22 юни 1941 г. в спомени на съвременници

 

На 22 юни 1941 г. германските войски нахлуват в Съветския съюз. В същия ден му обявяват война Румъния и Италия.

Вячеслав Молотов, народен комисар по външните работи:

„Когато съветникът на германския посланик Хилгер връчваше нотата, се просълзи…“

Анастас Микоян, член на политбюро на ЦК на КПСС:

„Членовете на Политбюро веднага се събраха при Сталин. Решихме, че трябва да се направи изявление по радиото във връзка с началото на войната. Предложихме това да направи Сталин, но той отказа и посочи, че изявлението трябва да направи Молотов. Това беше грешка. Сталин беше толкова потиснат, че не знаеше какво да каже на народа…“

Лазар Каганович, член на Политбюро на ЦК:

„През нощта се събрахме при Сталин, когато Молотов приемаше Шуленбург. Сталин на всекиго от нас постави задача: на мене – транспорта, на Микоян – снабдяването…“

Василий Пронин, председател на изпълкома на Моссъвет:

„На 21 юни 1941 г. в десет часа вечерта мене и секретаря на Московския комитет Щербаков ни извикаха в Кремъл. Още преди да седнем, Сталин ни каза: „По данни на разузнаването и невъзвращенци германските войски тази нощ имат намерение да нападнат страната. Вероятно ще започне война. Готова ли е градската противовъздушна отбрана? Доложете!“ Около три часа през нощта ни пуснаха. След 20 минути тръгнахме към къщи. Там вече ни чакаха: „Звъниха от ЦК на партията – съобщи човекът, който ни посрещна – и поръчаха да ви предадем, че войната започна и трябва да бъдете на място…“

Генерал Георгий Жуков:

„В 4,30 часа сутринта аз и С.К. Тимошенко пристигнахме в Кремъл. Всички членове на Политбюро вече бяха там. Мене и комисаря ни поканиха в кабинета. Й. В. Сталин беше блед и седеше на масата, държейки в ръката си пълна с тютюн лула. Ние доложихме обстановката; той в недоумение каза: „Дали това не е провокация на германските генерали?“
„Германците бомбардират нашите градове в Украйна, Беларус и Прибалтика… Каква провокация…“ – отговори Тимошенко.
… След известно време в кабинета влезе В.М. Молотов:
„Германското правителство ни обяви война…“
Настъпи дълга и тягостна пауза…“

Александър Василевский, генерал-майор:

„В четири часа и нещо научихме от оперативните органи на окръжните щабове за бомбардировката на германската авиация на наши летища и градове…“
Константин Рокосовский, генерал-лейтенант:
„Около четири часа сутринта на 22 юни на базата на получената телефонограма от щаба бях принуден да отворя специалния секретен оперативен пакет. Директивата указваше незабавно да се приведе корпусът в бойна готовност и да настъпи по направление Ровно, Луцк, Ковел…“

Иван Баграмян, полковник:

„… Първият удар на немската авиация, макар че беше неочакван за нашите войски, не предизвика паника. В тази трудна обстановка, когато всичко, което можеше, гореше, когато пред очите ни се рушаха казарми, жилищни сгради, складове и прекъсната връзката, командирите влагаха максимум усилия, за да запазят командването на войските. Те твърдо следваха указания, за които научиха, след като бяха отворени съхраняващите се при тях пакети…“

Семьон Будьони, маршал:

„В 4,01 на 22 юни 1941 г. ми позвъни народният комисар по отбраната другарят Тимошенко и ми съобщи, че германците бомбардират Севастопол и попита дали трябва за това да се докладва на другаря Сталин. Аз му казах, че незабавно трябва да му доложи, но той каза: „Звънете вие!“ Аз веднага му се обадих и доложих не само за Севастопол, но и за Рига, която немците също бомбардираха…“

Николай Осинцев, началник-щаб на дивизион в 188-и зенитно-артилерийски полк в РККА:

„На 22 юни в четири часа сутринта чухме бумтене. Оказа се, че германската авиация неочаквано е нападнала наши летища. Нашите самолети не успяха да излетят и останаха на местата си. Почти всичките бяха унищожени…“

Яков Бойко, лейтенант:

„Днес, 22 юни 1941 г., почивен ден… чух по радиото, че озверелият хитлеристки фашизъм бомбардира наши градове… Но това ще му струва скъпо… Тогава в душата ми имаше само една ненавист и стремеж да унищожа врага там, откъдето е дошъл…“

Пьотр Котелников, защитник на Брестката крепост:

„Някъде около разсъмване ни събуди силен удар. Покривът беше пробит. Почти оглушах. Видях ранени и убити и разбрах, че това вече не са учения, а война. Повечето войници в нашата казарма загинаха в първите секунди. Хукнах да търся оръжие… с един от червеноармейците тръгнахме да гасим пожара във вещевия склад…“

Юрий Левитан, диктор:

„Когато рано сутринта нас, дикторите, ни извикаха в радиото, там звъняха от всякъде: от Минск: „Вражеските самолети са над града…“, от Каунас: „Градът гори, защо нищо не предавате по радиото?“, „Над Киев летят вражески самолети…“ Женски плач, тревога: „Нима започва война?“ Помня, че включих микрофона, вълнувах се… Когато произнесох фразата „Говори Москва“, почувствах, че не мога да говоря, имах буца в гърлото. От апаратната чукаха: „Защо мълчите? Продължавайте!“ Свих юмруците си и продължих: „Граждани и гражданки на Съветския съюз…“

Марина Цветаева, поетеса:

„На 22 юни – война… научих го по радиото от един отворен прозорец, когато вървях по булевард „Покровски“…“

Константин Симонов, поет:

„Научих, че е започнала войната, в два часа през деня. Цялата сутрин на 22 юни писах стихотворения и не бях доближавал до телефона. Когато вдигнах слушалката, чух, че войната е започнала…“

Александър Твардовски, писател:

„Война с Германия! Заминавам за Москва!“

Александра Комарницкая:

„Почивах в детски лагер край Москва. Там ръководството на лагера обяви, че е започнала война с Германия. Всички заплакахме …“

Гудериан, германски генерал:

„Във фаталния ден 22 юни 1941 г. в два часа и десет минути сутринта тръгнах към командния пункт на групата и се качих на наблюдателната вишка, южно от Бугикал. В три часа и 15 минути започнахме артилерийската подготовка. В три часа и 40 минути беше първото нападение на нашите пикиращи бомбардировачи. В четири часа и 15 минути започна форсирането на река Буг от частите на 17-а и 18-а танкова дивизия…“

Алфред Дюрвангер, лейтенант:

„Когато влязохме в първия бой с руснаците, те явно не ни очакваха, но не можеше да се каже, че не са били подготвени. Не бяхме ентусиазирани. По-скоро бяхме обхванати от чувството за грандиозност на предстоящата кампания…“

Хубер Бекер, лейтенант:

„Беше зноен летен ден. Ние настъпвахме в полето, без да подозираме нищо. Изведнъж върху нас се стовари артилерийски огън. Това беше моето бойно кръщение…“

Ханс Бекер, танкист:
„На Източния фронт срещнахме хора, които могат да се нарекат особена раса. Първата атака се обърна в сражение не на живот, а на смърт…“

Издателство PACПEP

ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯТА НА 22 ЮНИ 1941 Г.:

На 22 юни 1941 г. Нацистка Германия нападна Съветския съюз

На 18 декември 1940 г. Хитлер утвърждава плана „Барбароса“ за мълниеносен удар срещу  Съветския съюз 

 

Последно от СВЯТ