222 години от рождението на Александър Сергеевич Пушкин, – първата си поема написал на 10 години, неговият възпитател му се присмял: Зловещите предсказания на Александра Киргхоф за гибелта на Пушкин

222 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН

ПЪРВАТА СИ ПОЕМА ПУШКИН НАПИСАЛ НА 10 ГОДИНИ. НЕГОВИЯТ ВЪЗПИТАТЕЛ МУ СЕ ПРИСМЯЛ

На 6 юни 1799 г. в Москва, с празнични илюминации, отбелязвали раждането на Мария – внучката на император Павел Първи, но виновникът за тържествата би трябвало да бъде големият Александър Сергеевич Пушкин.

С творчеството и личността му са запознати много хора, но дали знаем всичко за него? Малко се знае дори за детството на писателя. Всички споменаваме прочутата му няня Арина Радионовна, а подробностите са малко. Сякаш Александър Сергеевич е зачертал детството си от своята биография. От домашното обучение му останало само прекрасното познаване на френски език.

На 12 години Пушкин постъпил в лицей. На приемните изпити показал следните резултати:

Руски език – много добър;

Френски език – добър;

Немски език – не е учил;

По аритметика „знае до тройното правило“;

По физика – за общите свойства на телата – добър;

Начални основи по география – „има сведения“.

Пушкин не обичал да говори за детството си.

Но на 30-годишна възраст събрал и написал детските си спомени. В записките включил разкази за баща му, майка му и баба му. Там присъстват и първите му детски впечатления и… за неговия възпитател Русло. Според спомени на сестрата на Пушкин – Олга, брат й написал поема и показал началото й на Русло, който пишел стихотворения и смятал, че не е по-лош от Корней и Расин; възпитателят се присмял и разплакал момчето, иронизирал всяка негова дума и Пушкин скъсал и хвърлил произведението си в печката.

В спомените си Пушкин пише за земетресението от 1802 г. Излиза, че помнел още на 3 години.

До 5-годишна възраст негова няня била Уляна Яковлева.

В Пушкиновите мемоари има добри думи и за „дядката“ Никита Козлов, който също пописвал.

Писателят изразил благодарност към баща си, ако не за друго, поне за литературния му вкус. Не само заради това, че четял децата пиесите на Молиер, което впоследствие се отразява на Пушкиновите „Каменният гост“ и „Скъперникът рицар“, но и за четенето на руска литература и история.

Ето какво пише бащата на Пушкин за малкия Александър: „В най-ранната си възраст Александър показваше голямо уважение към писателите. На около шест години вече разбираше, че Николай М. Карамзин е по-специален. Една вечер Ник. Михайлович беше у нас и се заседя дълго. През цялото време Александър, който седеше срещу него, се вслушваше в разговорите и не го изпускаше от очи…“

На баба си – Мария Ханибал, Пушкин благодарил с няколко стихотворения. Тя се занимавала най-много с децата, приемала учителите им и сама преподавала. На нея писателят дължи прекрасния си руски език.

Майка му – Надежда Осиповна, често го наказвала заради нежеланието му да излезе на разходка и въобще да се движи. Саша бил пълен и тромав.

По-късно обаче заобичал разходките; тогава се раждали стихотворенията му.

Узник

Сижу за решеткой в темнице сырой.

Вскормленный в неволе орел молодой,

Мой грустный товарищ, махая крылом,

Кровавую пищу клюет под окном,

Клюет, и бросает, и смотрит в окно,

Как будто со мною задумал одно;

Зовет меня взглядом и криком своим

И вымолвить хочет: «Давай улетим!

Мы вольные птицы; пора, брат, пора!

Туда, где за тучей белеет гора,

Туда, где синеют морские края,

Туда, где гуляем лишь ветер… да я!..»

1822 г.

Во глубине сибирских руд

Во глубине сибирских руд

Храните гордое терпенье,

Не пропадет ваш скорбный труд

И дум высокое стремленье.

Несчастью верная сестра,

Надежда в мрачном подземелье

Разбудит бодрость и веселье,

Придет желанная пора:

Любовь и дружество до вас

Дойдут сквозь мрачные затворы,

Как в ваши каторжные норы

Доходит мой свободный глас.

Оковы тяжкие падут,

Темницы рухнут — и свобода

Вас примет радостно у входа,

И братья меч вам отдадут.

ЗЛОВЕЩИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА АЛЕКСАНДРА КИРГХОФ ЗА ГИБЕЛТА НА ПУШКИН

Поетът бил суеверен и вярвал на предсказания

„….длъжна съм да ви кажа, че няма да починете от естествена смърт…“

“… на 37 години се пазете от бял кон и от висок светлокос мъж…”

През първото десетилетие на 19 век в Петербуг се появила ясновидката Александра Киргхоф, по народност германка. Тя гледала на кафе, понякога и на карти.

