19-31 Юли 1877 г.: Боевете край Стара Загора

Бойното кръщение на Българското опълчение. Боят за Самарското знаме

В боевете край Стара Загора битката се води между част от Предния руски отряд и Централната османска армия. Едновременно с това се водят боеве и край Нова Загора и Джуранли. Битката завършва с победа на турците и е последната страница от масовите убийства на българи в Стара Загора.

Каква е оперативната обстановка в навечерието на боевете край Стара Загора

В началото на 1877 г. Предният отряд начело с генерал-лейтенант Йосиф Гурко – 1828-1901 г., настъпва на юг от Стара планина. На 10 юли авангардът на отряда от 9-и кавказки драгунски полк с командир херцог Николай Лайхтербергски влиза в Стара Загора. На 12 юли е избрано местното управление от привременна управителна комисия с председател Петко Славейков.
Към Стара Загора се насочва Централната османска армия с командир Сюлейман паша.

В навечерието на битката в града са разположени четири дружини на Българското опълчение, 14 ескадрона и 12 оръдия, с командир генерал-майор Николай Столетов – 1831-1912 г.

На 17 юли основната част от руския гарнизон формира дясната колона на Предния отряд с командир Н. Лайхтенбергски, в която има и дружини на Българското опълчение.

Генерал-лейтенант Йосиф Гурко напуска града за участие в боя при Нова Загора.
В Стара Загора остават втора и пета опълченска дружина, две казашки сотни и четири оръдия. Те заемат отбранителна линия от четири километра, която е разделена на десен фланг от втора опълченска дружина с командир подполковник Куртянов и ляв фланг от пета опълченска дружина с командир подполковник Константин Нищенко; в центъра са спешени казашки сотни.

Сюлейман паша отдава голямо значение за овладяването на Стара Загора. Същия ден той съсредоточава основните си сили, към които трябвало да се присъединят части на Новозагорския османски гарнизон с командир Рауф паша, но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанският османски гарнизон с командир Ахмед Хулюси паша закъснява за битката при Стара Загора.

На 18 юли херцог Николай Лайхтенбергски се връща с част от силите си в Стара Загора. След като научава за началото на сблъсъка с Реуф паша близо до село Джуранли, напуска града в подкрепа на своята колона.

Бойните действия

Турската атака е насрочена за 19 юли, в 7 часа. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Турските части превъзхождат руските и опълченските четири пъти. Опитът да бъдат обхванати двата фланга на руските сили е отбит. В разгара на боя пристига подкрепление от първа и пета опълченска дружина, от Казанския казашки полк; Астраханският казашки полк е изпратен към село Джуранли.
Левият фланг е поет от полковник Фьодор Де Прерадович, а десният – от полковник Михаил Толстой.

В 10 часа главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13 часа Сюлейман паша развръща силите си. Колоната на Вейсел паша обхожда десния фланг. По искане на генерал-лейтенант Гурко взвод от Казашката батарея и конницата с генерал-майор Столетов се насочват към село Джуранли.

Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Фьодор Де Прерадович. Турският удар поема трета опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин 1846-1877 г. Тя е принудена да се оттегли и води героичен бой за спасяването на Самарското знаме, в който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цималюк, опълченецът С. Минков и подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страшен ръкопашен бой от стихийно формираната знаменна група в състав от унтерофицер Тома Тимофеев, опълченеца Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев и др.

Първа опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен напуска града полковник Де Прерадович. В него влизат три османски табора и извършват масово клане на българско население. На следващия ден Стара Загора е изгорен до основи и са изклани около 15 хиляди българи.

След неуспеха при Стара Загора и победата при Нова Загора и село Джуранли Предният руски отряд поради многократно превъзхождащите османски сили заема отбранителна позиция на Шипченския проход.

Павел Петрович Калитин, загинал геройски, защитавайки Самарското знаме, само на 31 години

Павел Петрович Калитин е роден в Псковска губерния в семейството на небогат потомствен дворянин; следвайки традициите на дедите си, избира професията на военен. Постъпва като юнкер в Павловския кадетски корпус; на 19 години Калитин завършва обучението си и получава първото си офицерско звание – прапорщик.

Пред него се очертава блестяща кариера на военен в Санкт Петербург, но той избира трудната служба в Оренбургския Линеен батальон и първи Туркестански стрелкови батальон. Калитин участва в покоряването на Средна Азия и превземането на Бухара, Хива и др. Награден е с ордена „Свети Владимир“ – четвърта степен, и златно оръжие „За храброст“. През 1876 г. е повишен в званието подполковник.

По времето на Руско-турската война – 1877-1878 г., се занимава с организирането на Българското опълчение. Назначен е за командир на трета дружина във втора бригада на Българското опълчение. В нейния състав е трета Знаменна опълченска дружина, на която е поверено Самарското знаме.

Подполковник Калитин се бие храбро при овладяването на Шипченския проход през юли 1877 г. от Предния Руски отряд с командир генерал-лейтенант Гурко.
Подполковник Калитин загива в епичната битка край Стара Загора срещу Централната османска армия с командир Сюлейман паша на 19/31 юли 1877 г., отбранявайки Самарското знаме от обградилите го турски войници. Калитин пада от коня, пронизан от турски куршуми в момента, когато поема знамето.

Командирът на трета рота в трета дружина подпоручик Стефан Кисов пише:

Юнаци! Дайте ми знамето, извика подполковник Калитин, когато видя, че знаменосеца С. Минков падна убит, и като пое подаденото му знаме, скомандува: „подире ми, юнаци!“ и дръпна да възвие коня си. В този момент-два неприятелски куршума единя в шията, другия в гърдите, свалиха героя Калитин от коня. Ний с Попова бяхме току до него. Когато се спуснахме и приповдигнахме нашия началник от земята, той беше неподвижен – мъртъв“.

Издателство PACПEP

Боевете край Стара Загора по време на Руско-турската Освободителна война

Самарското знаме – Национална светия и символ на освобождението

Акад. Антон Дончев: „Време разделно“ било „любовна песен“ в сравнение с истинската жестокост на поробителитe

Предишна Статия

Хипстъри докарват военни на власт! Бивши военни, както и служители на военното разузнаване и контраразузнаване съветват Радев за нещо подобно на "военен" преврат под формата на служебен кабинет, чийто мандат ще бъде удължен повече от три месеца

Следваща Статия

Осемте джуджета, част 3 (ВИДЕО)

Последно от България

Don`t copy text!