Двама български студенти по кино са посветили две години от живота си на изследване на югославските конфликти от 90-те години и последиците от тях. Дали първопричината за тези събития е действително етническата нетърпимост между балканските народи или е резултат от политическите машинации на Великите сили? Направеният от тях документален филм разглежда една от големите трагедии на XX век в една нова светлина – несъвместимостта на Югославия със световната икономика след приключването на Студената война.

От режисьора : „Филмът, който ще гледате, не може да обхване всичките аспекти от формирането на Югославия и възникналите впоследствие проблеми. Нарочно сме избягвали темата за българите в Македония и Западните покрайнини, тъй като тя е твърде обемна и изисква самостоятелен филм. Насилственото потискане на българщината по тези земи е престъпление, с което Тито ще бъде запомнен завинаги от нас. Постарали сме се да се отърсим от нашите обусловености и да погледнем историята на нашите съседи с техните очи. Ще има обвинения, че филмът е просръбски – а той е всъщност прочовешки. Югославия е била държава, провеждаща самостоятелна политика – коя от днешните малки балкански държави може да се похвали, че е действително независима или стабилна? Медиите разделиха някогашните братя, сложиха им етикети – „жертви“ и „агресори“, „демократи“ и „комунисти“, а политиците посяха у тях семената на омразата. Някои ще кажат, че военновъздушната кампания от 1999 г. е била вид историческа справедливост – но отговорността е индивидуална, а не обща. Децата, разкъсани от касетъчните бомби, не са носели вина за историята или политическите решения на своята страна. Обратното твърдение би било висша форма на цинизъм.

Филмът е насочен към българите. Те са тези, които трябва да осъзнаят, че не сме сами в своята материална и духовна криза – че и други са били докарани нарочно до същото положение като нас, макар и по по-различен и кървав начин…“