През 1811 г. император Александър I в навечерието на войната с Наполеон Бонапарт посетил салона й. Александра Киргхоф казала на скрилия самоличността си император, че се намира в много трудно положение и че се колебае какво да предприеме, но делата му ще тръгнат блестящо, ако действа смело и енергично…

За събитията, случили се след това, знаем от историята – похода на Наполеон срещу Москва, блестяща победа на Русия във войната и завземането на Париж от руските войски.

След войната Александра Киргхоф се прочула, особено сред младите офицери. Тя била позната и на големия руски писател Александър С. Пушкин. През 1818 г. той я посетил и тя му предрекла: “Вие тези дни ще се срещнете с ваш стар познат, който ще ви предложи добра служба; след това ще получите писмо, с пари; трето, длъжна съм да ви кажа, че няма да починете от естествена смърт…”

След няколко дни поетът срещнал Алексей Орлов, който му предложил да постъпи на служба конната гвардия. Скоро след това Пушкин получил по пощата писмо с пари, които изпратил неговият приятел от лицея Корсаков; някога той взел заем от поета, получил наследство от баща си и върнал дълга. Бързото изпълнение на предсказанията на гадателката поразило мистично настроения Пушкин.

Третото предсказание на гадателката имало продължение: “… на 37 години се пазете от бял кон или от висок светлокос мъж…” Поетът до такава степен вярвал в зловещото предсказание за своята смърт, че престанал да язди бял кон и да общува със светлокоси хора.

Според Лев, брата на Пушкин, класикът знаел и за едно друго предсказание-предупреждение на гадателката – за неговата фатална женитба с Наталия Гончарова. Присъствали на венчавката им разказвали, че поетът изглеждал нещастен и си личало, че се венчава без желание.

Съществуват много версии за трагичната съдба на Александър Сергеевич. Нумеролози твърдят, че в цифрите на рождената му дата и в цифрите на деня на венчаването му с Гончарова присъства числото 666 – “числото на звяра”. Предсказанията били направени през 1818 г.; тези цифри съдържат два пъти числото на звяра. Поетът тогава бил на 18 години – цифрата е с три шестици…

Според християнското учение простосмъртният не трябва да любопитства и да търси начини да научи бъдещето си, тъй като за да се спаси, трябва да вярва, да изпълнява Божиите заповеди и да пази сърцето си чисто. Желанието на човека да знае бъдещето си е опасно, защото дори и да го научи, той не може да промени участта си; Провидението не може да бъде измамено.

Пушкин вярвал в предначертаното “свише”, което буквално променяло съзнанието му. Смъртоносното предсказание се превърнало в мощен енергоинформационен импулс, който заседнал в подсъзнанието му и се трансформирал в негативна програма за бъдещи събития. Може би в това се крие тайната на ясновидството; предсказанието, подплатено със силни емоции – страх и въображение, се превръща в негативна програма и събитията се материализират.

Пушкин бил маниакално суеверен, често посещавал врачки, внимателно изслушвал предсказанията им и след това търсел съвпадения в живота си. Той вярвал, че съдбата не може да се промени; според психолози и енерготерапевти с мощното си въображение поетът формирал в астрален и ментален план енергийните образи, които му предсказала гадателката. Въображението и страхът са двата мощни фактора, на базата на които мисълта може да се материализира във физически план в събитие. Колкото повече съзнанието е заето с предсказанието, толкова по-силно е привличането на нещастието. Енергийното клише, кодирано в предсказанието за смъртта на поета, сработва в нужния час, а “числото на звяра” го преследва до последния му час. 36 часа след дуела той агонизира; тази цифра също съдържа 6 шестици…

В навечерието на екзекуцията на декабристите Пушкин сънувал, че му падат пет зъба. Този сън според него предвещавал зловещи събития за участниците във въстанието.

По това време в Петербург набирали сила слуховете за сбъдналите се предсказания на Александра Киргхоф. Генерал Михаил .А. Милорадович, участник в повече от 50 сражения, един от военачалниците в руската армия по времето на войната срещу Наполеон, сеотнасял иронично към предсказанията. На висок глас гордо изричал думи, че още не е отлят куршумът за него. В началото на декември 1825 г. генералът посетил гадателката, която му предрекла, че след две седмици ще бъде убит. Точно след две седмици – на 14 декември, Милорадович бил смъртоносно ранен.

Според слухове Александра Киргхоф предсказала смъртта и на поета дипломат Александър Грибоедов (1795-1829). През 1829 г. той загинал, разкъсан в Персия от тълпа озверели фанатици.

