Моцарт е представител на Виенската класическа музика; автор на над 600 музикални произведения.

Йохан Хризостом Волфганг Теофил – Готлиб, Моцарт е роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург, в музикално семейство. Музикалният му талант се проявил още в детството му. Баща му го обучил да свири на орган, цигулка и клавесин. През 1762 г. семейството се преместило във Виена, след това – в Мюнхен.

По времето на пътешествията си в Германия, Швейцария и Холандия музиката на Моцарт поразявала слушателите с изяществото си.

През 1770-1774 г. младият музикант се установил в Италия. Там за пръв път били поставени неговите опери – „Митридат – Понтийският цар“, „Луций Сула“ и „Сънят на Сципион“, които били посрещнати с голям успех.

На 17 години Волфганг А. Моцарт вече имал зад гърба си над 40 шедьоври.

Периодът 1775-1780 г. е много плодотворен в творчеството на Моцарт. След като той заел длъжността придворен органист през 1779 г., в симфониите му започнало да се чувства нещо ново. Женитбата на Моцарт с Констанция Вебер също се отразила позитивно на творчеството му.

Тъй като семейството му изпитвало финансови затруднения, композиторът бил принуден да пише пиеси и валсове по поръчка.

През този период се родили прочутите опери „Сватбата на Фигаро“ и „Дон Жуан“.

През 1789 г. Моцарт получил много изгодно предложение – да оглави придворната капела в Берлин, но той отказал и в семейството се задълбочила материалната криза.

Оперите „Вълшебната флейта“ и „Милосърдието на Тит“ били създадени много бързо, но са превъзходни по отношение на майсторството.

Незавършената меса „Реквием“ завършил ученикът на композитора – Зюсмайер.

От ноември 1791 г. Моцарт много боледувал и почти не ставал от леглото. Той починал на 5 декември 1791 г. от остра треска, само на 35 години. Погребали го в гробището „Свети Марк“ във Виена.

7. Няма доказателства, че Моцарт е отровен от Салиери. Официалната причина за смъртта му е ревматична треска.

Моцарт притежавал феноменален музикален слух, изключителна памет и блестящ изпълнителски, импровизаторски и композиторски дар. На основата на немския зингшпил и на италианската опера-буфа създал класическите опери „Отвличане от сарая“, „Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“ и „Вълшебната флейта“.

Гениалният Амадеус е автор на 41 симфонии, 27 концерта за пиано и оркестър, 5 концерта за цигулка и оркестър, 9 концерта за духови инструменти и оркестър, камерна музика, клавирни творби, арии, серенади („Малка нощна музика“), „Реквием“ и други.

Макар че основните факти по неговата смърт са ясни, някои детайли остават съмнителни или забулени в легенди и митове.

Моцарт има проблеми със здравето по време на целия си живот.

Той изкарва ангини, шарка, пневмония, бронхит и ревматизъм. Последната болест го събаря, когато е в Прага (около 25 август 1791), той е блед, отпаднал, с много тъжен вид. След завръщането си във Виена състоянието му се влошава, обхваща го депресия и той споделя със съпругата си, че е убеден, че няма да живее дълго и че „Реквиемът“, който композира, е всъщност за собствената му смърт.

На 20 ноември същата година Моцарт е прикован на легло. Той страда от подуване, болки и повръщане. Симптомите са описани като подуване на ръцете и краката, които стават почти неподвижни, последвано от внезапно повръщане. Моцарт е в съзнание почти до последните часове преди смъртта си. Тялото му се подува до такава степен, че не може да седне в леглото, да се обърне и дори да се движи.

Волфганг е убеден, че е натровен. Почти веднага след смъртта му започват да се разпространяват слухове, че е отровен от Антонио Салиери, който му е завиждал на таланта. Много изследователи обаче отхвърлят тази хипотеза като несъстоятелна – според тях най-вероятната причина за смъртта на композитора е силната му преумора и изтощение, съчетана с бъбречно заболяване.

Професор Готфрид Тихи, палеонтолог в Залцбургския университет, след изследване на черепа на Моцарт открива следи от черепно-мозъчна травма, започваща от лявото слепоочие към темето. Според него след травмата костите не са зараснали правилно. Съществува голяма вероятност това да е причинило вътрешни кръвоизливи и инфекции и, съчетано с бъбречната недостатъчност, да е причинило смъртта на композитора.

Очарователната жизнерадостна музика на Волфганг Амадеус Моцарт и днес звучи от световните сцени. Прочути диригенти познават от първата до последната нота неговите произведения. Геният остави на човечеството велико музикално наследство, на което се любуваме и ще продължим да слушаме с наслада.

Издателство PACПEP