята я за чудовище, което се издига над прекрасния Париж.

Когато го забелязвали да обядва в ресторант на покрива й, отговарял на въпроса: „Това е единственото място в Париж, откъдето не я виждам…“

Истински французин

През 1885 г. Мопасан написал 1500 печатни страници художествена проза, без да се имат предвид очерците и фейлетоните, които публикува всеки ден във вестниците. Такъв рекорд не постигнали дори Балзак, Дикенс или Дюма-баща.

В свободното си време Мопасан се занимава с гребане; на ден можел да преплува около 50 мили. Главната му страст обаче са жените.

Съвременници си спомнят, че Мопасан много се гордеел с любовните си подвизи. Имал много романи и случайни връзки; буквално бил ловец на жени. Привличали го млади херцогини, графини и светски лъвици, паралелно развивал няколко любовни интриги, а след това ги описвал в романи или разкази.

През 1889 г. Мопасан е потресен от смъртна на малкия си брат – Ерве. Той усещал същия край, тъй като сифилисът напредвал, здравословното му състояние се влошавало и загубил предишната си плодовитост.

Жълтите френски вестници се занимавали със здравословното състояние на Мопасан, пишели, че го очаква психиатрия. Появили се неврози, припадъци, мигрена, слепота. Писателят се хвърля на пътешествия в Алжир, Тунис, Италия, но здравето му не се подобрява.

Скоро последвало помътняване на съзнанието и опит за самоубийство. Нищо не могло да върне към живота прочутия французин. Случва се онова, от което той се страхувал в юношеството си. През 1892 г. бил настанен в психиатрия, а след една година починал, само на 43 години.

Произведения
Животът
Бел Ами
Пиер и Жан
Моето сърце
Мадмоазел Фифи
Огърлицата
Монт Ориол
Силна като смъртта и др.

Издателство PACПEP

Знаменитости с психически заболявания

Девет писатели с болна психика, дали на света велики идеи

Предишна Статия

Марк Дютру: Чудовището от Белгия (СТАТИЯ + ВИДЕО)

Следваща Статия

Снимка на деня

Последно от Лайфстайл

Don`t copy text!