Мистика преследвала цялото семейство на Пушкин; от уста на уста се предавали разкази за негови нелепо починали роднини. По-голямата сестра на поета – Олга, се увличала по гадаене и хиромантия. След като завършил лицея, Пушкин я помолил да му гледа, но тя дълго отказвала. Той настоявал и тя се съгласила. С усмивка момичето поело ръката на брат си, вгледало се в линиите на нея и побледняло: “О, Александър!… Виждам, грози те насилствена смърт… И то не в напреднала възраст…”

По времето на заточението си в Одеса Пушкин се запознал с някакъв грък гадател. На молбата на поета да му разкаже за съдбата му, гъркът го завел в една лунна нощ в степта. В нощната тишина, на фона на струящата лунната светлина и под звуците на магьоснически заклинания, гъркът разпитал поета за часа, деня и годината на раждането му и предсказал смъртта му от ръката на “бял човек”; фактически повторил думите на гадателката от Петербург.

След заточението си в Михайловское Пушкин отново се срещнал с Александра Киргхоф, която му съобщила, че “ще почине заради жена си”. По времето на венчавката му с Наталия Гончарова сякаш самото провидение го предупредило за лошо стечение на обстоятелствата – паднали кръстът от аналоя и евангелието, свещта в ръката му угаснала. Суеверният поет не можел да остане равнодушен към предсказанията на гадателката, които повлияли на по-нататъшния му живот.

През 1836 г. в Петербург били разпространени слуховете за изневерите на Наталия Гончарова, включително и с императора. Пушкин получавал анонимни писма; интриганти се опитвали да го скарат с императора. Поетът нямало как да призове императора на дуел и гневът му се стоварил върху младия Дантес, който също ухажвал Гончарова. В дните от 4 до 16 ноември 1836 г. Пушкин му изпратил две покани за дуел. До царя, чрез Бекендорф, изпратил писмо, в което заявил, че не желае името на жена му да се свързва с когото и да било. Под натиска на приятели той два пъти оттеглял поканите за дуел към Дантес.

На 10 януари 1837 г. се състояла венчавката на Дантес със сестрата на Наталия Гончарова; на празненството Дантес флиртувал с Наталия. На 26 януари Пушкин направил смъртоносен ход – изпратил оскърбително писмо до дипломата Хекерен, чийто доведен син бил Дантес. Според каноните на дворянството Хекерен трябвало да извика Пушкин на дуел, но той бил официално лице – посланик на Холандия в Русия, и нямал правото да нарушава законите на държавата, в която служел. Хекерен изпратил писмо от името на Дантес, 180-сантиметров млад мъж, който носел бяла униформа и яздел бял кон.

В навечерието на дуела Пушкин бил спокоен и деловит. Меценатът и негов близък приятел П.В. Нащокин знаел за фаталното предсказание на А. Киргхоф и поръчал за него специален пръстен със скъпоценен камък, който да го пази от смърт. Поетът ценял този подарък и не го свалял от пръста си, но в деня на дуела той не бил на ръката му…

Сбъднало се последното от предсказанията на Александра Киргхоф за Пушкин. Поетът бил убит на дуела с Дантес.

След смъртта на Пушкин салона на Киргхоф посетил и Михаил Лермонтов; и на него ясновидката посочила фаталната дата на смъртта му; казала му, че ще бъде убит от човек, който не умее да убива.

В съдбата на Лермонтов, както и в съдбата на Пушкин, има много мистика, много символи, странни и страшни паралели. Дядо му по майчина линия, на когото бил кръстен, страдал от властолюбивата си жестока съпруга и се самоубил. Поемайки новородения Михаил, акушерката едва не го изтървала; бъдещият голям писател растял без баща; като юноша паднал от кон и се осакатил. Михаил не бил желан в компаниите, често губел на карти, пропускал по времето на стрелба. На дуела с французина Барант от смърт го спасила случайността.

В навечерието на кавказкото си заточение Лермонтов още веднъж посетил А. Киргхоф и я попитал за своята оставка и връщането си в Петербург. Гадателката му казала, че той повече няма да се върне в Петербург и няма да се уволни от службата, която и без това скороще приключи. “Ще имаш друга оставка, след която няма да питаш за нищо друго…” – така завършила сеанса гадателката, която се уморила от срещите със смъртта.

Свидетели разказват, че преди да замине от Петербург за Кавказ, по времето на прощалната вечеря, Лермонтов бил тъжен и потиснат. Той избрал да замине за Пятигорск. Там го чакала смъртта в лицето Мартинов, който според съвременниците си дори не можел да стреля с пистолет, но куршумът му улучил поета…

Така се сбъднали най-зловещите пророчества на ясновидката Александра Филиповна Киргхоф.

Но този разказ може да бъде определен като добра художествена измислица.

ТЪРСЕТЕ КНИГАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „РАСПЕР” „ЯСНОВИДЦИТЕ И ТЕХНИТЕ ПРОРОЧЕСТВА”

ПО ТЕМАТА

Невероятно, но може би е факт: Александър Суворов – с Български корен ?

Фатални поличби и неслучайни случайности в живота на Александър Пушкин. Малко известни факти от живота на Пушкин

Прочути писатели наркомани

Пет тайни факта за Пушкин, за които не разказват в училище

Александър Пушкин – Специален аген?

Фатализмът на Александър Сергеевич Пушкин

Последно от СВЯТ