78 години от разстрела на Никола Вапцаров

Борбата е безмилостно жестока

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
___
23.07.1942 г.

Разстрелян на днешния ден, на 32 годишна възраст, вечно млад, преди точно 78 години от оная, „добрата“, царската власт. Наричаха го „Българският Маяковски“.
Тогава разстрелваха не само поети като него, и Гео Милев, но и малки деца, с редовна войска. И плащаха за отрязана човешка (партизанска) глава.
Цвят на нацията, елит, дето подсмърчат сега за тях.
Никола Йонков Вапцаров.
Един от забранените вече забравени български мъже, поети – революционери.
Забележете, че пред разстрела в тези времена е направил признание в любов не на някоя къдрокоса хубавелка, а на народа си.
Разбирате ли, каква пропаст има между днешните евроинтегрирани, атланто-дезориентирани, и джендър-преформатирани в хуманоиден содомо-гомориански либерален планктон българи?
Всъщност, „българи“ според тях вече мръсна дума ли е, или само отживелица?
Просто размисли…
За поета…

Д-р Пламен Пасков

Военен съд за бързо производство осъжда на 23 юли 1942 година няколко души на смърт. Те са разстреляни още същия ден. Сред тях е поетът Никола Вапцаров.

Отстраняването на противниците става бързо в онези години. Царство България вече е на страната на Третия райх, Хитлер е голямата надежда за връщане на величието на страната, притискана и унизявана от съседи и „велики” сили. Борците срещу това имат своите мотиви, действия, преживявания, провали и предателства.

На 23 юли 1942 г. Военнополевият съд на Царство България издава присъда срещу Никола Вапцаров. Десет години по-късно светът научава, че разстреляният тогава е един от най-големите български поети на XX век.

И властта преминава в други ръце, които естествено използват знамето на Вапцаров по свой си начин.

Никола Йонков Вапцаров е роден през 1909 година и творчеството му е определяно като социално и хуманно.

Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Превеждана е на много езици. Вапцаров работи за нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист.

В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на БКП е повлиян от идеите на македонизма. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. Посмъртно е амнистиран след 1944 г.

С годините се изменя и погледът на хората. Особено когато с тава въпрос за идеологеми, които влизат от светлата в тъмната зона на общественото съзнание, после се преобразуват и се връщат като истински стойности.

Поклонението ще се състои в 10.00 часа на Мемориал „Гарнизонно стрелбище“. На лобното място на поета ще бъда поднесени венци и цветя. Ще поднесе и вицепрезидентът Илияна Йотова, която ще присъства на възпоменанието.

За да отбележи смъртта на Вапцаров 75 години по-късно, на 23 юли от 19:30 часа, Домът на киното в София ще покаже документалния филм „Вапцаров, пет разказа за един разстрел”. Проектът е своебразно документално разследване и дава гласност на малко познати факти около живота на Никола Вапцаров. Озвучен е с гласа на Цветана Манева.

Този филм е в потвърждение на вярата на поета, че един ден някой ще разкаже истината. Филм, чувствителен и болезнен, но без патос и мелодрама, създаден от режисьора Костадин Бонев и сценаристката Ивайла Александрова. Документалният разказ за процеса срещу Никола Вапцаров е светла зона в историята за жертвите, подменените хора и пренаписаните спомени в името на идеологиите.“

Вапцаров е автор на една-единствена стихосбирка – „Моторни песни“, която обаче оставя ярък отпечатък в българската и световната литература, преведена на 90 езика.

Поетът за поета, Дамян Дамянов за Никола Вапцаров

“Цялото лице на българския фашизъм бе покрито с петната на позора! Хиляди, милиони бяха те и макар че това пъпчиво и зверско лице си отиде завинаги, петната останаха. Превърнаха се в рани по душата на моя народ! Една от най-дълбоките рани, едно от най-грозните петна беше убийството на Поета.
Те не знаеха кого убиват! Не, много добре знаеха и затова убиваха! За тях, а не за самия живот Поетът писа:
Но ти изчерпваш своите сили,
слабееш ти,
отпадаш ти!
Затуй така жестоко жилиш
в предсмъртен ужас
може би.
И ако при зверщината изобщо може да се говори за заслуги, то в случая заслугата е една: тя прави жертвите си безсмъртни!
Да казвам ли колко велик е този човек, какъв необятен космос е и какво хладнокръвие му е трябвало, за да пише стихове няколко часа преди смъртта си? Излишно!
Ще повторя само един факт, навярно също много известен, но така знаменателен, че никога не губи символиката си. Разказа ми го майката на поета, баба Елена Вапцарова:
— Мамо — казал й синът на предсмъртното свиждане — утре, когато ме убият, не носи жито по гробищата! Донеси хляб на другарите ми в затвора. А житото посей в земята, на лято ще изкласи!…
23 юли 1964. На този ден, в този същия час, в който преди двадесет и една година бяха убили Него, аз… се жених! Да, нарочно избрах този ден и този час за сватбата си! Имаше някаква трагично-велика символика в това! Може би жестока, може би радостна, но при всички случаи велика — в деня, в който само преди двадесет и една година са умирали нашите най-големи поети, ние, за които те умираха, се женихме!… Ако сега, пишейки това, се усмихвам, то е само за да не видите сълзите ми, за да не се разплача! Лудо, бясно, неистово.
— Къде си? Ела на моята сватба, стани ми кървав кум! Радвай се, пий и пей заедно със сватбарите и яж този хляб на софрата — той е твоята плът! Сега е лято! Житото, което пося майка ти, поникна! Изкласи!”
Есе на Дамян Дамянов от сборника “Живей, така че…”

Последно от БЪЛГАРИЯ

Свободно, нещастник!

ПО ТЕМАТА Румен Сорос активира С0VID геноцидът в България! По план (ОБНОВЕНА) Какъв е планът, който