Задкулисието на ООН

Какво остана зад завесата на Генералната Асамблея

От доста време президентът на Русия Владимир Путин не беше посещавал САЩ.

Но едва стъпил на американска земя, след десет часов престой той напусна Америка.

Президентът не бе дошъл в Ню Йорк, великия, както се изрази той, град, а в щаб квартирата на ООН.

Путин не беше се появявал отдавна и на трибуната на ООН и затова се възлагаха големи надежди на участието му в Генералната Асамблея и на срещата му с президента на САЩ Барак Обама.

Разговорите преминаха, както подчерта руският лидер, „конструктивно и откровено”.

Но голямата част от тези разговори остана в сянка.

На входа в сградата на ООН има скулптура с нещо познато на всеки московчанин. Работата не е в това, че там е изобразен Георги Победоносец, а в това, че скулптурата е творение на Зураб Церетели. Но с това, връзката с Москва приключва.

В ООН мащабните мероприятия се организират съвсем по-друг начин, не както в Русия.

Буквално всеки акредитиран журналист ясно разбира защо критикуват ООН.

Пресцентърът, напомнящ повече на хангар без прозорци, не осигуряваше кой знае какви удобства. Безжичният интернет работеше с прекъсване, а за столовете се водеше бой. Платена беше не само храната, а и водата.

Разбира се към държавните глави отношението беше друго. За президентския обяд, даван от името на Генералния секретар на ООН, са се подготвяли от половин година. За да угоди и на най-взискателните гости, главният готвач на ООН Дан Лопес е посетил преди това различни страни. И накрая се е спрял на класическата френска кухня с foie gras. Разбира се менюто и обслужването бяха важни, но не толкова важни колкото разполагането на гостите.

Службата по протокола се придържаше към най-главното – какви са отношенията между лидерите. Струва ми се, че този път ненапразно се стараха. По време на обяда Путин и Обама бяха в чудесно разположение на духа и се черпеха с розово шампанско.

Между тях седеше Генералният Секретар на ООН. По едно време чашите на президентите на Русия и САЩ се допряха. Този момент стана безусловно главната тема на деня и даже на цялата юбилейна Генерална Асамблея.

Путин  коментира, че „от нещо случайно се мъчат да направят история”.

Обаче вниманието към този момент не беше случайно. От срещата между двамата лидери се очакваше ако не пробив, то във всеки случай движение напред. Но от всичко това, което се случи до обяд, благополучният изход на преговорите оставаше под съмнение. Журналистите бяха на местата си в седем часа сутринта. Всички очакваха пристигането на Владимир Путин след два часа, защото изказването на руския лидер беше обявено за 10,45. Но още от самото начало организаторите предупредиха, че изказването значително ще се забави. Съгласно регламента, всяко изказване не може да трае повече от 15 минути. Но едва ли някой можеше да застави държавните глави да спазват определеното време. Генералният Секретар на ООН Бан Ки-мун вече беше говорил за парализата на Съвета за сигурност и задълбочаващия се конфликт в Сирия. След него беше ред за изказване на Барак Обама. Той пристигна 10 минути преди да излезе на трибуната. Придружаваше го Мишел Обама, облечена с холивудски шик. Тя беше най-висока в обкръжението на президента. По същото време самолетът на Путин току-що се беше приземил в Ню Йорк. През това време президентът на САЩ за пореден път демонстрира прекрасни ораторски качества като превиши три пъти регламентираното време.

Той говорше повече от 40 минути, през които надеждата, че ще се споразумеят с Путин, ту изчезваше при репликите му за „тиранинът Асад” и „анексирането на Крим”, ту отново се появяваше когато Обама споменаваше, че на Америка е необходима силна Русия.

След изказването му се случи малка неприятност. Обама минаваше по един от коридорите в ООН, а един от руските журналисти го попита за настроението му преди срещата с Путин. Американският президент само се усмихна.

Но за сметка на това офицерът (от службите), съпровождащ делегацията на американския президент, реагира много грубо. Той взе пропуска на журналиста и го заплаши, че ще го лиши от акредитация.

Скандалът беше потулен веднага. Руският президент се появи в залата със синя папка в ръце. Той за кратко се спря при руската делегация и изслуша прецизните формулировки на президента на Китай Си Дзинпин. През това време при Путин идваха да го поздравят и да се снимат заедно с него различни участници в асамблеята. Приведен, за да не пречи на някого към Путин си пробиваше път и президентът на Монголия.

Непосредствено преди изказването му, закъснялата делегация на Камерун влизаше в залата, а украинската делегация я напускаше, демонстрирайки своето несъгласие с политиката на Москва. Преди това, така постъпи и руската делегация, отказвайки да изслуша речта на украинския президент Порошенко. После стана известно, че по време на изказването на руския президент, украинците развяли в една от залите на ООН простреляното от донецките сепаратисти под Иловайск (град в Донецка област) знаме на украинската армия. За съжаление, почти никой не забеляза проведената, според украинците, шумна акция.

Делегатите в залата бяха концентрирали вниманието си върху това, което ставаше на трибуната. След изказването си президентът Путин започна серия от двустранни срещи. Интерес заслужава срещата с премиера на Япония Шиндзо Абе, която едва не се провали. Абе постигна почти невъзможното. Накара Путин да го чака. Даже не една или две минути, а цели 10 минути. В малката стая за преговори, определена за срещата, с викове се втурнаха японските журналисти. Те като че ли имаха намерение с щурм да превземат кабинета. Обаче техният премиер още го нямаше. Путин гледаше към вратата и от време на време говореше нещо със Сергей Лавров и всички се смееха. Накрая Абе влезе, по-скоро се втурна в кабинета, и пресата трябваше да напусне, за да започнат разговорите. Най-главната среща за деня, тази с Обама, както се полага беше оставена за финал. Преди нея двамата президенти влязоха в залата, където ги чакаха журналистите, мълчаливо си стиснаха ръцете и се отправиха към стаята за преговори. Американските журналисти подвикваха някакви въпроси, но Путин и Обама не отговориха.

Съгласно плана, времето за приключване на срещата беше 55 минути, но разговорът продължи час и половина.

Журналистите очакваха брифинга на президентите. Времето се точеше, а новини нямаше. Внезапно в коридора се показа Обама, съпровождан от членовете на екипа си. В ръцете си държеше чашка кафе и се усмихваше. „Как сте хора?” – попита той с усмивка и ги отмина. След Обама от стаята за преговори излезе Путин. Беше в работно настроение и без никакви дежурни фрази предложи веднага диалог.„Ню Йорк ли?- учуди се той на някакъв зададен въпрос. – Въобще не видях Ню Йорк. Жалко разбира се, това е велик град!”. Според мнението на Путин, срещата е била откровена. „Колкото и да е странно имаше множество съвпадащи пунктове и мнения между нас” – резюмира президентът. По негово мнение, влошаването на отношенията между Русия и САЩ не е инициатива на Москва. Както и за срещата с Обама, инициатори са американците, отбеляза Путин.

На руската страна са били предложени две дати за среща и Путин е избрал тази, която му е по-удобна. Путин, не забелязал демарша на украинския лидер по време на своето изказване, предложи делегацията на Украйна да запази за себе си личните си амбиции. Впрочем, в хода на брифинга се отдели учудващо малко време на Украйна. Голямата част от въпросите бяха свързани със Сирия. В отговорите нямаше изненади. Операция по суша Русия не планира, но и няма намерение да прекрати  военната помощ за Дамаск. На въпрос за мнението му за срещата на двамата държавни глави, Путин отговори кратко. Той е доволен от резултатите на посещението си в Ню Йорк, но няма намерение да продължава престоя си. Пребивавайки в САЩ само 10 часа, Путин излетя за Москва.

 

ООН – Инструментът на Елита. Истината за ООН (ВИДЕО)

 

The Bulgarian Times